От единия инат държавата успя да минира и сектора на обществените поръчки. Последното издание на Закона за обществените поръчки (ЗОП) е пълен с грешки. Не е ясно как възложителите ще работят по него, не е ясно и кога ще могат да се поправят те, предвид политическите сътресения. Заслугата за блокажа е лично на вицепремиера Даниела Бобева, която въпреки критиките се наложи да има ремонт на закона, както и на правната "експертиза" в Народното събрание. Чийто и да е приносът, оценката е еднозначна. В деня преди влизането на закона в сила - 1 юли, десетки възложители напънаха мускули и предпочетоха да пуснат процедури по стария закон, вместо да се възползват от "предимствата" на новите правила.

Законът за обществените поръчки е един от най-тежките закони, с който работят стотици възложители - министерства, общини, държавни и общински дружества. Това не попречи през годините куп разноцветни мнозинства да експериментират с него. Ефектът от постоянните изменения са масови нарушения на противоречиво тълкуваните текстове, комбинирано със съвсем целенасочено и корупционно газене на закона.

Свой принос в хаоса около прилагането на ЗОП успя да запише за краткия си мандат и кабинетът "Орешарски". Вицепремиерът Даниела Бобева не се вслуша в съветите да изчака приемането на нова европейска директива за сектора (факт от края на февруари), която така или иначе ще доведе до сериозни изменения на закона наесен, и предпочете да се "окичи" с лична законодателна инициатива. Много от добрите й намерения като задължително възлагане на 30% от поръчките на подизпълнители и създаването на законови гаранции, че те ще си получат парите, се оказаха спорни и недоизпипани като текстове и катастрофираха в парламента, а проектът премина през множество корекции между първо и второ четене. Дни след влизането в сила на закона се оказва, че опитът за спасяване на проекта е бил неуспешен и той изобилства от грешки. Те съвсем не са невинни и могат да доведат до сериозни проблеми с процедурите, откривани по реда на новите правила.



Възложителите - длъжни да спазват несъществуващи правила



Огромната част от грешките в закона са резултат от буквалното му разполовяване на две по линия на влизането му в сила. Надали има друг закон, приеман в близките няколко години, при който да са допуснати толкова много изключения в преходните разпоредби. 25 от параграфите на закона са отложени и ще влязат в сила от 1 октомври, като основната причина за това е необходимостта от подготовка за въвеждането на промените. Част от тази подготовка е и изготвянето на промени в правилника за прилагане на закона, които трябва да са готови най-късно до 6 месеца от влизането му в сила.

Разполовяването на текстовете на две групи - влизащи в сила от 1 юли и влизащи в сила от 1 октомври, е довело до тежки пропуски. Редица текстове, влезли в сила от 1 юли, препращат към несъществуващи в правния мир разпоредби, които ще се появяват едва през октомври. Такъв е случаят с една от сериозните промени в закона - въвеждането на задължение за всички възложители да създадат обособена част на електронните си страници, на която да публикуват абсолютно цялата информация, свързана с прилагането на закона, така наречения профил на купувача. Законът предвижда в него да се публикуват включително и сключените договори с приложенията към тях, договорите с подизпълнители, евентуални споразумения, с които се изменят договорите и т.н. Публикуването на тази информация ще е сериозна стъпка напред по линия на публичността, стига възложителите да не се вкопчат в допустимото по закон заличаване от тези документи на "чувствителна търговска информация", каквато възможност съществува.

Изготвянето на профили на купувача ще отнеме време и затова тези текстове от закона влизат в сила от 1 октомври. Тук законодателят обаче не е бил внимателен и е препращал към тях в други части от закона, които вече са влезли в сила. Така възложителите вече са задължени да публикуват куп документи в несъществуващия профил на купувача, спазвайки невлезли в сила правила как да става това. Няколко примера. При провеждане на ограничена процедура например възложителите са длъжни да публикуват решението си кои кандидати са отхвърлени при извършения подбор и на кои ще им бъде предложено да подадат оферта (параграф 66 от закона). При публикуването на тези документи възложителите следва да спазят невлязла в сила алинея (чл. 22б, ал. 3), която забранява публикуването на информация, за която кандидатите са приложили декларация за конфиденциалност или данните са защитени по закон. Отново при ограничена процедура от възложителите се иска да публикуват в несъществуващия профил на купувача и информация за окончателно избрания изпълнител.

