:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 428,302,055
Активни 71
Страници 6,570
За един ден 1,302,066
Еволюция

Поколение 1976 предизвиква японските традиции

Те са инициативни, вярват в доброволческия труд и не се страхуват от промените
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Премиерът Шинзо Абе не успя да осъществи радикални реформи, но стимулира промяната, особено в отношението към жените на работното място.
Преди четири години Хироки Комазаки измисли иновативен начин да компенсира огромния дефицит на детски градини в Япония, който от дълго време пречи на майките, които искат да продължат кариерата си. Идеята бе да се превърнат празни апартаменти в Токио в малки детски градини. Но планът му бе в нарушение на правителствените регулации, които спираха конкуренцията - много често срещан проблем в Япония. Вместо да се предаде обаче, Комазаки направи нещо непривично за японец - продължи да действа на своя глава.

Основавайки първата подобна детска градина, Комазаки демонстрира, че идеята му работи и в крайна сметка намери политически съюзник в лицето на Ацуко Мураки - заместник-министър на здравеопазването и втората жена, която заема тази позиция. С нейна подкрепа той убеди правителството да направи промени в закона, които ще влязат в сила през 2015 г. и ще позволят предприемачите да основават детски градини за по-малко от 20 деца.

В последните две десетилетия Япония се описва с епитети като "застояла", "бавна", "артритна". Експертите призоваваха напразно за реформи в стила на реставрацията "Мейджи" и възстановяването след Втората световна война. Междувременно политическите лидери не успяха да извадят Япония от ступора и икономическите реформи все още не са донесли забележително възстановяване или големи структурни промени. Но това е само една част от историята. Извън правителството едно ново поколение на либерални реформатори като Комазаки носи истинската промяна.



Мирише на свободен дух



В последните три месеца съм интервюирал близо 40 души, които работят на предната линия на социалната промяна. Повечето от тях са по-глобално мислещи, по-либерални, по-големи индивидуалисти и с по-предприемачески дух от родителите си. Между 30- и 50-годишни, те биват наричани "нана року седай", или "поколението на 1976 г.", което ги свързва с предприемачите, родени в тази година и които сега стават влиятелни.

Поколението на 1976 г. променя японското общество по три начина - като започва свои инициативи там, където липсва правителствена дейност (например по отношение на детските градини), като подкрепя политики, насочени към възраждането на Япония (програми за учене в чужбина и обучение на английски в училищата), и настоява за по-либерална и отворена обществена сфера (овластяване на жените и индивидуализъм).

Заедно родените през 1976-а са способни да балансират крайнодясната ксенофобска реч на омразата, която напоследък преобладава в японските новини. Всъщност те най-вероятно ще извоюват дългосрочна победа - както и в САЩ, проучванията показват постепенно нарастване на либерализма особено сред младите хора. Например, през октомври 2012 г. проучване на правителството показа, че по-малко японци откриват неравенство на работното място, отколкото в миналото, че повече от тях вярват в еднаквото образование за мъже и за жени, както и че все по-малко жени смятат да останат домакини. Друго проучване на центъра "Пю" показва, че мнозинството японци приемат хомосексуалните, а младите са все по-незаинтересовани от брака. Повечето японци са подозрителни спрямо въоръжаването. И тези трендове не изглежда да се забавят.



Възходът на поколението 1976



Има няколко фактора зад възхода на поколението от 1976 г. Те започват със земетресението, цунамито и ядрената криза от март 2011 г., които разклатиха общественото спокойствие и предизвикаха статуквото. "Преди земетресението мисленето на хората беше "придържай се към това, което имаш", казва Хироми Мацубара, изпълнителен директор на фондацията "Сърфрайдър" в Япония. "Но сега всеки знае, че няма такова нещо като доживотно гарантирана работа, че правителството е кофти и няма социална сигурност. След като нищо не е сигурно, можеш поне да опиташ нещо ново."

Вторият фактор е нарастващата тревога от възхода на Южна Корея, която японците смятат за бизнес съперник, както и притеснението от Китай, който зае мястото на Япония като втора най-голяма икономика в света през 2011 г. Застаряването и намаляването на японското население също е тревожно. Сега много японци смятат, че страната няма друг избор, освен да се промени.

Трета причина е еволюцията на японското семейство. 1/3 от всички домакинства се състоят само от един човек, докато преди десетилетие тази част е била 1/4, а през осемдесетте - 1/5. До 2035 г. тези домакинства ще бъдат близо 40%.

