- Г-н Георгиев, кои бяха изненадите на евровота от социологическа гледна точка?

- Победата на ГЕРБ не е изненада. Донякъде изненада е голямата дистанция. Голямата изненада е ярко изразеният протестен вот на левия електорат към БСП. Не очаквах да е толкова изявен. Това, което се случи в деня на изборите, не е, че ГЕРБ изведе огромна част от своя електорат - в най-добрия случай мобилизира 75% от това, което имаше на парламентарните избори. БСП изведе около 40%. Не че електоратът на БСП отиде и някъде другаде - към АБВ или някакви други политически формации. АБВ в най-добрия случай е дръпнала около 50 000 гласа от тази електорална подкрепа, която получи БСП на парламентарните избори. "България без цензура" й е отнела 30-40 хил. гласа. Т.е. около 70 хиляди гласа са се пренасочили към други политически проекти. Но 500 хиляди гласа, които имаше БСП на парламентарните избори, сега не са повторили вота си за партията. Това не може да се интерпретира по друг начин, освен като протестен вот.

- Срещу какво протестират избирателите на БСП? Кои са дълбоките причини за тяхната неудовлетвореност?

- Аз виждам поне няколко. Първо, електоратът на БСП през последните 2-3 месеца демонстрира доста сериозно разколебаване в ентусиазма си спрямо ЕС. Причината е геополитическа - новата студена война между Запада и Русия. За левия електорат тази нова, враждебна, според него, линия на ЕС срещу Русия го отчужди от ЕС такъв, какъвто е, и го демотивира да участва в този тип избори - за Европейски парламент. Втората причина е отчасти свързана с първата. Очевидно голяма част от електората на БСП се чувства доста отчужден емоционално и ментално от своя политически елит. Може би по-точно е да кажа, че има взаимно отчуждение. Не просто електоратът се отчужди от елита, а и обратното. Една значителна част от електората на БСП беше разочарована и от начина, по който се развиха вътрешнопартийните, а впоследствие и междупартийни конфликти между БСП и АБВ. Много хора отляво понесоха тежко развода между две групи от политическия елит на левицата. В резултата значителна част от електората на БСП се чувства по неадекватен начин политически представена от елита на БСП, такъв, какъвто е в момента.

- Вие говорите за отчуждение на левите избиратели заради отношението на ЕС към Русия, но не допринесе ли за това и колебливата позиция на ръководството на БСП?

- И това е вярно. Възникна едно подозрение у редовия симпатизант на БСП, че елитът на БСП се държи поведенчески по-скоро като представител на ЕС в България, отколкото като потенциален представител на българите в ЕС.

- Коалицията с ДПС допринесе ли за разочарованието на левите симпатизанти?

- Електоратът на БСП в голямата си част не е враждебно настроен към ДПС. Не там е заровено разковничето. По-скоро левият електорат очаква от БСП да бъде по-лява, отколкото е. Този половин милион леви избиратели, които не гласуваха на тези избори, не са отишли другаде, при други политически проекти, но има потребност от БСП с друго качество.

- Очаквате ли размествания по върховете на БСП, въпреки упорития отказ на лидера на БСП да подаде оставка?

- По-скоро не очаквам. И то не защото не го считам за нужно или животоспасяващо. Просто доколкото познавам манталитета на БСП, не допускам нещо радикално.

- Каква е тайната на успеха на ДПС?

- ДПС успя да изгради сериозни структури навсякъде, където има поне двама потенциални симпатизанти на каузата й. Това е безспорно най-перманентно работещата политическа машина в страната. Второ - това е партия, която инвестира най-много в своето кадрово развитие в непосредствените си връзки с електората и разчита не само на контролирания вот, който често й се вменява, но и наистина мисли като адекватно политическо представителство на хората, на които разчита. И, разбира се, ДПС преодоля чисто етническите корени, от които се роди този проект. Разшири и географията си. Бих пожелал на всички български политически партии с амбиции за устойчиво пребиваване в политическото поле да проучат опита на ДПС. Няма смисъл да демонизираме ДПС. Голямото предизвикателство е пред останалите политически партии.

- Пробивът на Бареков показа, че се намира клиентела за всякакви политически огризки, пакетирани подобаващо. Какво да очакваме от тази странна коалиция, чийто успех бе захранен с милионите на потайни бизнес кръгове?

- Милиони имаше и за други политически партии. Но "България без цензура" демонстрира една тотална предизборна кампания. Това беше до голяма степен най-промислената кампания на тези избори. Много трудно е нов политически проект да дебютира в такъв тип избори. Кампанията беше в стил "парламентарни избори". На много места посланията бяха като за местни избори, че дори и за президентски. Плюс изобилие от енергия. Някои ще нарекат посланията на ББЦ популистки или дори радикални, но има немалка целева група в страната, към която това е адекватният подход. Разбира се, часът на изпитанието за всички политически проекти е моментът, в който се окажат във властова позиция и вместо да казват, трябва да започнат да правят нещо. Действието е часът на истината.

- Това ли ще е новият балансьор в следващия парламент?

- За следващия парламент още е рано да се каже. Но той може да се окаже доста пъстър, ако разсъждаваме от позицията на сегашните избори. Мисля, че свършват времената, когато само една партия може да бъде балансьор. Но безспорно ББЦ става незаобиколим фактор.

- Проблемни ли ще са резултатите от евровота за правителството и усещате ли настроения сред управляващите партии за предизвикване на предсрочни парламентарни избори?

- Безспорно партиите, които стоят зад правителството, ще трябва да обсъдят сериозно тази тема. Дори не само и единствено заради изборните резултати. Но и заради качеството на парламента, който продължава да не работи достатъчно ефективно. Не виждам как без предсрочни избори би се получил шансът за нова парламентарна формула, която да подкрепя стабилно правителството. Управляващите партии са тези, които ще решат дали и кога да има предсрочни избори - тази година или другата зима. Най-рисковият изход от евентуални техни разсъждения по темата би бил правителството да остане в този си вид и на всяка цена да гони довършване на мандата си. Това ще е най-рискованият ход и за тях самите, а може би и за страната.

- Как си обяснявате победата на Борисов? Това някакъв Стокхолмски синдром ли е или признание за организационните качества на Цветан Цветанов?

- Никой не е подценявал организационните качества и работоспособността на Цветан Цветанов, както и изобщо качествата на структурите, които ГЕРБ създаде. ГЕРБ си е добре работеща предизборна машина. Партията не постигна максимума от възможностите си. Реалните й гласове се очертават с 300 хиляди по-малко, отколкото на парламентарните избори. ГЕРБ до голяма степен се възползва от шансовете, които й дава позицията на опозиция и немного популярното правителство. ГЕРБ черпи енергия не само от работоспособността на Цветанов, но и от силното си присъствие в местната власт, което не е за пренебрегване. Черпи енергия и от силните предпоставки за негативен вот към управляващите. Гневният винаги е по-силно мотивиран да гласува, отколкото умерено подкрепящият. Много повече мобилизира желанието да накажеш, отколкото желанието да подкрепиш, особено когато не си усетил много добро от едната година управление.