Подобно публикуване се иска при процедура по договаряне с обявление (параграф 76), при процедури по договаряне без обявление (параграф 78), при процедури за възлагане с публична покана (параграфи 88 и 90). Неспазването на задълженията за публикуване на решения около процедурите би представлявало сериозно нарушение на закона. Не е ясно доколко тези текстове като цяло не опорочават провеждането на процедурите.

Сериозен проблем има и с реда за искане на разяснения по документацията за обществената поръчка (параграф 26). Този текст също е променен заради въвеждането на профили на купувача, като към него е добавена 1 алинея и отделно от това има разместване и преномериране на досегашните алинеи. Промените в този параграф също влизат в сила от октомври, но това не е отразено в текстове, които препращат към тях и вече са влезли в сила от 1 юли.



Това води до пълен нонсенс на разпоредбите



Така например при провеждането на ограничени процедури до 1 юли от възложителите се искаше при постъпили въпроси да спазят реда на чл. 29, ал. 3 и да изпратят разяснението на всички фирми, закупили документация, без да съобщават кой точно е задал въпросите. Сeга ал. 3 е сменена с ал. 2 (параграф 67), която в действащия вариант на закона изобщо не касае реда за предоставяне на разяснения, а регламентира задълженията на възложителите при постъпили такива питания да удължават срока за подаване на оферти. На свой ред в текстовете, които следва да уреждат удължаването на срока, се препраща към алинеи, в които се говори за реда за даване на разяснения. Проблем възниква и с параграф 105, който засяга налагането на глоби при неспазени изисквания за удължаване на срока. Така излиза, че глобата за неудължени срокове се налага за нарушения при даването на разяснения по поръчки.

Сред важните грешки е и неотразено преномериране на чл. 45а, който в новия закон става член. 45в. Навсякъде в закона тази промяна е отразена, с изключение на чл. 27. И при него е записано, че чл. 45а се заменя с чл. 45в, но е предвидено това да влезе в сила от 1 октомври, тоест преномерация в момента няма. Чл. 27 засяга образците на обявленията за обществени поръчки, които попадат под праговете, при които е нужно да се изпрати обявление и до Европейската комисия. Това са огромна част от поръчките. Така вместо да препраща към праговете, за които важат съответните образци на обявленията, чл. 27 вече визира текстове, които нямат нищо общо с тази тема и засягат изисквания към ползването на подизпълнители.

Както "Сега" вече писа, изцяло блокирани заради подобен пропуск са и поръчките, които се възлагат от държавни органи на свързани с тях държавни и общински фирми. Тук новата редакция на закона изисква при сключването на такива договори да се прилага методика, регламентирана в правилника за прилагане на закона. Правилник още няма и съответно всеки възложител, който сключи договор с такъв изпълнител без наличие на методика, ще наруши закона. Това съвсем не е маловажно, доколкото подобни договори могат да възлизат на десетки милиони левове и уреждат комуналното обслужване на гражданите като общински транспорт, озеленяване, сметосъбиране и др.

По принцип целият закон страда от разделянето му на две. Не е ясно дали в него няма много по-сериозни съдържателни проблеми, които практиката ще покаже. Безспорно, в закона има и полезни промени като въвеждането на повече гаранции, че няма да се залагат необосновано високи изисквания към кандидатите, наличието на задължителен предварителен контрол при големи строителни поръчки над 10 млн. лв., задължителното ползване на външни експерти, което ще влезе в сила от 1 октомври и т.н. Това не променя факта, че с поредните кръпки в закона ще се работи трудно. Ударното пускане на процедури в последния ден преди влизането в сила на промените е показателно най-малкото за нежеланието на възложителите да подготвят документация по сменени за пореден път правила, които отгоре на всичко пак ще се променят. На този фон е много трудно да се твърди, че приемането на този закон е успех за правителството. Трудно е да се обясни и защо добрите намерения не можеха да почакат до приемането на новата европейска директива. Още повече че, ако България не се научи да прави обществени поръчки, а институциите не спрат да залагат корупционни изисквания и да вършат нарушения, страната ни просто в един момент ще загуби напълно финансирането от ЕС.