Станислав Анастасов наследи на поста екоминистъра Искра Михайлова, която замина в Брюксел като евродепутат. Анастасов е роден през 1983 г., завършил е информатика в Техническия университет - Мюнхен, Германия, и "Стопанско управление" в СУ "Св. Климент Охридски". От 2008 г. Анастасов прави политическа кариера в ДПС, а в началото на юни бе назначен за министър на околната среда и водите.
- Министър Анастасов, как ще отговорите на критиките, че имате бляскава политическа кариера, но ви липсва управленски опит?
- Политическата ми кариера започна преди години със заемането на различни длъжности. Имам опит в работата с решаване на различни казуси и във формиране на политики. Предизвикателствата пред един министър не са нито за ден, нито за месец, защото политиките по околна среда и води са дългосрочни.
- Поехте министерството в много труден момент - в първите ви дни като министър се случи трагедията във Варна, а в същото време част от парите по "Околна среда" бяха спрени заради нарушения при търговете. Ще ви стигне ли времето да се справите с тези проблеми, още повече че предстоят предсрочни избори?
- Министерството има дългосрочна политика по всички сектори, свързани с околната среда, които ще работят и след като аз бъда министър. За мен е важно в екипа на министерството да има експертна администрация и където е необходимо, да се повиши този капацитет. Много по-важно е да има стратегически документи, които да определят работата в правилната посока, макар че ние работим основно по евродирективи и ги следваме.
- Но често пъти стратегиите просто остават на хартия...
- Всички политики в Министерството на околната среда и водите трябва да бъдат отразени в секторните политики на останалите министерства. Имаме разписани много задължения, а в същото време бюджетът ни е малко или повече ограничен.
- Казвате, че са взети мерки да подобряване на контролните механизми при плащанията по "Околна среда". Какво имате предвид?
- Програмата е минала одит от Европейската комисия, отразили сме всички препоръки, които са дадени. Подобрени са системите за контрол, има въведена електронна картотека на договорите, направили сме оценка на грешките и сме наложили съответните корекции. Искам да подчертая, че всяка корекция е направена на база на оценена грешка - няма субективизъм. Част от проектите, които сме проверили, са проверени и от ЕК. Изпратили сме писмо с всички проблеми и очакваме реакция от Главна дирекция "Регионална политика". Смятам, че до края на юли може да мине първият одобрен сертификат.
- Какви са грешките?
- Съвсем скоро ще излезе официалният одитен доклад, който бе направен от Сметната палата за периода от септември 2009 г. до май 2013 г. Там конкретно ще бъде описанo всичкo, но не бих искал да говоря предварително. Имало е грешки с управлението на самите проекти, с отразяването на документацията, със синхронизиране със системите на финансовото министерство. Проблемите са много, но не искам тези грешки да се политизират. Бих бил в много изгодна позиция да коментирам, но няма да го направя, защото за мен е важен най-вече интересът на държавата и на общините.
- Какъв е размерът на наложените финансови корекции по "Околна среда" и колко договора засягат те?
- Общата стойност на финансовите корекции е 94.7 млн. лв. Първо са наложени индивидуални финансови корекции, предложени от управляващия орган, а в резултат на втора верификация сме наложили 81.8 млн. лева. Отделно от това за още 8 случая ще бъдат наложени финансови корекции за 12.8 млн. лв. Проверили сме 239 договора за търгове, но при 139 от тях са открити различни нарушения и това е доста показателно. При 88 се касае за нарушения в кръга, посочен от ЕС, а при 55 - други нарушения. Тоест, ние сме били малко по-стриктни от ЕС, така че да покажем на Брюксел, че наистина сме съвестни в одитите си. Тези допълнителни нарушения не са довели до финансови корекции.
- Как ще се отразят корекциите на малките общини? Някои кметове дори говорят за фалит.
- Проблемът със спрените плащания не е само на министерството, а на цялата икономика. Наясно сме, че общините нямат резерв, че самите изпълнители нямат кой знае какъв резерв, за да финансират дейностите си, докато бъдат възстановени плащанията. Дори ще стигна малко по-далеч - имам запитвания от посланици в последните дни, защото значителна част от подизпълнителите са чуждестранни компании и те също се интересуват от това какво ще се случи със спрените плащания.
