Две статии, които се появиха наскоро едновременно, хвърлиха светлина върху много различните аспекти на ежедневния живот в съвременен Истанбул. Първата, публикувана в турския вестник "Миллиет" и озаглавена "Пребит, тормозен и заключен", описваше как полицията е открила мъж с инициали Т.М., един от десетките хиляди сирийски бежанци, изпълнили града, заключен в текстилна фабрика от турския си работодател между смените. Бил е пребит, когато е посмял да поиска увеличение на заплатата.

В същия ден "Уолстрийт джърнъл" публикува красиво фотографско есе, наречено "Дискретният чар на Истанбул" за местната бизнесдама Ашли Тунджа и белгийския й съпруг Карл Веркотерен, които са закупили пететажна сграда с градина от XIX век в скъпия квартал "Бейоглу" и са я реновирали. Тези хора живеят в един и същи град, но в различни светове. Истанбул вече е с 14 млн. население и продължава своя шеметен възход към предишния си космополитен статус.

Пристанищните градове на Източното Средиземноморие са притежавали междувременно изчезнал космополитизъм, който е обогатявал Близкия изток и е научил различните етнически и религиозни групи на общо съществуване, културна гъвкавост и способност за преговори. Краят на космополитния период и замяната му с монокултурни национализми включва тези градове в новите национални държави, заменили Османската империя. Така те са изгубили уникалните си етнически смесици и регионът като цяло е обеднял.

Днес сме на прага на нова космополитна епоха, но тя ще бъде много по-жестока от тази на XIX век. Живеем в глобализираща технологична революция, която засилва неравенството и омразата.

За пръв път в историята интернет създаде универсална платформа, която задвижва икономика от типа "победителят взима всичко", докато междувременно унищожава множеството местни услуги, които преди действаха и като говорители на средната класа по света. Няколко глобални вериги се възползват от интернет, за да доминират в областите си - "Амазон" изтикват от пазара местните книжарници, "Нетфликс" замества кината, а "Ню Йорк таймс" се превръща в световния вестник на мястото на безбройни съперници.

С разпространението и развитието си технологията генерира огромни богатства, които просперират паралелно с почти Дикенсова бедност и това се вижда най-добре в световните мегаполиси. Логично, някога космополитните източносредиземноморски пристанища може би отново ще се превърнат в притегателни точки на възможностите и привилегиите. Но в ерата на глобализацията и на победителите, които печелят всичко, Истанбул е единственият процъфтяващ град, и то предимно като обслужва новите елити.



Неолиберален град



Сред османските джамии и византийските църкви в един от най-митичните градове на света сега се извисяват небостъргачи в дубайски стил, стоманени блокове и луксозни резиденции, които демонстрират руските, централноазиатските, иранските капитали и парите от Залива. Същите бедни, които емигрираха в кварталите на етническите и религиозните малцинства, сега на свой ред биват изблъсквани от брокерите на недвижими имоти, които нямат търпение да се заемат с чуждите инвеститори и глобалния имидж вместо с нуждите на гражданите.

Статистиката говори сама: докато инфлацията расте и покупателната сила на турската лира спада, повече от 70% от турските семейства живеят с по-малко от 1000 долара на месец и близо 20% от тях живеят на или под границата на бедността, дефинирана от Турския статистически институт. При положение че повечето от тях говорят само един език, живеят в една култура и са нискообразовани, не е изненадващо, че инстинктивно симпатизират на популисткия турски премиер Реджеп Таийп Ердоган, чиято партия спечели убедително местните избори на 30 март въпреки икономическите, политическите и сексскандалите, които извадиха наяве политическите й съперници.

Извън строежа на пътища, електрифицирането на села и повишаването на приходите повече от предшествениците си Ердоган дава на поддръжниците си илюзорния комфорт, че болезнената логика на пазара няма да разбие мечтите им и че моделът на партията за социални помощи, смесени с религиозна благотворителност, ще ги защитава от глобализацията.

Срещу тях се изправя населението, което преобладаваше в парка "Гези" - средна до горна гласа, либерално и по-често, отколкото - не, многоезично и отворено за света. Те смятат, че твърдоглавият религиозен национализъм на Ердоган и призивите му към работническата класа създават стъклен таван, който ограничава възможностите им. Това напрежение съществува, преди регионалните плутократи и милионите туристи да повишат цените или стотиците хиляди отчаяни сирийски бежанци да наемат апартаменти, да се настанят незаконно или да станат просяци в Истанбул.

По същия начин, по който аристократите - собственици на земята, са отстъпили пред крепнещата буржоазия от XIX век, умелите креативисти и способните да употребят технологията, за да извлекат полза от нея - ще се превърнат в елита на новия век. Междувременно слабообразованите хора, които говорят само един език, ще страдат. Някои страни ще вдигнат цените и все повече ще прехвърлят социалните си функции на частни компании, други ще се подчинят на натиска на пазара и ще се разпаднат - както Сирия, Либия и Египет.



Големите губещи



Напрежението вече се проявява. Разделението и взаимното демонизиране между двете страни са толкова големи, че коментаторът Текин Озлап отиде на няколко предизборни митинга на Ердоган, за да види отблизо кои са неговите поддръжници. "Хората, които работят нещо, за което нямат нужда от автобиография, живеят в Истанбул и виждат морето веднъж годишно, не влизат в интернет, не знаят какво е това "Туитър-муитър". Уморени крака, загрубели длани. Тези, които размахват знамена и се подчиняват. Идват с автобус, защото нямат кола. Всички имат нужда от помощта, която местният клон на партията раздава. Те са хората, които презираме, защото продават гласа си за пакет макарони."Озлап описва класа, която се чувства все по-заплашена и подсъзнателно се бои, че й липсват необходимите умения за оцеляване в новата ера. Източното Средиземноморие, неолибералният Истанбул на XXI век, може да се превърне в първото бойно поле, на което те ще се изправят. (Със съкращения)