Четвърто - смяната на поколенията налага ново отношение към участието в гражданското общество. Донякъде това настроение е последица от неприязънта към поколението на "бейби-бумърите", родени между 1947 г. и 1949 г. "Бейби-бум" поколението се е наслаждавало на годините на раздутата икономика, последвали стагнацията, и е вярвало повече на правителството. Според последните проучвания на пиар фирмата "Еделман" доверието във властите се е срутило от 63% до 11% след земетресението през 2011 г. Кенсуке Ониши, изпълнителен директор на неправителствената организация "Пийс уиндс джапан", обяснява: "Смятаме поколението на "бейби-бумърите" за егоистично. А нашето поколение, техните деца, ние сме по-активни в доброволческата работа. Когато казах, че ще работя в НПО, те бяха изумени - нарекоха го излишно и глупаво. Никой не беше горд с мен. Но сега нещата се променят."

Последно и вероятно най-изненадващо - реториката на японския премиер Шиндзо Абе действително помогна националният диалог да се отвори за нови идеи. Въпреки смесеното отношение към него речите му за значимостта на женското участие в икономиката позволиха на японците да говорят по-свободно за разнообразието в професионално отношение.



Доказателство за промяна



Надигащите се реформатори на Япония действат главно в три полета - полово равенство, образование и гражданско общество. Когато става въпрос за жените на работното място, тяхното участие предлага практично решение на проблемите със застаряващата работна сила - и то е доста по-реалистично решение от масовото навлизане на имигранти или увеличаването на раждаемостта. В последните десет години корпоративните лидери започнаха да подкрепят напредъка на жените.

Образователната система също се отваря, обещавайки да увеличи конкурентоспособността на страната. Лин Кобаяши, изпълнителен директор на токийското "Азиатско международно училище", наскоро създаде първото напълно интернационално училище в Япония. Часовете се водят на английски, но студентите получават японска диплома за средно образование. "В близкото минало нямаше систематични промени, защото хората не действаха синхронизирано. Но това се променя. В Япония за пръв път виждаме промени в образователната система", казва Кобаяши. "Това включва трима големи играчи - корпорациите, които наемат нови хора, училищата и министерството на образованието. Те най-накрая действат заедно и се движат в нова посока."

Гражданското общество на Япония също набира сили. По-младите хора все по-често търсят работа в организации с идеална цел. "Особено ги привлича социалното предприемачество, което води до либерално мислене и устойчиво развитие", казва Кен Шибусава, който оглавява Центъра за международен обмен. "Това поколение ми дава причина да съм оптимист за бъдещето - те са по-малко самонадеяни, по-заинтересувани от социална промяна и по-склонни да рискуват."

Промяната в страна, която все още е дълбоко свързана с културните си традиции и се доближава до модерния свят с безпокойство, няма да бъде лесна. Прогресът в Япония се случва стъпка по стъпка. Междувременно новите либерални елити ще имат нужда от много по-сериозна и добре финансирана политическа машина, за да достигнат до властта. (Със съкращения.)



Снимка:ЕПА/БГНЕС
Близки на жертвите на земетресението през 2011 г. се покланят пред мемориала на загиналите. Според Хироми Мацубара трагедията е променила до голяма степен мисленето на японците.
3
3352
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
26 Май 2014 22:10
Леле, леле, леле!!! Пълна статия с непеошници, либерасти, обикновени ...расти. Що плюване ще падне тука.
26 Май 2014 22:21
"Особено ги привлича социалното предприемачество, което води до либерално мислене и устойчиво развитие"


Ъ?

И трябва ли либералните елити на всяка цена да стигнат до властта?

Ъ?

BTW, новият президент на Украина вече ги задмина!

Абе поне са либерасти, не либертариасти.
27 Май 2014 08:57
За съжаление, много пожелателна статия. Важно е да се разбере несигурността на местните аборигени в контакта им с външния свят и манталитета, ала нашата татковина, "да не се изложим пред чужденците". Например, равенството между половете. Съществуват доста закони защитаващи майките и техните работни места. Колко се спазват ли? Освен в няколко известни и големи компании (където се привличат жените за лъскане на имиджа), няма институция, която да ги приложи на практика. Може да отворите някой страница за назначаване на хора и да видите какво се има впредвид под "многообразие". В цял свят, където съм гледал и интересувал, става дума за хора от различни култури и нации и т.н. В Япония - под разнообразие на работната ръка се разбира - назначаването на жени. А Абе търси назначаването и запазването на работни места на жените, за да се бори с намаляващата работна ръка и население. Въпросът е, че никой не пита жените дали те искат да работят. Дали дори и да работят ще имат време и средства, за да създадат и отгледат семейство. Детските градини, не са малък, но са част от проблема. Целият процес е доста скъп, както те искат да го правят, с качествено образование като това международно училище горе, а то струва безумно за средната класа. Така че засега има само пожелания и реално нищо свършено.
Да не говорим, че участието в много от благотворителните акции след земетресението бе свързано с платени отпуски и/или подпомагане от комапниите. По-добре да чистиш кал в Ивате, отколкото да седиш 14 часа в офиса в Токио. И доста го направиха за това. Имаше и фирми с грамоти, 50,0000 снимки и не знам си колко слова за безумно малко свършена работа.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД