Тези дни честваме 70 години от конференцията в Бретън Уудс. От 1 до 22 юли 1944 г. 730 делегати от 44 държави се срещат в хотел Маунт Върнън в курорта Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, за да поставят основите на световната финансова система, каквато я знаем днес. Най-често тя се нарича "следвоенна" (post-war) система - коварен термин, който внушава, че Втората световна война е разделителният праг, препъникамъкът, който налага на света да се замисли за съвършено различна организация на международните плащания. Истината е, че не войната, а Великата депресия налага финансовата революция, чийто символ става Бретън Уудс. Световната война само отлага решението - и измества световния финансов център на тежестта от стара Европа към новия хегемон - САЩ. Истината е, че цялата теоретична конструкция на международните разплащания в национални валути с плаващ курс е налична в трудовете на Кейнс от 20-те и 30-те години (Трактат за паричната реформа, 1923; Трактат за парите, 1930; Обща теория на заетостта, лихвата и парите, 1936). Практическата реализация, наложена в Бретър Уудс е само осакатена версия на паричната система, предлагана от Кейнс. Изглежда, че



светът се страхува от промяна



и панически се държи за установената практика, дори когато тя е доказано изчерпана. Четвърт век след Бретън Уудс и 40 години след присъдата на Кейнс (Краят на златния стандарт, 1931) светът продължава да крепи златната илюзия. Едва през 1976 "обменяемостта" на долара в злато е отменена едностранно от САЩ, макар че още от началото на 60-те е чиста фикция. Същият страх се усеща и днес, когато се питаме възможно ли е световната финансова система да скъса с долара и да постави основите на съвършено



нова резервна система?



Днешната икономическа ситуация в света е твърде подобна на 40-те години. Все още не е преодоляна депресията след световната финансова криза 2007-2009 г. Ако не корените, то поне непосредствените причини за кризата се крият във финансовата система на САЩ. А последните месеци вече безспорно показват, че световните финанси са в опасна зависимост не само от законодателството и дори от текущи политически решения на САЩ. Докато доларът е основната резервна валута в света, всяка банка е принудена да поддържа кореспондентски сметки в американски банки, за да получава и плаща долари. Следователно тя се подчинява на законите и актовете на президентската администрация на САЩ и трябва да спазва всички изисквания, забрани и санкции. А през последната година САЩ наложиха



наистина драконовски рестрикции



върху чуждите банки, които пряко чрез дъщерни банки или чрез кореспондентски сметки оперират в САЩ. Да вземем закона FATCA (Foreign Account Tax Compliance Act, закон за данъчно съответствие на чуждестранните сметки), който налага всички финансови институции по света да докладват на данъчните власти на САЩ какви сметки имат при тях щатски данъкоплатци. Или пък санкциите, наложени на руски банки, на мига изключени от доминиращите света системи за картови плащания "Виза" и "МастерКард". Или пък лавината от изисквания и ограничения за кореспондентските сметки, които карат американските банки масово да закриват тези сметки. Лишените от кореспондентски сметки в САЩ банки са изолирани от световната резервна система и трябва да откажат да откриват сметки в долари на своите клиенти. Друга заплаха за чуждите банки, опериращи в САЩ, са



смъртоносните глоби,



които властите и съдилищата им налагат при съмнения за нарушения или заобикаляне на законите и санкциите на САЩ, макар и извършени в други страни. Преди няколко дни стана известно, че поредна голяма европейска банка (тази банка работи и у нас и ще й спестя името) се е "споразумяла" да плати 9 мрд. долара глоба на американските власти. На тази банка са наложени и тежки забрани да не извършва цял куп сделки с американски клиенти и активи. Други три големи европейски банки "преговарят" колко милиарда глоби ще платят. Общо 20 европейски банки ще платят санкции над 1 мрд. долара, общите санкции на финансови институции от ЕС в САЩ се очаква да надминат 80 мрд. евро. За някои от тях наказанията ще са наистина смъртоносни, т.е. банки ще фалират, защото не могат да платят глобите в САЩ. По тази причина си отиде най-старата швейцарска банка - "Вегелин", наказана да плати непосилните за нея 1.2 мрд. долара глоба за тайни офшорни сметки, които открила за клиенти от САЩ.



Няма заобиколен път,



който да позволи която и да е банка и държава по света да избегне доларовия сетълмент в САЩ. Засега. Зараждат се обаче няколко паралелни финансови схеми, които предлагат алтернатива. Най-мощните са базирани на сетълмента в китайски юани и индийски рупии. Засега глобалните банки не ги предлагат, но вече работи паралелна банкова система за "сиво" банкиране, която заобикаля не само ограниченията в САЩ, но и глобалните банкови гиганти. Наскоро Русия обяви планове за независима от САЩ система за международни плащания. Има световен финансов проблем и той става опасен: делът на долара в международните плащания пада, активите в "сивите" банки са между 60 и 100 трилиона долара; регулираният банков сектор държи между 30 и 40 трилиона. Отделна страна или група държави не могат да решат проблема. Нова световна резервна система (начин за безрисково съхранение на ликвидни активи и международни плащания) изисква съгласието на практически всички държави, консенсус като постигнатия в Бретън Уудс. Едва ли САЩ биха подкрепили такова решение. Значи предстоят дълги години, през които паралелната банкова система ще се развива, докато светът търси модел за своята нова финансова архитектура и инфраструктура.