Гражданите на ЕС имат право да изискват от интернет търсачките да премахват информация, свързана с тях, от резултатите в търсенията, постанови преди дни Съдът на ЕС, който се намира в Люксембург. В първото по рода си решение, което ще служи за прецедент и в следващи дела, магистратите наредиха на "Гугъл" да спазва "правото на забрава" на физическите лица, когато те поискат да бъде скрита публикувана в различни уебсайтове информация, която вече няма основание да се свързва с името им - ако е остаряла или става въпрос за задължения, които те вече са изпълнили. Решението важи не за премахване на самите текстове, съдържащи лични данни, а за правото на търсачките да ги обработват и разпространяват.

Нещо повече - "Гугъл", макар и американска фирма, ще бъде задължена да се



подчинява на европейското законодателство



по въпроса. Причината за това е, че чрез дъщерни дружества "Гугъл" работи и на територията на ЕС чрез националните версии на търсачката. Решението се базира на тълкуване на най-силната правна регулация за защита на личните данни в ЕС - Директивата за защита на личните данни от 1995 г. Създадена преди 20 години, редовно се налага тя да бъде тълкувана от Съда на ЕС, за да може да се приложи към настоящата интернет реалност. Това прави решението изключително важно за всеки от гражданите на съюза.

През 1998 г. лични данни на испанеца Марио Костеха Гонсалес са публикувани в два броя на вестник "Ла Вангардиа", чиито архиви по-късно са качени в интернет. Става дума за обява за продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана, наложена заради събирания на държавни вземания от Гонсалес. Петнадесет години по-късно Марио Костеха Гонсалес вече е изплатил дълговете си и не желае тази информация да се показва в търсачката при изписване на трите му имена в "Гугъл". Той иска две неща - да се разпореди на вестника да премахне посочените страници или да измени съдържанието им така, че името му да не излиза като резултат в тях, както и при търсене в "Гугъл" те да не се появяват. Мотивът е, че присъствието на името му в подобни публикации е нерелевантно, след като той е изпълнил задълженията си към държавата.

Испанската агенция за защита на личните данни отхвърля иска относно публикацията на "Ла Вангардия", приемайки, че публикуването на подобна информация в медията е било правно обосновано. Приема обаче иска срещу "Гугъл", позовавайки се на факта, че интернет търсачките обработват лични данни и разпространяването им може да засегне правата на физическото лице, сред които е и самото желание на това лице данните му да бъдат известни на трети лица. "Гугъл" и "Гугъл Испания" подават отделни жалби срещу решението в испански съд, който обединява двете дела. Делото "Гугъл Испания" и "Гугъл Инк." срещу испанската Агенция за защита на личните данни и Марио Костеха Гонсалес започва, след като испански съд задава преюдициално запитване към Съда в Люксембург.

Испанският съд отправя първото в историята запитване за тълкуване на Директива 95/46/ЕО, известна като Директивата за защита на личните данни, по отношение на интернет търсачка. Въпросите, които испанското съдилище поставя, са в три фундаментални за предмета области: може ли директивата да бъде прилагана относно дейността на фирми, които като "Гугъл" не са базирани на територията на ЕС; администратор на лични данни ли е доставчикът на подобна услуга в интернет; имат ли право физическите лица да изискват прилагане на "правото на забрава" относно търсене за тях онлайн. В момента пред Съд на ЕС има няколко подобни висящи дела, но решението по делото "Гугъл" срещу Испания е първото подобно и



ще служи за прецедент



в по-нататъшните тълкувания на директивата.

Най-важната част от решението всъщност е отговорът на въпроса има ли право физическото лице да изисква прилагане на правото на забрава, дори ако информацията за него е публикувана законно. Важен аспект на този въпрос е от кого може да се изисква прилагането на това право - само върху търсачките или и върху медиите, публикували тези данни.

След като обработката на лични данни се извършва от администратор, установен в държава-членка на ЕС, каквото е дъщерното дружество "Гугъл Испания", то тази дейност следва да бъде регулирана от европейското законодателство, решават магистратите. Освен това "Гугъл" е определена като администратор на лични данни, тъй като автоматизираната й система обхожда интернет пространството, събира информация, записва я и я организира с програмите си за индексиране, след което я предоставя на потребителите си. След като част от обработената информация са и личните данни на физическите лица, то значи "Гугъл" следва да спазва регулациите за администраторите на лични данни. Съдът обаче подчертава, че обработката на лични данни в дейността на търсачката се различава от дейността на медиите и издателите на уебсайтове. Важна разлика е именно организирането и обединяването на публикуваната в интернет информация, особено когато става въпрос за търсене по данните на физическо лице, например по трите имена, както в случая с Марио Костеха Гонсалес. Съдът отбелязва също, че подобна обработка може да засегне в огромна степен личния живот на лицето, чиито данни се обработват, особено заради важната роля на интернет и възможността различни информации за лицето да бъдат обобщени и подредени.

Това вмешателство, решава съдът, не може да се оправдае с икономическия интерес на собственика на търсачката. Така че потребителите имат право да подадат искане към националните органи от собственика на търсачката да бъдат заличени връзки към страници, които съдържат информация за тях. Това обаче не значи, че самата публикация ще бъде променена - просто



"Гугъл" няма да показва линкове



към нея при съответно търсене. При подаване на подобно искане ще се проверява дали лицето има право да поиска тази информация повече да не се свързва с името му, без да е задължително тя да му причинява вреда, а е достатъчно просто да е остаряла или неотнасяща се към него в настоящето.

Решението на съда прави още едно изключително важно за свободата на словото разграничение - между дейността на собственика на търсачката и между журналистическите публикации, като дава право на потребителите да искат скриване на линковете в "Гугъл", но не и промяна на публикациите в новинарските сайтове. Решението отбелязва също, че присъствието на подобна информация в резултатите на "Гугъл", което ги прави лесни за достъп до всички потребители на интернет, може да бъде по-голямо вмешателство, отколкото публикацията на отделна уебстраница. Но в определени случаи общественият интерес може да надделее над правото на забрава.

Остава обаче като въпроси доколко европейското законодателство ще се разпростре върху дейността на интернет компаниите - дали в бъдеще ще засегне и социалните мрежи? Кой ще преценява доколко е основателно искането да бъдат скрити отделни резултати - дали тази задача ще се падне на националните комисии за защита на личните данни и ще работят ли те по едни и същи правила?