Достатъчно ли е по едно дело да са приложени доказателства, събрани със специални разузнавателни средства (СРС), за да бъде засекретено от съда? И ако е достатъчно - то целият процес ли трябва да преминава тайно, или само заседанията, в които се четат СРС-тата? Трябва ли съдиите да мотивират определенията си, с които закриват делата? Само този, който е сложил грифа "секретно", ли може да го свали?

Това са основните въпроси, свързани със СРС-тата и публичността на делата, по които Наказателната колегия на Върховния касационен съд трябва да се произнесе с тълкувателно решение. То ще има силата на закон и ще е задължително за всички. Проблемът е стар, но досега съдебната власт удобно мълчеше по темата. Законодателят също не прояви активност за по-голяма публичност.

Това тълкувателно дело е безпрецедентно, защото беше образувано по сигнал на повече от 30 съдебни репортери. Повод даде отказът на трима апелативни съдии от София да пуснат журналисти в залата по време на делата срещу двама магистрати - бившия председател на Административния съд във Варна Анелия Цветкова и бившия окръжен съдия от Велико Търново Славчо Петков. Аргументът на апелативните съдии беше, че по производствата има приложени доказателства, събрани със СРС. Първата инстанция обаче вече беше гледала и двата казуса при открити врати. Всъщност в апелативния съд в София делата срещу магистрати по правило се гледат закрито. И когато за това няма ясни и логични мотиви, изглежда, че



се прави на принципа "гарван гарвану" -



колкото по-малко се знае за обвиненията на колегите магистрати, толкова по-добре.

След сигнала на репортерите шефът на Наказателната колегия на ВКС Павлина Панова изиска практика от съдилищата в цялата страна и се оказа, че различните магистрати тълкуват по различен начин публичността. Стигало се е и до там, че присъди, които по закон са публични, са четени при закрити врати, а мотивите към тях също са били секретни. Така стана с делата срещу Красимир Георгиев-Красьо Черния и бившия върховен прокурор Ангел Дончев.

Съдебните заседания са публични. Този принцип е заложен и в конституцията, и в законите. Разглеждането на наказателни дела при закрити врати е допустимо само за запазване на държавна тайна или на нравствеността, или за да бъде защитен свидетел. Много често обаче магистратите с лека ръка маркират делата като "секретни" само защото има подслушани разговори. Без значение дали в тях стават ясни държавни тайни, или се обсъжда менюто в някой ресторант. За магистратите обаче е много по-лесно да оставят делата секретни и да ги гледат без медии и друга публика.

Преди близо година бе променен Законът за защита на класифицираната информация и данните, събрани със СРС, вече не са в списъка с държавните тайни. Още преди 4 години Наказателното отделение на Софийския градски съд се обедини около тезата, че ако самите данни, получени чрез СРС, не са държавна тайна, която да пази националната сигурност, съдът не може да ограничава публичността на заседанията. Подобно е и становището на главния прокурор Сотир Цацаров.

В искането за тълкувателно решение, подписано от съдия Панова, се разказва как има съдебни състави, при които



заради СРС-та заседанията са изцяло закрити



И много често от протоколите не става ясно какво е мотивирало съдиите да работят на тъмно. Сред примерите има и дело за кражба на кола, гледано от Софийския районен съд. От протоколите по друго дело, гледано закрито, без да се изтъкват мотиви за това, изрично е записано, че присъстващият в залата служител на съдебната охрана има ниво на допуск до класифицирана информация "секретно".

Секретно от Софийския градски съд е гледано и делото срещу прокурора Георги Велков. По дело за незаконно отпускане на кредити от лихвари в Окръжния съд в Пловдив магистратите са се мотивирали бланкетно - има използвани СРС, затова процесът трябва да е закрит. Той приключва със споразумение, а преди това прокурорът пледира двамата подсъдими да не бъдат наказвани и с конфискация. Така първият е осъден на година и половина условно за това, че е раздал близо 25 хил. лв. кредити, за които е получил вещи на стойност 50 хил. лв. Съучастникът му получава едногодишна условна присъда. Тъй като одобреното от съда споразумение има силата на окончателна присъда, излиза, че по този казус и тя е засекретена. При закрити врати в Пловдив е гледано и дело за трафик на наркотици. Процес срещу трима души за палежи на 8 автомобила (два от тях собственост на бивши служители на МВР и една - притежание на митничарка) също се гледа закрито, макар че по време на заседанията не са обсъждани държавни тайни. Просто по време на разследването са използвани СРС-та. Тайно е протекло и дело за отглеждане на марихуана. Съдиите мотивират това с "приложените материали с класифицирана информация".

Случва се делата да се насрочват за разглеждане в открито заседание, а когато дойде време за самото заседание - то се гледа закрито. Някои магистрати пък са избрали екзотичната формулировка - делото се провежда



"публично при закрити врати"



Не е изключение закрити да бъдат и дела, в които само се решава дали обвиняемият да остане в ареста, или да бъде пуснат под гаранция например. Така са постъпвали съдии от Благоевград, Пловдив, Велико Търново...

С аргумента, че са гледали делата при закрити врати, някои съдии си позволяват да не публикуват в интернет присъдите и мотивите към тях. Което гази Закона за съдебната власт, повеляващ, че актовете се публикуват незабавно след постановяването им на сайтовете на съдилищата.

Има и магистрати, които приемат, че само отделни действия по делата трябва да се провеждат тайно - тези, при които се четат и приемат документи с гриф за сигурност и са държавна тайна. За пример е даден процес за лихварство на Окръжния съд в Габрово. Там закрито е гледано заседание, по което са четени записаните със СРС разговори.

Други съдии приемат, че СРС-тата сами по себе си не са достатъчно основание за засекретяване на заседанията и разглеждат делата публично. Включително и когато се прожектират видеозаписи от срещи на подсъдимите. Така стана по делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев. Въпреки СРС-тата публично бе гледан и процесът срещу групата за отвличания "Наглите". Като примери за откритост при четенето на СРС-та са дадени и три дела на Специализирания наказателен съд, както и един процес на апелативния спецсъд. Такава практика имат съдии от Видин, Перник, Русе, Плевен и други. Тези магистрати приемат, че няма основание да засекретяват делата, тъй като в предоставените им секретни материали и класифицирана информация всъщност няма държавна тайна и с разгласяването им не се застрашава националната сигурност.

Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС ще се занимава и с въпроса може ли



грифът за секретност да се сваля от съда,



макар и да е сложен от прокуратурата и разследващите органи. От една страна, Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) казва, че нивото на класификация не може да се променя или заличава без съгласието на този, който е поставил грифа или негов шеф. Според правилника за прилагането на закона нивото на класификация се премахва при отпадането на основанията за защита на данните. Случаят с прилаганите СРС-та по делата е точно такъв, защото от миналия август събраните със СРС данни нямат специалната защита на държавна тайна по ЗЗКИ. Върховните съдии трябва да кажат дали промяната в закона е достатъчно основание за декласифицирането на делата и изваждането им от секретните деловодства на съдилищата.

Последната дума за безразборното засекретяване на процесите ще има ВКС. Тълкувателното дело е шанс да тържествува принципът на публичността. Очаква се върховните съдии да се произнесат точно в полза на откритостта на заседанията. Тази теза се подкрепя и от практиката на съда в Страсбург. За първи път за дебатите по тълкувателното дело са поканени и неправителствени организации, "които имат в предмета си на дейност защита правата на човека, достъпа до информация в съдебната система, както и утвърждаването на международните стандарти в областта на правната защита правата на човека". Заседанието е насрочено за 26 юни. Докладчик по казуса е Биляна Чочева.