:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,331,409
Активни 94
Страници 1,403
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Кметът и писателят

Бойко Ламбовски
По време на моето детство и юношество четях много книжки в захлас, а тези с приключения, най-интересните, направо прелиствах и нощем на фенерче, под одеялото. Знам, че и други връстници са го правили, макар че това е чудато непослушание за днешните деца, на които просто им крият мишката. Обяснявам за тях - родителите ми, притеснени от моите читателски обсесии, ми гасяха лампата с цел опазване на съня и здравето.

А какво четях ли - о, обичайния набор - "Капитан Немо", "Конникът без глава", "Тримата мускетари"...Та дори и източнонемската авторка на индиански саги, избрала пътя на сънародника си Карл Май, самата тя с доста по-трудно име: Лизелоте Велскопф Хенрих, ако се не лъжа...

"Синовете на Великата мечка", как само звучи, а? Ех, невъзвратимо време на червенокожи блянове и червеновръзкова действителност, като нито едната от двете фикции не доминираше над другата, а се успоредяваха в абсурдния коктейл на детството.

Както и да е. Посред морето от "купешки" автори със засукани имена с изненада открих българин със скромно прозвище, който пишеше не по-лошо от тях - Петър Бобев. Автор на високотиражни "приключенски романи", по която причина официалният писателски съюз не го долюбваше и го държеше далеч от трибуни, почести и интервюта. С още по-голяма почуда открих друг, с още по-скромно име автор - Цончо Родев. Помня, че на един дъх изчетох дебелия му роман за Сръбско-българската война - "Изпитание". Книгата бе отпечатана в голям тираж, представлява един родолюбив химн на тази най-българска от българските победи в новата ни история, когато след петвековна липса на държавност, армия, елит и самочувствие, след само седем години свобода, воюваш за собствената земя - вече



със собствени капитани, оръдия, дори собствен княз



И побеждаваш, за чуждо и собствено изумление.

Действително добре написано и хем увлекателно, хем във висша степен възпитателно и патриотично четиво. Преди няколко години се запознах благодарение на една позната учителка от Провадия - Марта Радева, с възрастния вече писател Цончо Родев. Той се оказа възпитан, интелигентен човек. Излъчваше обаче и някакво чувство за недооцененост, трупано с годините. В предишното време, също като Петър Бобев, бе отлъчван от официалния писателски елит под официален предлог, че пише юношески, тоест "несериозни" четива, а под неофициален - задето е син на наказан от народния съд адвокат. В днешното обаче никой не се интересуваше особено от творчеството му и за разлика от преди, когато все пак книгите му се печатаха в големи тиражи, сега не се продаваха добре. Да не кажем - почти никак.

Горе-долу по времето, когато четях прекрасната и незаслужено забравена днес книга "Изпитание" на Родев, прекарвах поредното си ваканционно лято в малкото село Водна край Видин. Нещо избъбрах за Сръбско-българската война пред баби, дядовци и други роднини и те ми разказаха следната история. Не я открих в никакви исторически анали, така че не мога да потвърдя достоверността й, но не допускам да е измислена - твърде - как да кажа - нехристоматийно звучи.

Та по време на войната, когато сръбската Тимошка дивизия обсаждала Видин, тогавашният кмет на малкото село Водна извършил едно убийство. Сръбски военен - дали разузнавач, дали артелчик, не се знае - на кон и добре въоръжен, но самичък се появил на пътя близо до селото. Някой го бил видял и казал на кмета. Кметът на Водна решил да убие чужденеца. Но го било и страх - все пак районът бил под сръбска окупация, а кметът не бил военен човек. Та селският първенец измислил план - залегнал във високата трева край село с ловджийска пушка до себе си, да чака сърбина. Само не преценил, че онзи бил на кон. Сърбинът съзрял отвисоко просналия се в бурените селянин. Не видял обаче пушката. Приближил и му викнал да става - какво лежи в храсталаците като смок. Кметът, къде ще ходи, се изправил, отупал се от прахта и взел да прави дипломация. "Добре дошъл, брачо" - му рекъл. И подал ръка. "Аз съм кметът, малко дремех тука, заповядай." Когато сърбинът също си подал ръката, нашият го дръпнал от коня, съборил го долу, двамата се сборили, кметът викал за подмога, притекли се още неколцина мъже и с общи усилия не само надвили, но и заклали чуждия солдат. Закопали го в дерето, заедно с всичките му вещи, а коня натирили - да няма следи. Скоро след това дошъл взвод сърби, да си търсят човека. "Аа, не знаем, не сме чули, не сме видели" - кръстели се селяните. Никой не издал нищо.

Нека кажа, че тази история и до днес ми е противоречива. От една страна - враг, от друга - така да утрепеш човека, при това след като си му подал ръка за добре дошъл, е, хм,



малко не както пише в патриотичните романи



Още едно, много по-голямо притеснение имам обаче относно паметта. Както историята с кмета и сърбина, така и "Изпитание" на Цончо Родев ми изглеждат все по-гмурнати в морето на фикционалната мъгла и забравата. По-гмурнати и от Лизелоте Велскопф Хенрих.

- Кой ви е държавникът? Кой ви е писателят? Кой ви е кумирът? - пита сякаш някой призрачен и на кон.

- Аа, не знаем, не сме чули, не сме видели... - отвръщаме ние. И този път не лъжем.

