Международните изследвания неизменно показват високия дял на неграмотните ученици у нас, но управляващите се държат сякаш този проблем не се отнася за тях. След катастрофалното представяне на PISA 2012 за първи път български експерти правят сравнителен анализ на материала по физика, химия и биология, който се изучава в родните училища, и познанията, които се измерват от изследването на ОИСР за грамотността по природни науки сред 15-годишните. За съжаление, докладът не излиза с нови изводи за нивото на образователната система - основните констатации са, че учебните програми са остарели, а учениците са принудени да наизустяват ненужни факти. В анализа освен тези до болка повтаряни изводи обаче има и конкретни препоръки, които могат да са първата стъпка към подобряване на образователните постижения на българските ученици.

Изследването PISA в областта на природните науки най-общо оценява учениците дали могат да разграничават предположение от доказателство, да определят дали даден научен метод е приложим в конкретна ситуация, да формулират хипотези, като се основават на представени доказателства и да предлагат логична аргументация на хипотезата, като използват данни от няколко достатъчни източника. От 15-годишните ученици, участващи в изследването, се очаква още да тълкуват съвкупност от данни от източници, представени в различен формат, и да правят заключения, като комбинират отделни данни. В този етап от развитието на учениците се очаква да правят оценка за валидността на заключението си и да използват рационални аргументи. Задачите, които учениците решават в рамките на изследването PISA, са свързани с решаването на реални проблеми, съдържат основна информация за формули и зависимости и за интересни и актуални за съвремието ни проблеми. Този тип задачи включват оценка и отношение и информират за съвременните постижения на науката и технологиите. Въпросите от теста съдействат за формиране на екологично съзнание.

Според българските анализатори и в четирите изследвания, в които България участва - през 2000, 2006, 2009 и 2012 г., резултатите по природни науки показват, че родните ученици срещат сериозни затруднения да прилагат познанията си по природни науки в конкретни ситуации и контекст. Те притежават познания и умения, необходими да се справят с познати несложни задачи и проблеми, и могат да интерпретират буквално резултатите от научно изследване. 15-годишните българчета притежават необходимите познания по природни науки да правят изводи, които се основават на несложни проучвания. Въпреки че PISA не е състезание, прави впечатление незадоволителното представяне на българските ученици, обобщават експертите. Резултатите от изследването през 2012 г. показаха, че 39.4% от 15-годишните ученици в България са неграмотни и имат само елементарни четивни умения. 43.8% са под критичните нива по математика, а в областта на природните науки делът на учениците със слаби постижения е 36.9%.

На какво според анализа се дължат слабите резултати на 15-годишните ученици?

Един от основните проблеми е, че в часовете по природни науки не се обръща достатъчно внимание на работа с графики, фигури и таблици. Учениците почти не правят експерименти в учебните часове, тъй като няма специализирани и добре оборудвани кабинети по съответните предмети - физика, химия и биология. Друг проблем е, че заради ниската четивна грамотност учениците не могат да разберат задаваните въпроси и да осмислят посланията, които се съдържат в писмените текстове. Отговорите на част от задачите изискват умение да се открива полезната информация в текст, да се осмисля и интерпретира, както и да се тълкува и оценява. В същото време в учебното съдържание по трите предмета се съдържат много излишни факти, които вместо да се използват от учениците за самостоятелното достигане до изводи и обобщения, се зазубрят и дословно възпроизвеждат. Важен недостатък на учебните програми за родното образование е, че не се изисква от учениците да търсят и използват актуални данни за новости в науката, да решават актуални проблеми или да изразяват отношение към определен проблем. Така българските ученици не успяват да изградят т.нар. природонаучна грамотност и умения за работа с информационни потоци.

При международното оценяване българските ученици (както и учениците от всички участващи страни) се проверяват чрез задачи, каквито не се решават системно в училище и не са приоритет на националните изпити. Според експертите на PISA необходимо е задачите, които учениците решават в учебните часове, да са свързани с поставяне на проблеми от самите ученици, изследване и обясняване на природни процеси и явления, използване на научни данни и доказателства, формулиране и аргументиране на заключения. Природонаучната грамотност е една от трите оценявани в рамките на изследването PISA. В следващото изследване през 2015 г. тази област ще заема още по-значително място, тъй като приоритетното направление ще е на природните науки.

Според анализаторите образованието във всяка държава трябва да е ориентирано към потребностите на младите хора и развиването на онези способности и умения, които са в основата на бъдещите им професионални задължения. Това означава, че в учебните часове децата трябва да получават полезни знания. Именно и в тази връзка са препоръките от авторите на доклада. Преди всичко учебните програми и образователните стандарти по всички предмети се нуждаят от модернизиране, за да догонят съвременните тенденции. Необходимо е да се извършват повече експерименти и да решават задачи, които изискват формулиране на даден проблем и набелязване на различни методи за решаването му. Учениците трябва да се научат да мислят, а това може да стане, ако учителите използват модерни методи на преподаване. Националните изпити трябва да се съобразят с критериите за оценяване на грамотността по стандартите на PISA, но без това да се превръща в самоцел. Подобряването на националното оценяване е средство да се подобрява и качеството на обучението. Националното оценяване изисква прилагането му да става за продължителен период от време, да се усъвършенства непрекъснато, така че да има все по-висока резултатност на обучението, е един от изводите в доклада.

Друг е въпросът дали този доклад няма да се превърне в поредния документ, който ще събира прах или ще се превърне в четиво за ваканцията на поредния просветен министър. На фона на несигурната и бързо променяща се политическа ситуация е сигурно едно - реформата в образованието се отлага за неопределеното бъдеще.