Когато някой понесе две дини под една мишница, залогът е да познаеш коя първа ще изтърве. А днешната, следизборна икономическа политика в Европа е като циркаджийски номер, който обещава да видим как Брюксел ще носи под едната мишница - две, под другата - три дини, докато тича по въже и същевременно рита от пътя си сибирски мечок. С едната мишница ще стискаме прочутия остеритет - тактиката на твърди бюджетни ограничения и финансова дисциплина, но заедно с нова стратегия за реиндустриализация и развитие. С другата мишница ще балансираме финансовата политика: Ще сключим банков съюз да притегне още регулацията на банките; риска и цената на бъдещи банкови фалити ще прехвърлим от данъкоплатеца (бюджета) връз спестителите (влоговете). В същото време ще пазим еврото силно, но ще искаме кредитът да е по-достъпен, за да имаме икономически растеж и все повече работни места. Не е трудна прогнозата, че брюкселската бюрокрация доникъде няма да стигне с тази клоунада, най-вероятно ще изтърве всичките дини и ще си падне на врата. Ако опита да свърши всичко, както обещава. Но по-вероятно стара Европа ще запази статуквото.



Във виртуалната реалност



ще ни прожектират светлите хоризонти на европейския рай, където всички взаимно изключващи се икономически цели са постигнати, стопанството просперира, благосъстоянието ни расте, еврото е твърдо, кредитът - в изобилие, работните места - бол, а всички европейци свободно се движим от страна в страна, защото законите навсякъде са еднакви и равните ни права са гарантирани. На практика можем да очакваме единствено



затягане на регулациите и парични облекчения



Само от гледната точка на правоверната логика тези политики се изключват взаимно. Би трябвало да се изключват, ако се следва последователно един смислен план. План всъщност няма. Има еквилибристика, изкуството да пазиш равновесие, докато стопанските основи под краката на политическите лидери се клатят във всички посоки. На първо място стои поддържането на финансовото равновесие в условията на продължаваща депресия, без да се вижда светлина в тунела. Трябва да се избегнат нови филити на банки и държави. На помощ идва паричната илюзия - заблудата, че 1 евро (днес) е равно на 1 евро (утре). Това не е вярно, финансистите знаят добре, че парите имат динамична стойност, която отчита не само ценовата инфлация, но и диференциалната доходност. Т.е. парите могат да се обезценяват, богатството да олеква дори ако статистиката показва нулева инфлация или умерена дефлация. За да поддържат паричната илюзия,



централните банки помпат обезценяването



и чрез "парични облекчения" (създаване на нови пари срещу покупка на ценни книжа с все по-съмнително качество; пари срещу обещания; сливи за смет), но най-вече с политиката на нулеви лихви. Нулевите лихви, налагани от централните банки в САЩ, Европа и Япония, причиняват не само оптична дисторсия на доходите. Аберацията е изчислима. Обаче насилствено изкривените лихви са пряка конфискация на доход от спестителите. Централните банки като Херкулес отбиват порой от изкуствени доходи към нечистените 30 години авгиеви обори на финансовите пазари, т.е. към индустриалните икономики. Конфискацията ще стане видима, когато лихвите станат отрицателни. А те ще станат, защото Алфей и Пеней от лихвени разлики трябва да се излее, за да отмие натрупаните и скрити зад кредитите стари загуби на фирми, банки и държави. Другият начин да се реши проблемът е фалит на закъсалите фирми, банки и държави. Той е социално неприемлив и затова политически некоректен. Лицемерието на кривите лихви ще продължава поне докато трае депресията, може би и след нея. Трябва ни



оранжерийна финансова система,



хем да предпазва банките, тези свещени крави на глобалния финансов ред, хем да ги притиска, за да не поемат нов риск. Защото системата на кривите лихви стимулира създаването на алтернативни форми на кредита. Политиката на кривите лихви и репресивни банкови регулации е истинската причина за експлозията на извънбанковия кредит. Т.нар. небанкови кредитни институции изместват банките - всякакви фондове, финансови къщи, компании за "бързи" кредити, за лизинг, факторинг и покупки на изплащане, името им е легион. Десетки хиляди видове финансови схеми (conduits, канали) предлагат кредит на отхвърлените от банките фирми и домакинства, на инвеститора - възможност да получи висока доходност за парите си. Тъпи банкови регулации родиха този



феномен, наричан "банкиране в сянка",



а още по-тъпо е намерението на политиците в Брюксел и във Вашингтон да го спрат чрез нови репресии и още регулации. "Истинските пари" (М1) общо в света са под 4 Т (трилиона) долара. Активите на всички банки са 40 Т. Създаденият от Г-20 Съвет за финансова стабилност изчислява активите на банките в сянка на 67 Т, изследователи (Fiaschi и др.) - над 100 Т. Всички финансови активи се оценяват между 600 Т и 1 Qa (квадрилион, 1000 Т). Брутният продукт на целия свят е номинално 72 Т, сметнат в цени на САЩ - 85 Т долара. Няма сила в света, която може да удържи финансовата система в строг намордник, като на регулираната банкова система. Ако политиците наложат (както се канят) нови регулации и за банките в сянка, ще видим два ефекта: Банкирането в сиво ще се измести в по-тъмносиво (бягство от регулации) до черно (незаконно). Конвенционалните банки ще стават все по-големи, ще остават все по-малко, но вместо да нараства, конкурентоспособността, а скоро и жизнеспособността им ще е все по-съмнителна. Светът има нужда от истински нова и перспективна икономическа политика. Дано я доживеем.