Лъскавият туристически влак ни води към статуята на Исус Христос - най-известния символ на Рио де Жанейро. Обградена съм от група пенсионери, чийто гид говори на английски. Надавам ухо, когато чувам някой да пита какво всъщност са фавелите и ще могат ли да идат там. "О, фавелите...", прави лека пауза гидът. "Те не се включват в тази обиколка. Преди това бяха бедняшки квартали, владени от наркомафията. Но през 2008 г. държавата изпрати там омиротворяващата полиция, тя изгони наркобосовете и сега хората там са свободни и щастливи."

"Тази полиция съществува, за да контролира бедните хора", отсича Шейла Суза - една от жителките на фавелата "Санта Марта". Седим в местната детска библиотека, състояща се от навес, три рафта и опънати въжета, на които библиотекарят закачва новите книжки така, че децата да могат да ги виждат, докато играят наоколо. "Омиротворяването не е заради спокойствието на местните хора, а заради спокойствието на делегатите, които ще дойдат тук за Световното първенство и олимпиадата. Не е заради нас - фавелите ги има отдавна, "Санта Марта" е на повече от 70 години и е оцеляла много време без правителствена намеса."

"Гетата" или "бедняшките квартали", които местните наричат "фавели", възникват преди около век - по времето, когато Рио де Жанейро все още е столица и в града се стичат да търсят работа хора от цялата страна. Много от тях се заселват в околностите му и постепенно започват сами да строят домовете си по близките хълмове.

Тези части на Рио са



възникнали практически незаконно



- по онова време градската администрация не е можела да осигури жилищни сгради за всички новодошли в Рио и те са взели нещата в свои ръце. Сега обаче фавелите са част от градските квартали и много от тях са в непосредствена близост до луксозните "Копакабана" и "Ипанема" и до едноименните плажове.

"Конституцията от 1988 г. даде на жителите на фавелите правото да живеят в домовете си и да обитават тази земя, след като са били там повече от пет години", обяснява Тереза Уилямсън, основателката на "Каталитик камюнитис" - неправителствена организация, която се стреми да подобри както условията за живот във фавелите, така и публичния им образ.

Площта е малка и се строи предимно на височина, вместо на широчина - заради което сега гледката на къщички, накацали една върху друга, и стълбищата, широки по-малко от метър, които играят ролята на улици в тези квартали, е типична за пощенските картички, които можеш да си купиш в Рио. Дори местните жители обаче предпочитат да виждат гетата върху сувенири, вместо да ги погледнат отблизо.

Фавелите са смятани за опасни квартали с висока престъпност, обитавани предимно от бедно население. А единственият повод, по който се появяват в новините, са разказите за последните сблъсъци между "омиротворяващата" полиция и местните хора.

"Всъщност се чувствам по-несигурна, откакто полицията е тук", казва с горчивина Шейла Суза. "Повечето от насилието идва от тях. Бият ни, убиват хората, унижават ги... това съм видяла от тях."

Последната вълна от новини бе посветена на избухналите протести заради убийството на 26-годишния танцьор Дъглас Перейра от полицаите от така наречените омиротворяващи екипи (UPP) във фавелата "Павао-Паваожиньо". Според местните Перейра е бил



пребит до смърт от полицията,



след като се е опитал да избегне престрелка между тях и местните гангстери, а догонилите го полицаи сметнали, че е наркотрафикант. Това е последният от много подобни случаи, за които местните медии почти не съобщават.

"С фавелите се свързват много негативни стереотипи", обяснява Тереза, "дълъг списък от стигми, като това, че са незаконни или че са мръсни, или че престъпността е висока, но за всичко това няма голямо основание. Повечето домове там са построени от добри материали, а 98-99% от хората, които живеят там, не се занимават с престъпна дейност."

В момента в Рио има над 1000 фавели и близо четвърт от шестмилионното население на града живее в тях. Всъщност много хора започват да търсят жилища в тях, тъй като заради лошата им слава цените са много ниски - и на наемите, и на къщите и апартаментите за продан.

Но последното може би не е добра новина за местните хора. Все по-често във фавелите се чува терминът "гентрификация". С две думи - постепенното облагородяване на тези квартали и все още ниските цени започват да ги правят



по-привлекателни за по-богатите



части от населението на града, а според недоволните им жители те биват притискани да се изселят.

На един от последните протести в "Санта Марта" по повод цените на електричеството, които според протестиращите са нелепо високи - между 300 и 700 реала, или между 200 и 500 лв. месечно за една стая, в която няма други уреди освен вентилатор, телевизор и хладилник. Според преброяването от 2010 г. средната заплата на жителите на Рио е около 2400 реала. Протестирайки по улиците, някои от местните хора обявиха, че това е част от икономически натиск, който да ги прогони от квартала, съседен на "Копакабана".

Натискът обаче не е само икономически - в последните години властите на Рио започнаха да практикуват "насилствени изселвания", при които преместват или директно гонят на улицата цели квартали, посочвайки като причина плановете за нови строежи за Световното първенство по футбол, което ще се проведе това лято, и олимпийските игри, на които Бразилия ще домакинства през 2016 г.

От домовете им в Рио от 2009 г. насам са били изселени 19 000 души, казва Тереза Уилямсън и допълва, че това е най-голямата вълна изселвания в историята на града. Това се случва както на части от квартали, така и на цели фавели. Един от най-фрапиращите случаи е този в "Метро Мангейра" - 45-годишна общност, от която са били



прогонени над 700 семейства,



първите сто от тях - само за една нощ. Сега по-голямата част от тях живеят в общински жилища, които са далеч от мястото, където са живели преди, а голяма част от останалите получават ваучери от града на стойност 400 реала (около 300 лв.) месечно, за да могат да плащат наема си. Това е компенсацията за съборените им домове.

"Разпространено е мнението, че тези общности трябва да се премахнат от града. Да, те са възникнали незаконно, имало е много други неща, които властите са можели да направят тогава. Но сега говорим за хиляди функциониращи общности, които не можеш просто да премахнеш. Сега властите трябва да инвестират в тях, да подкрепят развитието им. Така Рио би могъл да има хиляда различни квартала с различна история и уникална култура, това би могло да бъде най-доброто наследство на града. ООН прогнозира, че всеки трети човек в света ще живее в подобни неформални общности до 2050 г. И възможността Рио да предложи алтернативен вариант на справяне с тези неформални общности, да ги види като възможност, вместо като проблем, би била чудесен пример за света", казва Тереза.

--------

* Текстът е резултат от програмата за обучение на журналисти Beyond Your World.