В претъпкания офис избухват викове. "Краутрепортер" достигна целта си с набраните дарения, успявайки да събере средно по 60 евро от общо 17 000 души. Набраните около милион евро означават, че сайтът ще живее и тази есен. Новото немско онлайн списание е последовател на "Кореспондент" - холандския сайт, който наскоро влезе в полезрението на публиката. Те имат подобни, но не еднакви модели.

"Тези хора дори не знаят какво ще получат срещу парите си и въпреки това ни ги дават", заяви възхитеният Себастиан Есер. Той е 37-годишният журналист, който е поел ролята на издател на "Краутрепортер" и сега е в центъра на събитията. "Започнах да работя в новинарския бизнес, когато всичко пропадаше. Това е просто, но значимо твърдение: помислете за тъжната приказка за смъртта на новинарската индустрия вече повече от десетилетие и обезсърчаващия ефект, който има върху младите таланти."

Два големи национални новинарски сайта, разчитащи на финансиране от публиката в рамките на половин година, може би все още не са тенденция (ако бяха три, това щеше да е щастливо число), но това движение е забележително с проявленията си по целия свят.

Първо, то ни показва, че идва времето на революцията, основана на доброволни приходи от читателите. Това предлага повече възможности от платения достъп. Все повече читатели разбират колко ценно е доброто новинарско съдържание и са склонни да инвестират в него. Наречете го дигитален абонамент, доброволно членство (живителната сила на обществените радио и телевизия за 40 години), плащане за достъп до бонус предавания (pay-per-view) или доброволно събиране на средства - виждаме растяща, макар и неголяма, склонност на клиентите да финансират журналистиката.

Второ, тези модели се развиват и извън САЩ. Ние бяхме центърът на разпадането на новинарската индустрия и началото на плановете да се разчита за приходи на читателите. Сега големи нации като Германия (население 81 млн. души) и малки като Холандия (16 млн.) пионерстват в новите модели. Отдавна слушаме за недоволството на европейските журналисти, които се дразнят от консервативната корпоративна култура на компаниите, за които работят - или за които са работили преди. Те завиждаха на предприемаческата култура на САЩ, дори когато хаосът на американските новини ги засягаше.

В същото време културата на финансиране в Европа и САЩ се различава значително. Докато фондацията "Найт" (Knight Foundation) е инвестирали десетки милиони в различни предприемачески инициативи в Америка, европейските фондации, които подкрепят начинаещите новинарски експерименти, са сравнително малко. Освен това капиталът не залага много на новинарски сайтове, които не се списват на английски език. "Няма пазар, на който да се правят добри пари (от новини) в Германия.", казва Есер. Всъщност глобалната конкуренция - от "Ню Йорк таймс" до "Монд", изяжда времето за четене на немската аудитория напоследък, добавя той. Това допълнително усложнява търсенето на финансиране - в Германия хората, които даряват пари на сайтове като "Краутрепортер", не получават данъчни облекчения.

Холандия преподаде много оптимистичен урок за 2014 г. Три нестандартни инициативи избуяха само тази година - има го "Кореспондент", бързоразвиващият се Blendle, който току-що направи "Икономист" свой клиент, има го и NRCQ - мобилен продукт, идващ от NRC, някогашен амстердамски вестник.

Трето, и двата нови сайта, финансирани от читателите, поставят журналистическата си дейност на по-конкретно и специфично ниво, отколкото традиционните марки - те се създават от частни лица с надеждата, че това ще създаде достатъчно голяма ценност, за да оправдае подкрепата.

На пръв поглед е лесно да се дефинира "новият европейски феномен на масовото финансиране" и с това да се приключи. Разликите между тези две инициативи обаче ни казват много за важните избори, които трябва да се направят, когато се създава новата дигитална журналистика. "Кореспондент" създаде по-сложен модел за по-кратко време; "Краутрепортер" се учи бързо, след като приключи с празнуването и започна да изгражда новия си продукт. Немските медийни критици вече предполагат, че сайтът е отхапал прекалено голяма хапка.

