Селяните в Беларус могат скоро да се превърнат в крепостни, ако властите ги задължат да работят само в определени населени места. |
Фактически става дума за възраждането в Беларус на практиката от сталинските времена, когато съветските селяни нямаха право на паспорти и можеха да напуснат колхозите само по три начина - като заминат да служат в армията, отидат да учат в някой град (само с разрешението на председателя на колхоза) или се запишат на някои от "ударните строежи на петилетката" (например на някой гигантски ВЕЦ). Тази практика се запази до 60-те години на миналия век, когато беше отменена от съветския лидер Никита Хрушчов. Сега Лукашенко иска я да възстанови.
"Подобно решение отдавна съзряваше на президентско ниво и сегашната жътва е само формален предлог", заяви анонимен източник от министерството на икономиката на Беларус. Всичко това се налага заради факта, че все повече хора от провинцията бягат в областните центрове или столицата Минск, където вече живее почти всеки трети гражданин на страната. В момента 3/4 от населението (7 000 275 души) живеят в градовете.
"В селата остават предимно пенсионерите и алкохолиците,
цялата младеж и трудоспособните хора на средна възраст напускат тези райони. Причината за това са ниските заплати в селата и липсата на всякакви перспективи за развитие. Завършилите местните университети младежи принудително се разпределят по селските райони, но след като отработят задължителните две години, веднага бягат от там. Или въобще не участват в тази инициатива - плащат подкупи на чиновниците, както се откупват от служенето в армията. Тоест няма реално кой да работи в селата и ситуацията постоянно се влошава", призна източникът.
Александър Лукашенко вече има опит в областта на крепостничеството. Преди две години, след своя визита на едно предприятие за обработване на дървен материал, той заяви, че е много недоволен как се развива този отрасъл. Затова на 7 декември 2012 г. Лукашенко издаде указ №9 "За допълнителните мерки по развитието на дървообработващата промишленост", който забрани на работниците на подобни предприятия да напускат до края на реализацията на инвестиционните проекти. Този декрет нарушава не само международното право, но и Беларуския трудов кодекс, както и конституцията, единодушни са юристи. Той
забранява на работодателите да уволняват когото и да било
Ако обаче някой работник иска задължително да разтрогне своя договор, той трябва да го обжалва при председателя на областния изпълнителен комитет, т.е. при губернатора. Тези, които просто престават да ходят на работа, биват насила закарвани в предприятията с помощта на местната милиция.
Проправителствените профсъюзи тогава запазиха гробно мълчание, а малкото независими синдикати в Беларус съществуват само в няколко предприятия и са постоянно подлагани на тормоз от страна на властите. Профсъюзите в страната бяха реформирани още през 2001 г. по съветски модел, с единен център в лицето на администрацията на президента. Оттогава всички работници в държавните компании и предприятия се задължават да бъдат членове на тези синдикати. "В условията на откриването на границите и създавания Евразийския икономически съюз и неговия общ пазар на труда да се въвежда крепостно право, е абсолютен абсурд", заяви беларуският икономист и бивш кандидат за президент Ярослав Романчук. "Местното селско стопанство и без това получава $3-4 млрд. от държавния бюджет, затова тази инициатива няма никакви изгледи на успех. Ако местните изпълнителни комитети започнат да взимат паспортите на хората, то тези, които все още са останали в провинцията, задължително ще избягат в градовете или ще заминат да работят в Русия", убеден е Романчук.
Самият факт, че това "крепостно право" ще се въведе не с президентски указ или след гласуване в парламента, а именно с декрет, говори за това колко сериозно властите се отнасят към този проблем. "Като начало трябва да се разбере, че декретът е нормативен акт, издава се от президента на страната и има силата на закон, а при определени обстоятелства дори е над законодателството. От една страна, може да се констатира, че забраната да се напуска дадено населено място е вид свободна трактовка на правото на труд, което е закрепено в конституцията на страната, но превръщането на това право в задължение е явно нарушение на основополагащите принципи за правото на труд, което нарушава както вътрешното, така и международното право", смята беларуският юрист Владимир Несмашний, ръководител на групата експерти от Alliance Group. Но всеки нормативен акт, който е въведен в действие, се явява законен, докато не бъде отменен от Конституционния съд на страната, отбелязва той.
Основният проблемът на тази инициатива е, че оповестените като благи, цели се постигат със странни методи -
желязната дисциплина е един вид тояга,
като заради лошото състояние на икономиката, трудно може да бъде разгледан и морковът. Експертите могат да спорят колкото си искат дали това ново "крепостно право" е законно, но този спор не решава основните икономически проблеми на Беларус. "Вместо властта да използва успешните практики на XXI век при управлението на селското стопанство, тя залага на методи от XVII век. Нима това са били съветите на икономистите от Китай? (Наскоро правителството на Беларус покани за консултации по икономическата реформа делегация от китайски икономисти). Ако президентът смята, че той има правомощията да въвежда това "крепостно право", то народът рано или късно ще се възползва от своето право да свали царя", надява се зам.-председателят на опозиционното обществено движение "Говори истината" Андрей Дмитриев.