|
| Иван Билярски |
----
- Проф. Билярски, през миналата година излязоха белетристични книги у нас - от Николай Табаков, от Евгения Иванова, които обръщат взор към Византия и присъствието й в нашето културно съзнание. Наясно ли сме наистина със значението на Константинопол за днешния ни културен, социален, дори политически модел?
- Смятам, че сме наясно, но зависи за кого говорим. Тези, които се занимават със Средновековие би трябвало да са наясно, ако не са съвсем оглупели от някакъв криворазбран национализъм. В пропагандата обаче - на която прочее служат немалко историци - обикновено нещата се представят различно.
- Защо мислите така?
- Защото може да се каже, че през Средновековието България е най-византинизираната (ако мога така да се изразя) православна страна. У нас няма почти нищо оригинално, включително и славянската писменост. В християнска България заети от Византия - просто преведени или типологично принадлежащи към тази култура - са и литературата, и изкуството, и правото, и държавните структури, че ако щете и до голяма степен и всекидневният живот, вкусът и нравите. Не намираме никакви отклонения от модела.
- Това не ни ли принизява по някакъв начин?
- В никакъв случай. То не означава, че България и българската култура са лишени от значимост. Тъкмо напротив: България става вторичен център на разпространение, особено сред славяните, на една от най-великите култури на човечеството - тази на християнската Източна Римска империя, на източното християнство. В този смисъл страната ни наистина има особено и много значимо място в Европа. Ала то не е това, което търсят патриотарите.
- Руският мислител и философ Константин Леонтиев твърди, че българите са "възпитани от гърците", така както "чехите са възпитани от немците".
- Радвам се, че споменавате Константин Леонтиев. Той не е забравен, но сякаш е недолюбван у нас. Това е незаслужено. Все пак трябва да имаме предвид, че става дума за мислител от XIX век... По въпроса бих искал да направя няколко уточнения: гръцката култура има огромно влияние върху българите, има го и обратното влияние - винаги е така при съседство и съжителство. Леонтиев обаче, навярно е имал предвид Византия, а империята не е Гърция. За нея вече стана дума, но бих искал да обърна внимание на един навярно странен факт. Казах, че България е била най-византинизираната страна през Средновековието, ала за съжаление сега е единствената или почти единствената православна страна, която се отказва и някак отхвърля византийското си наследство. Не е така в Сърбия, Русия, Грузия...И до голяма степен в Румъния.
- А защо е тъй? Вярно ли е, както е смятал Леонтиев, че отцепването на българското православие от гръцкото заплашва православието изобщо?
- Православието е достатъчно велика вяра, за да бъде заплашено не само от българите, но и от гърците или руснаците. При все това мисля, че тук усещаме същността на проблема, свързан с нашето отношение към византийското наследство. Става дума именно за раната, нанесена от българите (но да подчертая: със съучастието на гърците!) по време на т. нар. борба за самостоятелна българска църква. Това е удар срещу вселенския характер на Църквата. Струва ми се, че именно тогава се разклаща и доверието на вярващите в църковните институции. Имам предвид тези институции в нашия свят, съставени от грешни хора, а не небесните. Въпреки това е пострадало не само социалното тяло на Църквата, но и възможността тя да осъществява своето спасително дело. Не знам кой е измислил идеята за двойното иго на българите - духовно и политическо - но той (по-скоро те) носи отговорността за множество наши беди. Да не забравяме, че филетизмът е определен именно във връзка със схизмата, наложена на екзархията. Това е още един пример как допирът между вяра и политика дава отровни плодове. Да не забравяме обаче, че и в елинска среда такъв допир съществува!
- Казвате за допир между вяра и политика... а какво мислите за допира между вяра и нация?
- Всъщност, проблемът е идентичен. В повечето свои аспекти "националното" се разполага в полето на "политическото". По същество борбата за екзархията е политическа борба за институционализиране на нацията. В течение на нея бива жертвана вярата и Спасението. Смятам, че това е голям грях.
- Наскоро запознавахте френски студенти с нашата средновековна история. Има ли интерес към тази тематика?
- Да, тази пролет бях гост професор в Тулуза. Интерес има, безспорно. България не е много позната, но представлява интерес, особено в този регион на Франция, който е силно свързан със спомена за катарите. Те заедно с богомилите и други дуалистични ереси оформят религиозната картина на средновековна Европа. Като пример за интереса на френските студенти към моите лекции ще кажа само, че извън редовните часове имаше и неформални срещи със студентския клуб - и то по тяхна инициатива.
- А как гледате на новото изостряне на политическата конюнктура по оста Изток - Запад? На конфликта в Украйна?
- В Украйна се случва агресия на една (пост)комунистическа военна сила (защото Русия на Путин не е стопанска, нито духовна, нито каквато и да било друга сила) срещу един братски народ, който се бори за своето бъдеще. Лесно е обаче да се каже, че Русия е велика, а Путин - лош. Аз смятам, че съм русофил, но също така смятам, че в тази сегашната криза отговорност носи цялото руско общество. Не всеки отделен руснак, но обществото като цяло - да. То се оставя да бъде манипулирано, то наистина харесва Путин, то предпочита символното величие пред собственото си щастливо бъдеще, то не само позволява, но и желае ресурсите и авторитета му да бъдат разпилявани само за нанасяне на вреди и на съседите, и на самото него. Без да отричам, че и в Украйна има сили, които заслужават презрение, смятам, че отговорността е на Русия и тя рано или късно ще бъде понесена по един или друг начин.
А що се отнася до отношенията Изток - Запад, то смятам, че има културни и манталитетни различия, но няма несъвместимост. Ние всички сме християни.
- Сам се нарекохте "русофил"... Осъдени ли сме на вечно "русофилство" и "русофобство", или това са временни девиации?
- Това разделение означава, че Русия има значение за българите, че не сме безразлични към нея. Това не-безразличие е особено - едни я приемат, други отхвърлят. То може да е рационално (например като се възползват от ресурсите на Русия или като се противопоставят на очевидната й агресия към нас - стопанска, политическа, а бивало е и военна), но може и да е ирационално. Много често е тъкмо такова.
- Нашият гейпарад също е част от опозицията Изток - Запад, от упреците към православието... Партиарх Неофит например нарече гейпарада у нас "поход на възгорделия се грях". Какво мислите за такъв подход към подобно явление?
- Не бих искал да коментирам думите на патриарха, но ще кажа моето мнение по темата. Смятам, че сексуалните предпочитания са личен въпрос и тяхното публично и - подчертавам - арогантно демонстриране, е проява на доста лош вкус. Това се отнася както до хомо-, така и до хетеросексуалните предпочитания. Представете си една демонстрация на хетеросексуални хора, които да демонстрират публично своята хетеросексуалност! Това би било не по-малко отвратително.
- Все се вайкаме от неуспешни управления...Кога според Вас България е управлявана най-успешно?
- Кога ли? Аз съм специалист по Средновековие и не бива да се изказвам за Новото време, за XIX и ХХ, камо ли за XXI век. Успешното управление се свързва с постигане на поставени задачи, а и с тяхното правилно формулиране. Свързва се също с поддържане на - нека употребя тази чуждица, която се използва в кибернетиката - хомеостазиса в обществото, на мира, благосъстоянието и равновесието. Да не забравяме също и че всичко това трябва да води людете към Спасението, което е смисъла на историята. Такова е християнското виждане, така го разбира например и Николай Бердяев. В този контекст аз бих поставил много високо времето на св. цар Петър през Х век... Макар и то да завършва трагично.
