В криволиците на историята гениалното е винаги около нас, то витае безметежно и неопределено докато някой от малцината велики не го изкаже на глас кратко и ясно. На Първия конгрес по българистика в София през 1981 г. акад. Дмитрий Лихачов определи България след 864/865 г. като "Държава на духа". Оттогава, вече повече от три десетилетия, никой друг не успя да назове по-точно, с едно-единствено понятие, Борисова и Симеонова България.

Дмитрий Лихачов смяташе светите братя Кирил и Методий за творци на Държавата на духа. Тяхната съзидателна мощ и "обединената духовна енергия на траки, славяни, готи и българи създава средновековното културно чудо, което аз наричам Държава на духа" (Дмитрий Лихачов, 1981 и 1983). На тази мисъл ще се наложи да се върнем друг път, днес ще е достатъчно да се покаже главното - Българската държава на духа е общо дело и това е нейната главна особеност.

В Пространното житие (869/ 882 г.) на Константин-Кирил Философ ще срещнем още една задължителна за нашата Държава на духа характерна черта. Разпространението на духовността там е описана като задължение на мъдрия, на Константин-Кирил Философ в частност - "учете на мъдрост своите съплеменници и другоземците" ("учити философии своя земця и странныа"). Добре известно е, че България не само приюти учениците на двамата братя, но също и спаси буквите, създадени за да бъдат славянските народи самостойни в развитието си, опази писмената и ги разпространи по целия славянски свят. Това беше историческата роля, която бе възложена на Имперска България, никой няма да може да ни упрекне, историческата си задача българският народ изпълни с чест.

* * *

Цивилизаторската роля на България е същностна черта и на българската имперска политическа теория, това прави Държавата на духа част от тази теория, нейн същностен белег. Нещо повече, за изпълнението на историческа си цивилизаторска роля България бе длъжна да се самоизгради като могъща държава, способна в продължение на векове да противостои на Византия и на другите околни държави, често враждебни не само към държавата ни, но и към полическите и цивилизаторските й стремления. Без силна и трайна държава България нямаше да е в състояние да изпълни историческите си задачи, нямаше да е възможно също да осъществи и политическата си теория. България бе длъжна да устои на всяка цена.

Цялостното изграждане на българската политическа теория, включително и на всяка нейна част поотделно, заема повече от два века - от първия досег на господаря Кубрат с Византия и Персия до сравнително по-цялостното избистряне на имперската доктрина най-късно при великия господар Омуртаг. Предпоставките са били налични от по-рано, високото народностно самосъзнание, и на прабългарите, и на славяните, съзнанието за особената им историческа роля, стигащото до небесата самочувстие, са налице поне от VI в. Тогава Агатий Миринейски (536-582) в своята незавършена летопис, озаглавена "Царуването на Юстиниан", привежда едно манипулативно императорско писмо, в което мимоходом се споменава, че "[кутригурите] смятат, че е дори непоносимо, ако някои ги нарече равни на утигурите".

Съзнанието за собствената изключителност у отделните прабългарски и славянски племена може да бъде подкрепено с още безброй примери, което може би, някога ще бъде направено тук, но засега е важно да се подчертае, че запазването на това самосъзнание в следващите столетия е от изключителна важност за създаването, развитието и поддържането на българската политическа теория. Наистина високото самомнение пречи дълго време за обединяването на отделните племена, понеже всички те били "заети постоянно с вътрешните си вражди", пак според Агатий Миринейски.

Създаването на Съюзна България най-късно през 681 г., а най-вероятно няколко години по-рано, има огромно значение за облагородяването на все още твърде необлагороденото народностно самосъзнание на славянските и прабългарските племена, които живеят във федеративни отношения. Някои от племената, като тимочаните не успяват бързо да се приспособят, както вече видяхме, те напускат съюзната държава. Твърде сложно се развиват и отношенията с южните и югозападните славянски племена. Въпреки всичко, Съюзна България просъществува като единна държава с федеративно устройство, доказателство за това са мащабните старобългарски стоежи, които се развиват както в земите на прабългарите, така и в Славиниите. Едва ли може да се намери по-подходящ пример за такова общобългарско строителство от дългите стотици километри преградни ровове и валове, защитаващи единната ни държава в продължение на столетия (подробно Рашо Рашев, 1982 и др.).

