ВИЗИТКА: Трайчо Трайков е бивш министър на икономиката, енергетиката и туризма в периода 2009 - 2011 г. Роден е в София, завършил е УНСС, специалност "Международни икономически отношения". Специализирал е финансов анализ, контролинг и мениджмънт в Австрия и Германия. През 2004 г. започва работа за германската компания Roland Berger. Година по-късно Трайков става част от мениджърския екип на ЕВН България. В момента е част от Реформаторския блок.



- Г-н Трайков, от толкова много енергетика сякаш не остава време за икономика в министерството. Как ще коментирате данните на БНБ, които отчетоха срив на инвестициите през февруари и спадане на износа?

- Откакто има икономика и енергетика в едно министерство, почти всеки нов министър тръгва със заявката, че ще акцентира на икономиката, но в крайна сметка се оказва погълнат от енергетиката. Сега обаче поне проектът "Белене" е прекратен и това би трябвало да е освободило капацитет за работа по други теми.

Колкото до инвестициите - основният проблем е качеството на работа на институциите и възприятието на инвеститорите за предсказуемост и спазване на правилата. Разбира се, не са излишни представянията и рекламата на България като инвестиционна дестинация, за да се компенсира донякъде океанът от лоши медийни отзиви за страната ни в чужбина. Къде заслужено, къде не, България често се представя като едно доста непривлекателно място. И ако ти си инвеститор и не се задълбочиш в темата "България", а само усещаш общото настроение, което се носи от там, вероятно ще решиш да стоиш по-далеч.

Често чужденци ме питат дали ако имат търговски спор, могат да разчитат съдът да защити правата им. Това е ужасен въпрос за 2014 г. и затова политически сили като Реформаторския блок поставят съдебната система като основен приоритет. Страната ни все пак не е нито най-корумпираната, нито най-лошата в ЕС. Има значителен ръст на инвестиции в хайтек услуги и продукти, ИТ или аутсорсинг. Те са щастливи и работят у нас особено когато не им се налага да си имат много вземане-даване с държавата.

- Но какво става, когато държавата се намеси и започне да наказва фирмите за това, че печелят - вземете за пример ЕРП-та, зелени централи...

- Има огромна разлика между цена на електроенергията и сметка за ток. В Германия токът е три пъти по-скъп от този в България, а сметките, които се плащат, са близки до българските. Причината е, че там на квадратен метър жилищна площ се изразходва три пъти по-малко енергия, отколкото у нас. Затова имаме една и съща сметка в евро, но тя, спрямо доходите, прави нещата много различни.

Държавата може да осигурява например безплатни светодиодни крушки, които изразходват десет пъти по-малко електроенергия и ще спестят на хората много повече пари, отколкото е намалението с 5% на цената на тока. В същото време няма да се нарушат пазарните отношения между фирмите в системата. Останах без думи, когато преди дни едно от остриетата на БСП в енергетиката на въпроса "Не мислите ли все пак, че цените, които ДКЕВР определя на регулирания пазар, не отговарят на реалността" каза: "Ами да, то това е логиката на този пазар - там може всички да са на загуба, но това се компенсира от свободния пазар".

По принцип държавата не бива да е майка за своите фирми и мащеха за другите, защото тогава други няма да дойдат. Конкретно, обаче, ако говорим за дефицита на НЕК, който те сега се опитват да покрият от ЕРП-тата, вината е основно на ДКЕВР и на правителството. В момента регулаторът е като черна кутия - първо на изхода се поставят измислени цени, а после вътре се правят измислени изчисления. От друга страна, ако се съди по изказванията на управляващите, те вече подготвят обществото за увеличение на цените. Въпросът е кой ще се възползва от него и дали ще бъде съпроводено с истински мерки за намаляване на разходите и балансиране на системата.

- Кой ще спечели от това увеличение?

- Ако се съди по досегашната практика, ще бъдат облагодетелствани един частен бизнесмен и някои държавни предприятия.

- Каква беше първата ви асоциация, когато чухте, че държавата ще одобрява договорите на търговските вериги и доставчиците, че ще налага минимални цени за такситата?

- Случаят с такситата има проекция на някакви интереси в бранша, въпреки че мненията вътре в него далеч не са еднозначни. Като цяло обаче аз не съм привърженик на държавна подкрепа за тесните интереси на определена гилдия за сметка на конкурентната среда - тук човек се сеща и за минималните цени на някои професионални услуги в сферата на правото, проектирането и др.

