Често пъти, когато държавата се опитва да помогне на фирмите, всъщност ги проваля. Тази максима е потвърдена през годините и всяко правителство дава всичко от себе си, за да не я опровергае. Изключение в "грижата" си за фирмите не направиха нито тройната коалиция, нито кабинетът "Борисов", а още по-малко - правителството на Пламен Орешарски.

Доказва го и последният скандален случай с анулирането на вече одобрени проекти по единствената европейска програма за бизнеса - "Конкурентоспособност". Тя тръгна със скандали още през 2007 г., мина през сериозно забавяне, за да приключи с пълен провал. В резултат - фирмите така и не получиха иначе щедро отпусканата от Европа подкрепа, за да се доближат до нивата на по-развитите страни в ЕС.

В последните дни на юни, 7 дни преди крайния срок за подписване на договори с одобрените фирми по мярката за нова техника, шефът на управляващия орган Ели Милушева отмени цялата процедура. Аргументира се с причините, които иначе всички знаят - съмнения за корупция, нагласени търгове и приятелски кръгове на оценители и оценявани. По много други програми и мерки заради отказа на България да се съобразява с европейските норми се налагаше Брюксел да иска корекции или направо да ни спре парите. В този случай бе решено средствата да се насочат към одобрените резервни проекти по мерките за енергийна ефективност и иновации. Те, впрочем, също не работят. С действието си Милушева на практика блокира проекти за 97 милиона лева на 142 фирми. Но понеже не се знаело кой точно е виновен, покрай сухото изгоря и суровото. Фирми с одобрени проекти, работили по правилата, също се простиха с проекти за милиони, на които се надяваха, за да развият бизнеса си, да потърсят нови пазари и да подобрят качеството на продукцията си. Естествено недоволните обжалваха пред Софийския административен съд, който отмени решението.

Оттук нататък скандалът, който поставя на карта изпълнението на цялата програма "Конкурентоспособност",



може да се развие по два сценария



Нито един от тях обаче не е в интерес на страната ни. А да провалиш цяла една програма, несъмнено се изисква талант.

Първият вариант предвижда съдът да приеме, че решението за спирането на парите е правилно. Ако това стане факт, България ще трябва да върне на Брюксел 97 млн. лева, защото договорите за тях е трябвало да се сключат до 30 юни. Това, естествено, не е направено.

Другият вариант е Темида все пак да постанови, че управляващият орган не е трябвало да спира парите и договорите е трябвало да бъдат сключени. Тъй като и тук крайният срок е 30 юни, то най-вероятно ще трябва тези 97 милиона лева да се платят от бюджета. Защото ощетените фирми вече декларираха, че ще отстояват докрай правата си, тъй като са имали изрядни и одобрени проекти. За подобен развой предупредиха и бизнес организации, сред които Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и Българската стопанска камара, които все още не могат да се начудят на кашата с парите, която успяха да спретнат от икономическото министерство.



"Това е безобразие.



Няма да оставим нещата така", възмути се шефът на АИКБ Васил Велев пред в. "Сега". Според него парите са спрени, защото някой от министерството не си е свършил работата. Но за министерството проблем явно няма. Над 10 дни оттам мълчаха какво ще се случи - дали България ще върне парите и какво става със самите фирми. Насред тази каша икономическият министър Драгомир Стойнев замина на визита в Туркменистан да уговаря инвестиции от тамошния бизнес.

По информация на в. "Сега" в министерството дни наред цари хаос, а телефоните буквално са се запалили от обаждания на потърпевши. Започнала е и проверка от инспектората на министерството. Доколко обаче той може да реши проблема, не е ясно. В момента инспекторатът се оглавява от Валери Коцовски, за когото никой нищо не знае и който не се е появил, откакто оглавява структурата. За разлика от предшественичката си Марияна Велкова, която въпреки всички скандали около нея продължава да пробива на ключови места в държавната администрация. Дамата оглавяваше Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия, през която минаваха за оценка проектите по "Конкурентоспособност". Именно Велкова се прослави като един от най-лошите управленци на агенцията. По нейно време бяха пуснати с приоритет



схеми за подпомагане на фирми, които правят самолети и автомобили



Обяснението й бе, че "идеята е да се стимулират проекти с по-голям икономически ефект и такива, които биха имали висока добавена стойност". Безспорно подобни фирми биха генерирали висока добавена стойност, но за колко дружества говорим и какъв точно е приносът им към БВП?

В крайна сметка секторното разделение бе променено и след дълги разправии и по-малките фирми от текстилната и обувната промишленост например успяха да пробият и да получат шанс да кандидатстват за еврофинансиране. В министерството пък прозряха, че няма смисъл излишно да бавят фирми и пари с оценяване на проектите веднъж в агенцията на Велкова и втори път в самото министерство. Затова прехвърлиха цялата работа в министерството, което по това време се ръководеше от Делян Добрев. Властта дори прибягна до кризисен пиар - тогавашният ресорен министър Делян Добрев и премиерът Бойко Борисов показно връчваха договори за милиони. А Борисов емоционално промотираше поредната обречена схема за подпомагане - тази за енергийна ефективност.

"Казваме на българския бизнес -



елате и вземете 600 милиона



(парите за енергийна ефективност) и си оправете сгради, предприятия. Ако не ги вземете, няма как да кажете, че държавата е виновна. Ако тази програма работи добре, ще работим за нея", призова тогава Борисов. В момента и по програмата за енергийна ефективност има купища проблеми, а част от фирмите не искат и да чуят за кандидатстване.

Така парите за бизнеса от оазис и възможност за израстване и повишаване на конкурентоспособността станаха мираж. В края на първия програмен период "Конкурентоспособност" е на път да се превърне в най-компрометираната програма. Данните показват, че към средата на юни е договорен целият й бюджет от 2.2 млрд. лв., а са изплатени около 67% от тях. Въпреки привидно добрите резултати това съвсем не означава, че парите са стигнали до фирмите. Уловката е, че за одобрени и усвоени се водят и над 600 милиона лева по инициативата Джереми, по която се раздават кредити и се гарантират заеми.

А насред цялото управленско безхаберие и криви сметки политиците се опитват да си прехвърлят вината. Решението на Ели Милушева за отмяна на одобрените проекти е било взето в отсъствието на ресорния заместник -министър Юнал Тасим, но с благословията на министър Драгомир Стойнев. Пред в. "Сега" Тасим не скри гнева си от решението на Милушева и заяви, че отдавна е искал оставката й, но нямал право сам да я уволни. Решението било на министъра. А Стойнев я бранел, неясно защо. "Конкурентоспособност" е в ръцете на една калинка на квадрат. Това го разбраха и бизнесът, и държавните учреждения. Добре, че под нея има много качествени хора, които си вършат работата съвестно, иначе програмата отдавна да е пропаднала", коментира Тасим.

Ще има ли все пак наказани държавни служители за провала на програмата? Милушева единствено каза, че виновните щели да си понесат отговорността. Която обаче спокойно може да се изрази и в мъмрене.

Докато има колективна отговорност, ще има и колективна глупост и безобразия. Управлението на бюджет от 2.2 милиарда лева не е лесна работа. А още по-малко е работа на хора с липса на управленски опит и финансова грамотност. Докато това не се промени, никое правителство няма да бъде прието от бизнеса като партньор.