Не може да има никакво съмнение, че господарят Аспарух, "само" пренася политическата теория на Старата Велика България на Долния Дунав, работата по създаването и стабилизирането на новата държава е толкова много, че той нищо повече не би могъл да свърши. По всичко личи, че основателят на Съюзна България ще да е приключил великолепно работата си, понеже само няколко години след смъртта му през 700/701 г. великият господар Тервел (700/701-721) има вече завидно самочувствие, вероятно и заради историческите събития, които за него се стичат твърде благоприятно. В един от надписите около Мадарския конник, който днес преобладаващо се приема за собственото му изображение, великият господар Тервел ни е съобщил уж безпристрастно, но със завидно самочувствие: "Императорът [Юстиниан II (685-695; 705-711)] заедно с мене победи добре . . .". Впрочем и самият Мадарски скален релеф, а изглежда и окръжаващата го днес археологическа среда, за която преди време предположихме, че включва и Старобългарската каменна летопис (вж. Свързани текстове), са най-доброто потвърждение за осъществения вече пренос на основните белези на българската политическа теория от Старата Велика България в Съюзна България.

Великият господар Тервел обаче остава владетел с мимолетно имперско самочувствие, основните белези на Имперска България ще са налице след около век.

Половинвековната политическа нестабилност около средата на VIII в. не разрушава спомена за славните дни на България, рязкото укрепване на господарската власт при Кардам (777-802) и при кханасюбиги Крум (802-814) и безбройните им знаменателни победи под византийската войска връща надеждата за съживяване на българската политическа доктрина. Особена е заслугата на великия господар Крум, чиято кончина преди точно 12 столетия този април мина незабелязано. Ако трябва да отворим малка скоба, ще си припомним, че изглежда точно Крум вдъхва наистина нов живот на прастарата българска имперска доктрина, въпреки това кръглата годишнина остана съвършено неотбелязана.

България при кханасюбиги Омуртаг е вече същинска империя, с поставен "от бога" владетел, достатъчно могъщ за да мъмри византийските пленници-християни в опит да ги откаже от религиозните им вярвания. Омуртаг, втори след баща си Крум, съзнава своята историческа цивилизаторска мисия, включително и по отношение на Византия. Ще трябва изглежда да признаем, че точно кханасюбиги Омуртаг е същинският създател на Българската държава на духа, точно по негово време вече единна България има трайно съзнанието за особената си историческа роля и стремежа да я наложи във всички околни земи и сред всички околни народи. Не светите ни братя Кирил и Методий, а великите господари Крум и Омуртаг всъщност са създателите на българската политическа теория, и на нейната част за "Държавата на духа", те първи правят старателни опити да наложат цивилизаторската мисия на България сред околните страни и народи.

Самочувствието на българските владетели от първата половина на IХ в., мащабното строителство както в Плиска, така и по цялата необятна българска земя отсам и оттатък Дунав подчертава безусловно стремежа на българските владетели, които до един носят нова владетелска самоувереност - кханасюбиги, велики господари, "от бога поставени". По цялата безбрежна българска земя в първия половин век на Имперска България се наброяват над 1000 новопостроени и преизползвани антични крепости, валове, ровове и прегради. Всички тези страховити укрепления са не само, даже може би не толкова, военни съоръжения. Те са всъщност крепости на българския дух, като такива са строени в същинското старобългарско време, такива остават до края на Имперска България.

* * *

През първата половина на IХ в. България отбелязва смайващи политически и военни успехи, но желаното изграждане на Държавата на духа сякаш не отбелязва особено развитие, това, което недостига за изграждането й става видимо покрай безкрайното лутане при създаването на Старобългарската каменна летопис - недостигат изразните средства за да се остави трайна следа, за да осъществява България цивилизаторската си мисия. Едва появата на братята Кирил и Методий, чийто старобългарски произход не може да буди никакво съмнение, поради безбройните непреки доказателства в изворите, и създадената от тях славянска книжнина ще разреши безпроблемният пренос на духовността и на знанията в бъдното. В "Проглас към евангелието", чийто автор е може би самият Константин-Кирил Философ, съвсем понятно ни е съобщена причината за цялостната дейност на светите братя - "мъртва е безкнижната душа" ("Душа безбуковна мъртва является в чловецех"). Заради съживяването на българската имперска доктрина е светостта на двамата солунски братя, в това е и непреходното им величие.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=698577

http://www.segabg.com/article.php?id=697654

http://www.segabg.com/article.php?id=565500

http://www.segabg.com/article.php?sid=2008100900040001301