Натискът да се овладеят политически позиции час по-скоро по нищо не се различава от натиска и войната, която възникна между двама олигарси преди проблемите в Корпоративна търговска банка. В единия случай се търсеше икономическо надмощие, в другия безогледно се търси политическа власт.

Допирните точки между ДПС и ГЕРБ се увеличиха с оферирането на т.нар. банкова ваканция. Защото хората около Борисов и неговите така наречени експерти (на брой един - той работи в Общинска банка) предлагаха в консултациите при президента ни повече, ни по-малко, а "банкова ваканция". Това означава, че в понеделник нито една банка нямаше да отвори, а тъй като беше 30 юни, това означава също, че хиляди хора нямаше да могат да си вземат заплатите. Това означава, че 15-20 процента от фирмите в България щяха да фалират, означава и риск от рецесия. Това беше предложението на хората около Бойко Борисов.



Тази схема не беше консенсус, а заговор



Този вариант, слава Богу, бе пренебрегнат и разумът надделя, а "спасителят" Борисов се самообяви чак на другия ден. Тогава си присвои инициативите и предложенията на други участници в разговорите, за да се окаже отново на страната на успеха.

Не по-малко деструктивна роля играеха изказванията му, че са ни нужни 5-6 млрд. долара от МВФ, че държавата ни е фалирала и че от фонда ще правят бюджета ни за догодина. Това само увеличи паниката, защото финансистите знаят и декларираха, че страната ни е с добри показатели, а банковата ни система е добре капитализирана. Обичайно, започна шикалкавене, че Борисов имал предвид не да ни правят бюджета, ами да сме ползвали съветници и експертна помощ. Очевидно разбра, че е допуснал голяма грешка. От Брюксел още на другия ден му бе показано, че сме член на Европейския съюз, а не беззащитна страна в Централна Африка. От затрудненото положение "спасителят" излезе, обявявайки, че тези хора там, в Европа, са негови приятели и никога няма да ни изоставят. Така за пореден път добре разписаните съюзни механизми за солидарност бяха свалени



до битовото ниво на поляната в Банкя,



където момчетата се разделят на приятели и неприятели.

Същото поведение забелязваме и в парламента. През ден настроението на Борисов се сменя и с това се унищожава кворумът. Той не е задължение само на управляващите, както се опитват да ни внушат. За всеки народен представител, който се е заклел, това е работното му място.

В оставащите няколко седмици до края на мандата на това Народно събрание на дневен ред са достатъчно полезни закони, които засягат стотици хиляди българи, но тактиката на разрушението и провала ще попречи на законотворчеството. Очевидно е, че консенсусът, постигнат при президента, не струва и пет пари за лидера на ГЕРБ, но тактиката - колкото по-зле за цялата страна, толкова по-добре за партията и за мен - явно е на въоръжение. Създава се усещане за безвремие и липса на държавност, което в рамките на кризата трябва да предизвика естествено търсене на "силната ръка" в лицето на Борисов. Дори



поведението на "Атака" е по-предвидимо



и праволинейно, отколкото на основната опозиционна партия. В период на слухове, които удариха банките, на наводнения, които съсипаха живота на хората, на икономически проблеми, на задъхване на здравната, пенсионната и образователната система да се държиш по този начин е нещо като политическо мародерство за черпене на предизборни активи, а не загриженост към състоянието на страната и нейните граждани.

Каква би била общата картина от такова поведение? Обезсилен парламент без кворум, обещания пред президента, които не се спазват, и ежедневни желания за оставка на премиера. На практика всички власти са обезсмислени и поставени под въпрос с изключение на съдебната. Това е действителният, а не пожелателният консенсус, за който ни говорят по телевизията.

Пазарлъците, които вървят зад кулисите, а не пред телевизионните камери, отново са с по-голяма тежест за общественото развитие, отколкото семейните снимки на "Дондуков" и благите думи, които се леят за национален консенсус в трудни моменти. Това досъсипва институциите в страната и ги превръща в маргинален продължител на субективната воля на един човек. Така държавата става още по-нестабилна. И докато всички се интересуват не от днешната, а от утрешната власт, ще се окаже, че са я получили може би в още по-разнебитено състояние, и то с тяхната собствена помощ. Тук вече възниква въпросът колко стабилно и колко дълготрайно би било едно следващо управление.