Четири дни спасителната акция за трима млади мъже, загубили се под връх Ботев, държа в напрежение страната. За разлика от предишни случаи в този район, всичко приключи добре. Момчетата в крайна сметка сами излязоха от дебрите на Южния Джендем. Скоро и шумът около случая ще заглъхне. Но той показа за пореден път, че пренебрегването на правилата неизменно води до драма, а удивителното лекомислие изправи на нокти държавата.

В напрегнатите дни на неизвестност се чуха най-различни коментари и обяснения. Включително и обидни квалификации. Започнаха да се пресмятат парите, които струваше акцията. А тя наистина е безпрецедентна в планините ни от много години насам. Десетки спасители, военни, доброволци, хеликоптери със специална техника, друга техника. Глупаво е обаче да се правят такива сметки. Да се отправят обвинения - също. Разбира се, че след като има сигнал за бедстващи хора в планината, ще има и спасителна операция. И че екипите ще направят всичко по силите си, за да помогнат, без да се щадят.

Но ще е добре историята да не се забравя бързо. За нея да се говори още много, за да стигне до повече неподготвени мераклии за екстремен туризъм. Защото все повече стават и хората, които отиват в планините. И всеки от тях би трябвало да си дава сметка, че не тръгва на разходка в градската градина. Че върховете не се покоряват, а те "пускат", ако поискат. Че планината има свои правила и свой климат, ние сме на гости и трябва да се съобразяваме с домакина.



В конкретния случай всичко е правено наопаки



Тези момчета показаха какво НЕ трябва да се прави. Вярно, човек има право да бъде лекомислен и безразсъден, когато е млад. Но е вярно, че по високото на планините ни непрекъснато могат да се видят примери на удивително безхаберие, проявявано не само от младежи. Видимо е, че не е имало кой да ги научи на най-елементарното - нито родители, нито училището, за по-специални познания да не говорим.

Планинската застраховка всъщност никак не е скъпа. За три дни при покритие от 2000 лева е средно 3 лева. За цяла година, ако човек е активен турист, е 30 лева. По-добре да не се налага да се задейства, но все пак е добре да я има. Пък е и първи признак, че човекът е отчел възможните опасности в планината.

Прочетох в една от многобройните информации, че младежите тръгнали от местността Паниците над Калофер леко облечени, защото мислели да стигнат до водопада "Райското пръскало" за някакъв си половин час. Само може да повдигнем вежди озадачено. Във времето на интернет, при толкова много карти и обяснителни табели, туристически информационни центрове е нормално маршрутът да се провери предварително. Или поне да се пита първият срещнат. По непознат маршрут е добре да имаш водач, ама в този случай даже няма защо да се споменава. Паниците е традиционна отправна точка към хижа "Рай" и към връх Ботев. Не е пусто място, има къщи, има хора, може поне да се попита. От там до хижата, в зависимост от темпото и възможностите, се стига за 3 до 4 часа, още половин час - до подножието на водопада. Пътеката е маркирана, в голям участък на практика почти равна, има информационни табла. Дори и да се случи да няма други туристи по нея, е малко вероятно да се изгубиш. Не разбирам как, но ето, че става. А извън маркировката е страшно,



неслучайно двата резервата на север и на юг от вр. Ботев се наричат "Джендем".



В случая малката група няма нищо от това, което би трябвало да има. Няма екипировка. Няма храна. Никъде не прочетох, че предварително са обявили маршрута си, кога точно отиват, кога очакват да стигнат. Няма резервен телефон, който да се носи изключен, за да се пази батерията за случай на нужда. Но нали би могло да се изключи поне един от наличните телефони? Няма джипиес или поне карта, по която да се ориентират. Да не говорим за такива елементарни неща като дъждобрани, челници или фенерче, за да се вижда къде се ходи нощем, свирка, защитен от влага кибрит, за да се запали огън, или поне запалка или огниво. Огънят, освен че може да те стопли, ще даде и сигнал къде се намираш.

Стандартно правило е, когато си подал сигнал за помощ, да останеш близо до мястото на последния контакт, защото точно там ще те търсят най-напред. Да опиташ да излезеш на открито, когато чуеш хеликоптер, за да те видят. А откритите места в района са много. Очевидно се наслагва комбинация от лекомислие, безхаберие и самоувереност. И то в район, който се приема от планинарите за един от най-опасните у нас. Там времето се сменя светкавично, бурните ветрове са нещо обикновено, склоновете и скалите са стръмни, в лошо време неудържимо хлъзгави, през зимата - лавинно опасни. Под връх Ботев ми се е случвало да ме вали поледица в летен ден с перфектна прогноза - за слънце, без облаци и около плюс 30 градуса. Или минути след ярко слънце да падне такава мъгла, че да трябва да се движим по зимната маркировка в разтегната индийска нишка - човек тръгва от единия стълб на маркировката, едва когато другият е видял следващия стълб.

Връх Ботев и "Джендемите" периодично вземат човешки данък. Там не чак толкова отдавна имаше инциденти и с опитни алпинисти, загина участник в планинско ски рали. Този път се разминахме само с напрежение и тревога. Вероятно и спасителите ще извлекат поуки от четиридневната си интензивна тренировка. Но съм убеден, че за тази история трябва да се говори повече. Особено през лятото най-популярните ни и най-високите ни върхове са пълни с хора. Мнозина от тях тръгват точно толкова неподготвени, колкото и тримата млади мъже. А горе, в по-безлюдни и слабо посещавани зони, дори едно подхлъзване или навехнат крак, да не говорим за нещо по-тежко, може да се окаже фатално.

Впрочем, и за още нещо си струва да се говори. Пренебрегването на правилата или безразсъдното им заобикаляне сякаш станаха стандарт у нас. Да не съобразяваш със закона, се очертава като нов национален спорт. В този смисъл мога да се учудвам на лекомислието на младежите, но не се изненадвам. За съжаление, това отношение към нормите важи почти за всичко - като започнем от движението по улиците и пътищата и стигнем до управлението на държавата. Подобни отклонения винаги имат тежки последици. Плащаме ги всички.