"Кореспондент" имат големи амбиции, които имат силна основа. След като набра повече от 1 млн. евро за осем дни, сайтът започна дейност в края на септември. Сега той има 33 000 абонати и екип от 14 души, сред които 9 работещи на пълен щат и плаща на 16 хонорувани автори. Сайтът показва дързост и авторитет, които се срещат все по-често в новите начинания. Той значително увеличи аудиторията си за деветте си месеца история. Трафикът е стабилен с 450 000 уникални посещения, 1.5 виждания на страницата и 900 000 сесии.

Значителният ръст на абонатите започна с вирусното споделяне на текстовете на сайта. Членовете могат да споделят неограничен брой истории с приятелите си, като споделената история се извежда в челото на страницата с обяснение какъв е моделът на финансиране на "Кореспондент". Засега 8500 члена са споделили една или повече статии. Тази стратегия е заимствана от "Ню Йорк таймс" до "Нетфликс", когато плащането на дигитално съдържание се споделя много.

"Кореспондент" има манифест от 10 принципа. Това са обобщените им вярвания: редакторът Роб Венберх посочва, че новинарските компании са едни и същи в продължение на стотици години. "Кореспондент" се опитва да премине от "новини" към "новости", предлагайки "нови виждания за това как светът работи", обясни той на аудиторията на конференция във Виена, в деня, в който "Краутрепортер" постигна целеното финансиране. Той цитира свой холандски колега "Ако четеш новините през деня, ще разбереш как светът не работи." "Кореспондент" цели както да разбере и да предложи решенията, така и да покаже проблемите.

Както 31-годишният Венберх, така и 28-годишният съосновател Ернст-Ян Фаут са работили в "Ен Ар Си", издател на два холандски ежедневника, съответно като редактор на сутрешния вестник и уебредактор. Тогава са забелязали, че връстниците им на възраст от 20 до 35, рядко четат това, което медиите пишат и са разтревожени от факта, че "цяло поколение не чете качествени новини". Главната им цел е да накарат тази група да чете. И двамата са се опитали да работят в класическите медии, за да започнат промяната, но не се е получило.

Кореспондентите на сайта се избират както заради журналистическите им способности, така и заради знанията си, които покриват области от обществото и икономика до литература и футбол. Кореспондентът за образованието Йоханес Висер например е работил като учител. Задачата му е да стане лидер на разговорите в тази област. Това означава, че репортерите на "Кореспондент" ще пишат всякакви дълги текстове и кратки дописки, както и ще работят с читатели, които се интересуват от темата. Кореспондентите на пълен работен ден са на възраст между 25 г. и 45 г., като повечето са около 30-те.

"Кореспондент" е напълно съвременен сайт - воден от известни журналисти, ориентиран към мобилното съдържание, изграден, за да обяснява, целещ се в решенията и решен да окуражава диалога.

За "Краутрепортер" пък бъдещето е празно платно за рисуване. Основният му екип е съставен от седем души, работещи на пълен ден, включително основателят на медийното списание "Фокер" Александер фон Щрайт като главен редактор. 25 журналисти работят на непълен ден, като ще печелят между 2000 и 2500 евро на месец, което значи, че ще имат нужда да са назначени и другаде. Дали големите издатели на Германия ще позволяват на най-добрите си хора да работят допълнително за "Краутрепортер"? Себастиан Есер вярва в това, но разговорите с някои от тях показват, че те не са въодушевени от идеята.

Кореспондентите ще се простират извън територията на Германия. "Няма да им казваме какво да пишат", твърди Есер. "Просто ще проверяваме качеството. Даваме им средства да си вършат работата". Пишещите в "Краутрепортер" са привлечени от класическите медии. "Почти всички от тях са работили във вестник, някои от тях - онлайн, като блогъри или участници в дигитални проекти."

Текстовете на "Краутрепортер" ще са дълги и задълбочени, като от всеки член ще се очаква да пише по един текст седмично. 25 журналисти значи грубо около 5 нови текста всеки ден. Фокусът е по-скоро върху дългите информационни текстове, отколкото върху коментарите.

