Ако има нещо, което да обединява ученици, родители и министерство на образованието, то е, че учебниците са скучни и неразбираеми. И трябва кардинална промяна. Спорът е в каква посока да е тя.
Преди дни изненадващо министърът на образованието Анелия Клисарова излезе с нова идея - до завършване на основното образование да се учи по един учебник за всеки предмет, учебниците да се пишат предимно от учители и след това да се отпечатват в печатницата на министерството. Проектите ще се оценяват първо от учителите, а после - от комисия в МОН. Мотивите за промяна - в момента държавата плаща милиони левове, които отиват в частни издателства. Само за тази година например правителството е одобрило 42 млн. лв. за преиздаване на учебниците, припомни Клисарова.
В момента процедурата е съвсем различна. Авторските колективи на учебниците се наемат от частните издателства и те представят проектите в министерството. Комисия, назначена от министъра, отсява предложенията, които отговарят на изискванията за учебно съдържание и графичен дизайн. След това проектите отиват до учителите по съответния предмет от цялата страна и те класират трите най-добри проекта. После всичко се връща в МОН, където министърът окончателно одобрява трите предложения, събрали най-много гласове от учителите. На финала - след отпечатването, всяко училище избира по кой от трите учебника да учат възпитаниците му.
Премахването на конкуренцията със сигурност няма да доведе до по-високо качество. Създаването на монопол на този пазар, какъвто и контрол да наложи държавата на съдържанието, ще доведе вероятно до още по-големи абсурди от
песничките за мутреси,
с които сега са известни някои учебници. Ще се унищожи и без това дефицитният новаторски подход. Не се знае кой ще сформира колективите, които ще пишат новите учебници. Остава ли досегашната практика това да са издателствата, или колективите ще се сформират в МОН? Ако авторите се наемат от министерството, как ще се гарантира обективност на избора им? Колко екипа ще пишат проектите? Кой ще ги финансира? Много е вероятно вместо по-евтино това да се окаже доста по-скъпо. На всичкото отгоре няма гаранция, че подготвеният по този начин проект ще бъде одобрен. На практика излиза, че ще се плаща на неизвестен брой екипи, които ще пишат проекти на учебници, без да е сигурно, че те ще бъдат одобрени и впоследствие отпечатани. По отношение на самите авторски колективи, стига да споменем поредицата скандали с писането на учебните програми. Те са достатъчно доказателство, че
министерството не е добър диригент
Самата процедура за оценяване също е сбъркана - не е логично първо учителите да оценяват проектите, да изберат един, а впоследствие комисията на министерството да установи, че в съдържанието на учебника е включен материал например за по-големи ученици. Как неуспелите кандидати ще обжалват процедурата също е въпрос с неизвестен към момента отговор.
И защо учебниците да се издават в печатницата на МОН? Това е търговско дружество, собственост на държавата, което генерира печалба, а така би получило тлъста държавна поръчка без никакъв търг, отново в разрез на всякакви пазарни правила. Пък и как по презумпция се приема, че същото държавно дружество ще предложи по-изгодни цени за отпечатването на книгите? Ами ако се окаже обратното? Колко ще са спестените средства в този случай? Бившият зам.-министър на образованието по времето на ГЕРБ Милена Дамянова например отиде в другата крайност и искаше ограничението изобщо да отпадне и по всеки предмет да има неопределен брой учебници.
И накрая - процедурата за издаване на учебници е по-малкият проблем. По-големият, с който не успя да се справи нито един министър на образованието в последните две петилетки, е промяната на учебните програми и приемането на нов закон за училищното образование. Защото учебниците не са нищо друго освен отражение на сложната чиновническа мисъл, сътворила учебните програми по отделните предмети и за отделните класове. Какво ще разбере родител на седмокласник от следното изречение: "От такава гледна точка общата цел на учебния предмет български език и литература в прогимназиалния етап се декомпозира на система от цели на обучението по български език и по литература". И още: "Превръщат словесния материал в набор от светогледни инструменти за разбиране на света и човека, необходими за изискваните социокултурни компетентности на учениците"?!
Ако този стил беше затворен между страниците на учебните програми, предназначени за учителите, пак щяхме да сме благодарни. Но същият
"висок наратив" често измъчва
деца и родители от учебници за всеки клас. Мнозина от техните автори така и не прозряха, въпреки многото си дипломи, че помагало за пети клас трябва да върши точно това - да помага в пети клас, а не да служи за витрина на сложна академична мисъл и натриване на носа на университетската конкуренция. Преводът на учебниците на достъпен език е една от най-належащите задачи, с които министерството на образованието трябва да се пребори.
Така че вместо да пустослови, министерството трябва да предприеме няколко по-малки, но задължителни стъпки. И бездруго скоро не се очертава да се отвори мегдан за просветно законотворчество. Една година беше прахосана и от този кабинет, а с предстоящите избори ще бъде загубена поне още една. Така още един випуск от ученици и родителите им стават заложник на безотговорността на политиците, които безмълвно подминават не само острите забележки на Брюксел, но и реалните проблеми на образованието.