- Има ли риск тези пари да останат изцяло за сметка на бюджета?
- Това е най-лошият сценарий! Отговорните министерства правят всичко възможно това да не се случи. Отговорихме на Брюксел какви реформи сме предприели, така че да гарантираме изпълнението на препоръките им. Разчитаме, че експертите в Брюксел ще отразят това, което сме свършили.
- Кога очаквате да бъдат възстановени плащанията?
- Очаквам това да стане в края на юли с първия сертификат, който ще представим с наложените финансови корекции. Работим в тази посока.
- Как гледате на предложението обжалването на търговете да бъде 2% от стойността им? Много кметове се оплакват, че има фирми, които са "специализирани" в оспорването на поръчки именно по "Околна среда".
- Забавянето на проектите заради обжалвания е сериозен проблем. Струва ми се обаче, че това не касае само тази програма, а всички обществени поръчки. Това е основен проблем, който забави изграждането на депата и изпълнението на една от евродирективите.
- Рециклиращи фирми обявиха, че са готови да излязат на протест точно заради липсата на изградени депа, където те са длъжни да изхвърлят металните отпадъци и подлежат на глоби, ако не го направят. Вашият коментар?
- Отворени сме за диалог както с бизнеса, така и с общините. Работим още по-интензивно за разработването на Национален план за управление на отпадъците, защото без такъв план е трудно да се разпределят ролите и да се знае кои са всички ангажирани в процеса. В областта на отпадъците трябва все по-малко да депонираме и все повече да рециклираме. Трябва да гледаме на отпадъците като на суровина - обществото и бизнесът имат интерес от това.
- Какъв е размерът на средствата, заложени в новата програма "Околна среда" и докъде стигнахте с одобрението й от Брюксел?
- Бюджетът на програмата за следващия програмен период е 1.494 милиарда евро. Не бих искал да коментирам кога ще бъдат отворени първите мерки, защото за нас сега е приоритет да използваме максимума по настоящата програма. Текстът на програмата, заедно със самите мерки, бяха изпратени за съгласуване в Брюксел на 6 юни. Чакаме експертите да дадат своите коментари в срок от 3 месеца. Новото, спрямо старата програма е, че има пет оси - има вече ос, свързана със защитата от вредното въздействие на водите, и една - за чистотата на въздуха.
Специално за сектор води има нещо много важно. Ние залагаме на интегрирани регионални проекти, с което целим да не се работи на парче, а цялостно. Идеята е с ресурса, с който разполагаме, да обхванем максималния брой жители и максимално много населени места. Това е важно за малките градове и села, чиито водни цикли могат да бъдат интегрирани към тези на по-големите.
По досегашната програма финансираме един пилотен проект за управление на водите в реално време. Той се реализира на река Искър и е на стойност 2 милиона лева. Амбицията ни е в следващия период да покрием цялата страна - дали с единен център за управление на водите или по друг начин, но това да стане факт. Проблемът с наводненията е само едната страна на монетата, другата са засушаванията, които в рамките на една календарна година често се редуват.
- Работят ли плановете за превенция на наводненията? В един от тях например се посочва, че Варна не е рисков за наводнения район - в този смисъл не трябва ли да се преразгледат и да се направи по-актуална оценка?
- Случаят във Варна е по-различен от този в село Бисер, тъй като там няма воден обект и е трудно да предполагаме откъде е дошло наводнението. Иначе рискът за Варна е да бъде залята от Черно море, което е стандартен риск за всяка крайбрежна зона. Плановете за управление на риска от наводнения са на първоначален етап т.е. оценени са потенциалните райони с наводнения и допълнително трябва да се разработят планове за действие, които да позволят по-пълна превенция.
След случилото се в "Аспарухово" издадох заповед да се направи картотека на сухите реки в България. Досега те не са били обозначени като потенциален риск, но много сухи речни корита при поройни валежи стават опасни. В момента басейновите дирекции работят по тази задача и очаквам резултати възможно най-скоро. Актуализацията на плановете касае именно сухите реки. Трябва да изчакаме да се установят причините за наводненията, защото по предварителна оценка те са доста комплексни. Преди да се произнесат органите, които разследват това, аз не мога да коментирам, но очевидно има струпване на фактори - и природни, и човешки.
|
|