Есер очевидно се е захванал да запълни бързо една празна ниша. Сега трима души от основния екип работят с данни за публиката, анализи, социална ангажираност и събития. "Те ще знаят повече за аудиторията ни. Ще знаят повече от мен". Ангажираността на публиката с медиите може да е трудна за постигане в Германия, взимайки предвид местните навици - страната има едно от най-ниските нива на присъствие в "Туитър" в целия свят.

Есер описва сайта като клуб с развитие. Той е болезнено откровен - "Не съм сигурен, че ще успеем да продължим след една година." Целта му е да стигне 30 000 абонати. "Това е клуб със самоиронично име. "Краут" е американска дума, някога обиден прякор за германците, съкратено от "сауъркраут", което значи "кисело зеле". Въпреки това Есер и сътрудниците му са го избрали, защото вярват, че показва гъвкавост и фактът, че не се взимат насериозно, за разлика от традиционните медии. "Ако четеш "Шпигел", имаш чувството, че писателят е самият Бог", казва той. "Ако ние открием добра история и накараме хората да казват името ни по телевизията, това ще се запомни." Дали немците ще разберат шегата? Той се колебае, "Да, но не веднага."

Себастиен Есер признава за много влияния върху сайта, някои по-очевидни от други. Пръв в списъка е "Кореспондент". Други включват Андрю Съливан, Spot.us на Давид Кон и успеха на "Тексас трибюн", "МинПост" и "Ен Пи Ар". Що се отнася до "Ен Пи Ар" той говори не само за цялостното качество на текстовете и структурата на абонаментите, но и за "Ен Пи Ар Берлин" - кореспондентското бюро на сайта, за което малко от нас знаят. Можете да видите любопитните начини, по които новите журналистически начинания на два континента изграждат широка мрежа за подкрепа.

Важното и общото и за двата сайта е способността да избират собствения си екип, вероятно да създадат и своя собствена култура, вместо да прекарат години или десетилетия, опитвайки да променят една вече съществуваща такава. За "Кореспондент" с неговия екип на пълен работен ден, голяма част от който е разположен в Амстердам, това ще е по-важно.

Разликите между тях обаче може да се окажат значителни, особено след като и двата проекта се опитват да се превърнат в устойчиви бизнес начинания. Набирането на дарения може да бъде страхотна стратегия за първата година, но едва ли ще проработи във втората и занапред в бъдещето. Засега моделът на "Кореспондент" е много по-зрял и може би по-стратегически изграден. Базисният редакционен модел на "лидерство в дебатите", водено от екипа им, изглежда много по-лесен за популяризиране от хомогенната форма на дълги статии в "Краутрепортер". Нещо повече - платеният достъп, комбиниран с разпространението на мостри, вероятно ще предложи по-добра възможност за растеж. Харесвам бизнес подхода към пазара на Роб Венберх. Това е подход, който казва: "Аудиторията не се интересува дали журналистите имат работа. Интересува я какво можем да й предложим."

Успехът в този бизнес изисква изключителни умове. Знаем, че даренията са само началото. Помислете за различните усилия да се изградят независими новинарски сайтове, на които станахме свидетели след хаоса на закритите вестници в градове като Сиатъл и Денвър. Много от тях се провалиха. Ключовата причина е, че редакционният плам е страхотен стимул, но неспособността да се изгради и действа с дисциплината на всеки малък бизнес е главният виновник. Сега е просто тъжна истина, че мнозинството от новите репортерски инициативи са прекалено тежки като съдържание и прекалено малко, за да построят бъдещето.

Описанието на "Краутрепортер" като бъдещ клуб за читатели на сериозни новини може би е добра дефиниция за този растящ феномен. Членството, което е все по-модерно в новинарския свят, предлага нов форум за интересуващите се от новините и дори развития като новата платформа за ангажирана аудитория на "Найт" залага на същата идея.

Големият въпрос е: колко клубове ще има? Колко членове ще открият места, за които са склонни да плащат? Дали са само за хора, които мислят по един и същ начин? Денят, в който както 150-годишните медии, така и миналогодишните немски сайтове, ще трябва да си отговарят на тези въпрос, ще дойде скоро.