Из българските телевизии броди професор Вълко Гергелчев с една ръчно нарисувана карта и се мъчи да ни убеди, че България е най-богатата държава в света заради златните си залежи. Проф. Гергелчев не крие пристрастията си към Волен Сидеров и си е направо постоянно присъстващ в неговата телевизия (най-вероятно на заплата), а общите им теории обясняват откъде ще дойдат огромните милиарди за харчовете в Плана "Сидеров". И двамата са обсебени от ненавист към канадската златодобивна компания "Дънди Прешъс".

Странната карта с драсканици на проф. Гергелчев, на която България прилича на смесица от пешеходна пътека тип зебра и компот от кайсии, "доказва", че сме нещо като Клондайк на Балканите, но канадски душмани ни ограбват и изнасят богатството ни и затова ходим голи и боси. Посланието е, че българският народ трябва да гласува за "Атака", която ще изгони натрапниците, с парите на данъкоплатеца ще бъде направена държавна фирма за златодобив и с нейните колосални печалби за нула време минималната заплата ще стане 1000 лева, а най-ниската пенсия - 500 лева.

Ще оставя без коментар "бисерите" на Гергелчев в последното му телевизионно участие във "Всяка неделя" - че врачанският "Химко" се намира в Монтана, че в България пребивавал някакъв посланик на име Олдрич (чийто прякор май бил Уорлик) и че имаме министър Красимир Стойнев. Обаче неговите упорито повтаряни тези за рудодобива у нас - абсурдни и пълни с откровени лъжи, плачат за коментар.

Най-напред да изясним



колко и какво злато имаме



Гергелчев и Сидеров влизат в темата с летящ старт - умножават някакви хипотетични тонове българска златна руда по цената на тон чисто злато и получават фантастична сума от трилиони долари. Само за сравнение: към момента всички златни резерви на планетата са около 32 хиляди тона и са на стойност около 1.5 трилиона долара (по данни на World Gold Council). Всъщност в тон руда в България има само 4 грама злато (или 250 пъти по-малко от твърденията на Гергелчев). По официални данни на Министерството на икономиката всички залежи на златоносни руди в страната ни се оценяват на около 10 млрд. долара. Златният износ на Австралия само за една година е двойно повече.

Любимата дъвка на Гергелчев, Сидеров и компания е, че у нас



концесионните такси били абсурдно ниски



Истината е, че таксата за добив на златоносни руди в България - около 1-2%, е напълно в границите на нормалното, без да се има даже предвид колко ниско е съдържанието на злато в нашите руди. Дори бърз преглед в "Гугъл" за най-големите златни мини в света го разкрива - Грасбърд (1%), Янакоча (2-3%), ГолдСтрайк, Варадеро (3.75%), Лагунас Норте (2.5%), Калгърли (1.5%). Гергелчев и Сидеров обичат да цитират огромни проценти такси в държави като Казахстан, но всъщност лъжат безсрамно, тъй като представят пред хората дялово участие на държавата в рудодобивна компания като концесионна такса.

Българската държава получавала само 1% от печалбата!?

Първо, концесионните такси за рудодобив са няколко вида. Прилаганата в България няма нищо общо с реализираната печалба на рудодобивните компании (което е добра новина, тъй като у нас не се произвежда краен продукт поради екологични регулации и политически заплахи). Концесионната такса в България се налага върху пазарната стойност на добитото, тоест върху теоретичния приход, който фирмата би реализирала при продажбата му, без значение дали това би довело до печалба или загуба.

Второ, особено цинично е да се приравнява българската държава само с държавния бюджет (типично комунистически). Българската държава са също и българското общество, и българският бизнес. От рудодобива в България печелят работещите в компанията, както и местните й контрагенти. Ако влезем в акъла на Гергелчев, виждаме, че само "Дънди Прешъс" плаща над 16 милиона лева на година на служителите си. Съществуват и приходи за местни бизнес контрагенти, за общините от местни данъци и такси, както и за държавноосигурителната система от осигурителната тежест върху заплатите. Впрочем има и български компании, които се занимават със златодобив, но кой знае защо професорът и Сидеров нищо не казват за тях.



Друг мит е, че златодобивната индустрия е суперпечеливша



Това звучи добре на хората без опит в инвестирането, само че е не по-малко абсурдно от всичко гореспоменато. Златодобивният бизнес сам по себе си е изключително труден и определено не е сред логичните избори на инвеститорите, търсещи сигурност за своите пари. Вижте графиката, която сравнява индекса, обхващащ най-големите златодобивни компании, с трите водещи индекса в САЩ - NASDAQ, SP500 и DOW. Разликата е впечатляваща - трите водещи индекса гонят рекордни исторически нива, а този за златодобива е на косъм да пропадне под кризисното си дъно от края на 2008 г. Акциите на златодобивните компании са се сринали със средно 60% от пика си през септември 2011-а - тоест който тогава е инвестирал 1000 лева в акции на златодобивни компании, днес има само 400 лева. Това определено не е сделката на века. Само през 2013 г. двете водещи компании ("Барик" и "Нюмонт", които в момента са пред сливане) са реализирали загуби съответно от 2.8 и 1.17 милиарда долара.

Лъжата за робския труд на миньорите също е лесно оборима. Средната работна заплата в българската добивна промишленост е 4-тата най-висока в страната, нареждаща се след IT сектора, енергетиката и финансовата и застрахователната дейност. Заплатата в българския рудодобив е с 30% по-висока от средната за държавното управление, двойно по-висока от преработващата промишленост, повече от два пъти по-висока от хотелиерството, с над 50% по-висока от образованието и здравеопазването.



По-добре ли е държавна компания да "оре" българския Клондайк?



По думите на вицепремиера Бобева в България има 249 държавни фирми и само 92 от тях са на печалба. Държавните фирми имат задължения за над 9 милиарда лева, като в това число не влизат БЕХ и в частност НЕК, което означава, че дълговете реално са над 13 милиарда лева. Важно е да отбележим, че сред тези държавни фирми съществуват компании, които имат монополно положение и гарантирани пазари и въпреки това са губещи. А тази загуба я покрива българският данъкоплатец. Определено последното, което ни трябва, са още държавни фирми.

Единственият въпрос без ясен отговор е дали проф. Гергелчев си вярва на небивалиците, които ръси в национален ефир, или ги говори срещу съответно възнаграждение. Тоест дали професорът геолог просто обитава някаква страна на чудесата, или е участник в атакисткия пътуващ цирк, който обикаля за лов на гласоподаватели шарани. Този цирк между другото получава издръжка от нас, данъкоплатците.