Що се отнася до КЗК - при сегашната конструкция на комисията всичко, което се насочва натам, за мен създава повече рискове. Идеята за огромни глоби като 10% от оборота за някои вериги може да означава десетки милиони за нарушение по договор, от който веригата печели, да кажем, 1000 лева. Подобни санкции за несъществени нарушения веднага навяват асоциацията, че става дума за някаква възможност за рекет.

Много е важно да не се пресоли манджата и да не се постигне обратният ефект. Ако една верига рискува, работейки с малък доставчик, да си навлече глоба в размер на няколко милиона, то тогава тя най-вероятно няма да иска да работи с доставчици, спрямо които може да бъде отнесена хипотезата за значителна пазарна сила. А ще предпочете да работи с големи, сравними с нея, за да не бъде обвинена после, че е наложила пазарната си сила спрямо други - по-малки. Накрая ще се получи така, че силните играчи, преструвайки се, че бранят интересите на малките, просто ще ги изхвърлят от пазара. Част от предложенията бяха коментирани, когато бях още министър.

- Същите ли бяха проблемите?

- Да, абсолютно същите. Накрая се стигна до някакво компромисно предложение за законодателни промени, които обаче първо трябваше да бъдат подложени на оценка за въздействието. След като напуснах поста, разбрах, че анализът, извършен от избрана с търг фирма, не се е приел с доверие. Отделно от това се говореше и за проблеми от миналото, които вече бяха признати и отстранени според веригите - като например такса "рожден ден".

ЕК също е анализирала темата, така че не се налага измислянето на някакви екзотични решения. И Световната банка в момента работи по специален доклад, в който ще бъдат отправени и конкретни препоръки. Разбира се, в България такива препоръки често остават нечути. Видяхме какво стана с доклада на Световната банка и ЕК за енергетиката преди година. Нито регулаторът стана по-независим, нито социалната функция беше отделена от цената на електроенергията, нито конфликтите на интереси на политически лица и висши ръководители в енергетиката бяха отстранени.

- Като министър бяхте ли доволен от работата на КЗК и как гледате на идеята тя да се слее с потребителската комисия в един голям нов орган?

- КЗК не успя да стигне до необходимото ниво на репутация и доверие, което се очаква от нея като основен регулатор на пазарните отношения. Като министър съм се опитвал да използвам механизмите на КЗК с променлив успех. Например по случая със сектора на горивата - те буквално в последните дни, докато аз бях на този пост, излязоха с доклад, че има сериозни съмнения за картел в бранша. Изпратиха констатациите си на компаниите от бранша и им поискаха отговор. Не е публично какво са им отговорили, но по-късно от КЗК съобщиха, че вече не им се струва да има каквито и да е проблеми в сектора. Да не говорим, че през 2012 г. най-сериозната многомилионна санкция, която те наложиха, бе на един представител на автомобилния сектор, което доведе до фалита на този бизнес и той беше продаден. Глобиха ги за това, че в техните шоурумове не се продават коли с други марки. Малко странно решение, не мислите ли?

Що се отнася до сливането на двете комисии - за защита на конкуренцията и на потребителите, доколкото знам, управляващите са поискали становище от ЕК. Смятам, че то ще бъде отрицателно, тъй като няма да е в полза на потребителите.

- Защо й е на държавата да спасява или да купува частни фирми с аргумента, че прави реиндустриализация?

- Държавата няма работа в тези предприятия. Дава се пример с "Дженеръл Мотърс" в САЩ, но там нещата са съвсем различни. Това бяха работещи предприятия, които генерират огромен оборот. Те имаха нужда от подкрепа, но при определени условия. В крайна сметка правителството спечели от тази своя инвестиция и фирмата му върна заемите с печалба. Тук няма никакви изгледи това да стане.

Ако говорим специално за "Ремотекс", приватизацията навремето е направена така, че мините са гарантиран клиент и двете дружества работят заедно. След това обаче предприятието много увеличи задълженията си, и то не непременно защото държавата му дължи пари.

Случаят с "Химко" е подобен - там някой е купил активите и сега този някой иска да направи сделка с държавния БЕХ, който да го купи, да го направи работещо и евентуално после пак да го продаде, по думите на ресорния министър. Работещо и печелившо обаче са съвсем различни неща. Можеш да вложиш много пари, за да работят инсталациите, но да си на загуба. Ако това е целта, по-добре с парите от тази лесно прогнозируема загуба да се платят дължимите заплати на хората и да се използват по-ефективно например в енергетиката.