|
| Зависимостта от ДПС ще продължи да трупа негативи върху социалистите и след евровота. |
Сигурното е, че ерозията вътре в социалистическата партия ще продължи. Управлението на страната отдавна се изплъзна от ръцете й, ако някога въобще са държали юздите здраво. И днес БСП продължава да е васал на ДПС или поне някаква присъдружна партия във властта. Затова за партията и за лидера й Сергей Станишев 25 май ще е дата за раздаване на картите, а изходът от това занимание е най-малкото несигурен. Социалистите сами обещаха предсрочни избори, ако се провалят на европейските, и макар вече да се отмятат от това, казаното остава. Остават и прогнозите на социолозите, които допускат и лош изход за левицата. Очевидно тя няма да остане капо, но това няма как да е достатъчно.
Ако АБВ на предишния президент Георги Първанов успее да пласира дори един евродепутат, картината в лявото пространство ще бъде променена - щом сродната конкуренция печели на евроизбори, защо да не успее и на местни, и на парламентарни. Нищо, че целта на Първанов е по-скоро да се върне на бял кон в социалистическата партия, отколкото да извърви трудния път по налагане на нова формация. Това е прекият път към отколешната му мечта за голямо обединение на левите формации. Най-вероятно ще се нароят знайни и незнайни леви формации, които ще се борят за място под слънцето. От години "Позитано" 20 успява да тушира подобни инициативи или в зародиш, или малко след пръкването им. А че поле за изява вляво има, прозря дори пернишката "Мис България" Антония Петрова, която щяла да влиза в политиката, макар да не прави особена разлика между ляво и дясно.
Мнозина обаче разчитат на вътрешнопартийни промени, които са неизбежни, ако АБВ вкара поне Ивайло Калфин за евродепутат.
Слуховете в БСП за предстоящо оттегляне на лидера
Сергей Станишев след близо 13 години начело на столетницата се засилват. Те обаче приличат по-скоро на мечта, която желаещите това да се случи повтарят на глас като заклинание с надеждата най-сетне да се стигне дотам. Единственият шанс според някои за това е Станишев сам да подаде оставка при плачевен изборен резултат - ако АБВ вкара депутат, ГЕРБ спечели най-много места, ДПС надхвърли прогнозираните му трима представители в ЕП, а малките партии също спечелят места и така бъде отмъкнат мандат от БСП.
Другият вариант, който по-упорито обикаля като слух на "Позитано" 20, е "силен ход", с който Станишев да се оттегли. За него обаче му е необходима победа - не само нашенска, но и европейска. Така той спокойно ще може да реши да се кандидатира за еврокомисар. Което ще е нещо като повторение на варианта "Пеевски" - понеже тук не го искаме, да го пратим на Европа. За самия Станишев залогът е огромен, тъй като като лидер на ПЕС той има спешна нужда да се окичи с европейско признание, понеже на родна почва обира само неодобрение за доброволно избраната му роля на маша на Доган. Европейското бъдеще на Станишев, което той така и не е отрекъл до момента в прав текст, се усложнява точно по тази причина, а и компрометиращите новини за съпругата му също имат значение за европейците. Лош сигнал му даде и кандидатът за шеф на Европейската комисия и негов ментор Мартин Шулц, който най-после дойде в София, откри кампанията на социалистите, но пи кафе и с лидера на евролистата на АБВ и настоящ евродепутат Ивайло Калфин, когото обсипа с комплименти, и обобщи: "Аз съм тук да правя своята кампания, а не да се меся във вътрешни работи". С това ясно показа, че рамото, на което се облягаше Станишев толкова години, леко се е попреместило.
За евентуалния си лош изборен резултат обаче "Коалиция за България" не трябва да вини АБВ, а
"раздавача на карти" - ДПС,
за когото се говори, че е активирал електората си като никога и ще го води "под строй" до урните. Така че катапултирането на Делян Пеевски в сърцето на демокрацията на Европа без съмнение ще се пише най-вече на сметката на БСП и лично на тая на Станишев. А плахите му опити да се дистанцира, като се оправдава, че коалициите са трудно нещо и партньорството с ДПС им носи негативи, са твърде безсмислени и закъснели.
Въпреки това обаче електоратът на БСП има едно основно качество, което не може да му се отрече - поради факта, че е застаряващ и по-голямата част от живота си е прекарал в периода преди падането на комунизма, той е добре дисциплиниран, трениран е да се строява и да не се поддава лесно на разцепление. Така че точно пенсионерите са онзи спасителен пояс, който държи в момента социалистическата партия и не й позволява да се разпадне. Затова все още са безплодни опитите на конкуренцията да промени монопола вляво.
Другият начин за промяна - не чрез идеи, а чрез ярки личности, също няма големи шансове засега, тъй като такива не се виждат на хоризонта. Това беше целенасочено постигнато именно от соцръководството, което не допусна нови и демократични личности да застрашат статуквото му. А че то не носи ползи освен на създателите си показват изборните резултати от последните години - няма избори, които БСП да не може да загуби, както обича да критикува един бивш фактор в БСП - Румен Петков, който има немалък принос в изграждането на същото това статукво.
