Преди година поисках и получих увеличение на издръжката за децата, които са непълнолетни. Мога ли отново да поискам това и сега? Колко време трябва да е минало? Има ли някакви задължителни основания? Какъв е максимумът на издръжката?

П.Ч., София



В действащия от 2009 г. изцяло нов Семеен кодекс (СК) бе заложена специална глава 10, озаглавена "Издръжка". Именно там се третират всевъзможните въпроси, свързани с даването и получаването на издръжка. Може би не всички знаят, че последното може да се случва не само между деца и родители, но и между братя и сестри, дядо, баба и внуци, дори между бивши съпрузи. Именно в този раздел се определя и кой, кога, при какви условия, в какъв размер, по какъв ред може да иска, получава или плаща издръжка.

Още в началото, в чл.139 от СК е записано, че "право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си". Има изрично записано правило, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В същото време обаче се определя, че "минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата".

Сред лицата, на които се дължи издръжка, със сигурност са и ненавършилите пълнолетие деца. Дори за тях има специални норми и специално място в СК. Определя се, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Те дори трябва да дават тази издръжка и когато детето е настанено извън семейството. Нещо повече. По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

Обичайно проблемите около издръжките възникват, когато родителите се разделят и със съдебно решение се определи един от тях да плаща определена сума за детето или децата. Това може да стане и при развод по взаимно съгласие, и при развод по исков ред. Така в чл.51 от СК изрично е посочено, че при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение и в него задължително трябва да е решен проблемът с издръжката на децата. И независимо че тя е заложена в документа, то след време може да се иска от съд да промени например размера. Това може да "се поиска при изменение на обстоятелствата". Същото важи и при развода по исков ред, при който в съдебното решение се вписва и кой каква издръжка дължи. Тази издръжка също може да търпи промяна. При това постоянно.

Съществува и хипотезата просто родителите да не живеят заедно - примерно да нямат брак или да имат, но да не се развеждат. Те също могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. После могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Ако родителите не постигнат такова споразумение, то спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който задължително се произнася и за издръжката му.

Тук някъде трябва да се отбележи, че в сегашния СК вече няма определен максимален размер на издръжката, какъвто имаше преди години. Определен е само минимумът - една четвърт от минималната работна заплата. Сега тя е 340 лева, което прави минималния размер 85 лв. Максимум обаче няма. Така че може да бъде определена издръжка и от 500, 700, че и повече лева. И затова могат да се разберат и самите родители. Добре е обаче издръжката да е закрепена с решение на съд. За да е сигурно, че ще плаща, а при неиздължаване да се предприемат мерки - административни, наказателни, събиране по принудителен път. Съдът преценява както нуждите на детето, така и възможностите на съответния родител да плаща. В чл.150 от СК пък изрично е посочено, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. Това означава, че във всеки един момент може да се иска от съд да увеличи издръжка, но за целта отново трябва да бъде доказано, че това се налага и че съответният родител може да плаща новия размер.

Иначе законът е заложил, че паричната издръжка се изплаща ежемесечно, както и че при евентуална забава се дължи законната лихва. Според чл.147 пък "отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен". Друго правило е, че не се допуска прихващане на вземане със задължение за издръжка. Както и че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.