7
5415
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
07 Юли 2014 21:13
Още едно, много по-голямо притеснение имам обаче относно паметта. Както историята с кмета и сърбина, така и "Изпитание" на Цончо Родев ми изглеждат все по-гмурнати в морето на фикционалната мъгла и забравата.

- Как няма да изглеждат на фона на всякаквите "демократични" придобивки и евро-атлантически "ценности"? Та те да не останаха единствено и само с отричането на българския език или с и натрапваните евро-гейски "гордости" и "различности"? Да не говорим за растящият "патриотичен" плам всред бъдещите поколения (не само) прегърнал една чужда, агресивна, лишена от морал и ценности псевдо-култура, налагана с все по-силно и арогантно ожесточение и непримиримост.

Целта ли?

От индианските романи на Карл Май и другите автори се виждат много ясно паралелите с трагедията и геноцида над червенокожите, със сега провеждания спрямо бялата раса в частност и мераците да се редуцирало човечеството, като цяло...

Изпълнителите ли?

- 'ми те са все едни и същи.

Хищници - Паразити.
07 Юли 2014 21:56
Чел съм и "Синовете на великата мечка" на Лизелоте Велскопф Хенрих (не се праи Бойко Ламбовски , че не си сигурен дали така се пише, аз специално съм го "спелвал" та да съм сигурен) и романите на Петър Бобев и със сигурност ще насоча внучката си към тях (за сега аз й чета) стига да ги намеря. А това с воденския кмет, нека го научи сама, ако го има. Скоро за 24 май в детската им градина, която е в друга славянска държава, но е българска и май се субсидира някаква част от България се провело тържество. Там българчетата (на внучето ми баща му не е българин) са само 3. Та две от тях се наели да кажат "Аз съм българче" на тържеството. Наш'то, естествено, заради патриотичната му баба, било безпогрешно със стихчето си. Другото обаче казало "Аз съм бъркалче..." Помислих си колко е право с грешката си милото и колко много такива "бъркалчета"...
07 Юли 2014 23:33
Ех, невъзвратимо време на червенокожи блянове и червеновръзкова действителност, като нито едната от двете фикции не доминираше над другата, а се успоредяваха в абсурдния коктейл на детството.


"Станете като децата!"- колкото и абсурдно да звучи!
08 Юли 2014 09:03
Допада ми начиньт на писане на Бойко Ламбовски ! Историята за селския кмет (звучи правдоподобно) ме накара да се замисля бих ли убил човек, пък бил той и войник от окупационна войска. Сигурно не. От друга страна го оправдавам, защото са минали само няколко години от изгонването на турците, а други сьседи се опитват отново да ни притискат. Лошото на съвремието ни е, че индивидуалните убийства ни впечатляват, а масовите (Украйна, Ирак, Сирия и т.н и т.н.) само ни възмущават
09 Юли 2014 03:01
Пенчо, ето ти списъка. Напосоки бръкнах, има в Читанката.

1958 г. - „Гущерът от ледовете“, фантастична повест
1961 г. - „Белият лоцман“, приключенска повест
1963 г. - „Самотникът от ледената пустиня“, приключенска повест
1963 г. - „Свирепия“, приключенски роман
1963 г. - „Заливът на акулите“, приключенски роман
1965 г. - „Жрицата на змията“, роман
1965 г. - „Теао Немия“, приключенска повест
1967 г. - „Симба“, приключенска повест
1967 г. - „Галатея“, фантастичен роман
1968 г. - „Драконът от Луалаба“, фантастичен роман
1969 г. - „Вълчата царица“, приключенска повест
1970 г. - „Куцият дявол“, приключенски роман
1971 г. - „Гонитба из южните морета“, приключенска повест
1971 г. - „Калиакра“, приключенски роман
1971 г. - „Опалите на Нефертити“, приключенско-фантастичен роман
1973 г. - „Горан - мечи побратим“, приключенски роман
1976 г. - „Отмъщението на мъртвия инка“, роман
1976 г. - „Драгота - морски хайдутин“, приключенска повест
1978 г. - „Светещата гибел“, фантастичен роман
1979 г. - „Разум в бездната“, фантастичен роман
1979 г. - „Боа и диаманти“, приключенски роман
1980 г. - „Мечът на Атила“, роман
1984 г. - „Отровният пръстен“, роман
1984 г. - „Камбо“, роман
1984 г. - „Тайната книга“, исторически роман
1984 г. - „Позорът на Один“, приключенска повест
1988 г. - „Телената обеца“, приключенска повест
1987 г. - „Зеленият вампир“, фантастичен роман
1988 г. - „Фаетон“, фантастичен роман
1988 г. - „Гладиаторът“, исторически роман
1989 г. - „Каменното яйце“, фантастичен роман
1995 г. - „Парола „Херострат““, фантастичен роман
1996 г. - „Тигрицата на океана“, приключенски роман
09 Юли 2014 17:21
67AF, шашнахте ме с този списък! Кой и на кого го препоръчва? За какво?... По-груби мои сметки мислех, че приключвам "втория си вагон" с прочетени книги и почти няма заглавия, които да не познавам... Всуе! Нито едно от изброените заглавия не ми говори нищо! Абсолютно нищо!!!
09 Юли 2014 17:54
sand52, списъкът е за улеснение на Пенчо - да не събира по парченце Петър Бобевите заглавия. Преди време го постна един приятел от отвъдния форум, аз нямам заслуга, просто влача информация. Какво е една малка дрезинка към двата вагона!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД