През изминалото десетилетие турският премиер Реджеп Тайип Ердоган бе приветстван за политическата и икономическата трансформация, която извърши в страната. Неговата Партия на справедливостта и развитието, която има ислямистки корени, дойде на власт през 2002 г. и Турция се радваше на сравнително спокойна политическа атмосфера след години на нестабилни коалиционни правителства. Икономиката на страната нарасна три пъти в доларово изражение. Сега, когато Ердоган обяви, че ще участва в първите в страната преки президентски избори, Турция е в политически смут: икономиката отслабва, а международната репутация, която той изгради, e опетнена.

Скандали очерниха правителството на Ердоган в последните две години и той бе ангажиран в битка за власт с Фетхуллах Гюлен - ислямски проповедник, който живее в САЩ и е бивш съюзник на турския премиер. В резултат на разрив между двамата гюленистите използваха силните си позиции в бюрократичната машина, за да публикуват доказателства, разкриващи корупционни схеми с участието на Ердоган и съюзниците му. Отговорът на министър-председателя бе да саботира разследванията, да арестува и тормози опонентите си, да защитава старите си приятели. Това поведение накара много хора да гледат с тревога на евентуалното президентство на Ердоган. Чуждестранни инвеститори са нервни заради нестабилната ситуация в Турция в момент, когато съседните й държави Сирия и Ирак са в криза.

Засега Реджеп Ердоган почти не показва намерение да смекчи амбициите си или да упражнява своя



суров стил на управление



От доста време премиерът иска да е държавен глава, като смята, че това е последната възможност да промени политическата система в страната. Тази победа ще му даде възможност най-накрая да отхвърли това, което самият той нарича "ера на покровителство" - влиянието на светския елит, създаден от Мустафа Кемал Ататюрк, който в миналото по право управляваше страната.

Министър-председателят също така се надява да промени Турция от парламентарна система към такава, която се основава повече на харизмата и политическата власт на държавния глава. Тази визия тревожи противниците му, които все повече предупреждават за авторитаризъм. От избирателите зависи дали Ердоган ще спечели поста. Дори и да бъде избран за президент, е трудно да се разбере как поемането на поста ще промени съдбата на Турция към по-добро.

След преизбирането му за премиер през 2011 г. Ердоган стана непредвидима и създаваща притеснения политическа фигура. Трудно е да си представим, че издигането му до президентския пост ще промени това. По някои въпроси той показва държавнически манталитет. След години на безплоден конфликт Ердоган започна смела хазартна битка, за да сложи край на продължилия 30 години бунт на Кюрдската работническа партия (ПКК), отнел живота на около 40 000 души. Това обаче е рядък пример на политическа зрялост в момент, когато той бе спорна фигура в близкоизточната политика.

Независимо от това дали ще бъде избран за президент, трудно е да си представим, че икономиката на страната може да поеме в по-добра посока, освен към стагнация. Слабата текуща сметка на страната и зависимостта от краткосрочни потоци за финансиране на увеличаващия се дефицит прави страната силно уязвима към външни влияния, да не говорим към сериозни кризи - риск, който се увеличава от желанието на Ердоган да подкопае независимостта на икономическото управление.

Ще бъде най-добре за Турция Ердоган да не спечели голяма изборна победа още на първия тур. Мощна победа ще му даде страна, чиято структура на обществото запада заедно с неговата репутация. Турция на Ердоган няма да бъде страна, на която толкова се възхищават, както през първото десетилетие като министър-председател.

----

КАРЕ



Държавният глава Гюл има шанс да стане премиер

в. "Хюриет"



Партията на справедливостта и развитието (ПСР) има два плана за бъдещето си и алтернативни кандидати за премиер, ако Реджеп Тайип Ердоган бъде избран за президент.

Първият обсъждан план се основава на завръщането на настоящия президент Абдуллах Гюл в партията. Поддръжниците на този план са предимно членове на "стария екип", който е в партията от много време. Имена от екипа, работещ в тясно сътрудничество с Ердоган, също защитават този план. "Винаги можем да обсъждаме алтернативи по всякакви въпроси. Ние сме прагматични", казват поддръжниците на завръщането на Гюл. Те смятат, че новият кабинет и премиерът по време на преходния период ще бъдат определени заедно от Ердоган и Гюл. Поради това няма голямо значение кой ще бъде премиерът в преходното правителство. Посланието ще бъде "силна партия, силен екип".

"Както създадохме механизма за издигането на Ердоган за президент, така ще създадем механизма за свалянето на Гюл. Твърде рано е да кажем какви стъпки ще предприеме ПСР. Това ние наричаме "предвидливост". Този екип твърди, че Ердоган ще се срещне с Гюл през август и ще направи ясна и категорична оценка. Те също така смятат, че Гюл не е против идеята да оглави партията. В случай че той направи това, след време ще бъдат проведени избори", твърдят членовете на този екип.

Хората, които вярват, че Ердоган ще направи нещо неочаквано, обаче говорят за съвсем различен сценарий. Той ще нареди нов кабинет с номиниран от него кандидат за премиер и ще свика предсрочни избори. Поддръжниците на този план за действие твърдят, че в съответствие с мотото за "нова Турция" ще бъде създадена и "нова ПСР". Според този план 71 депутати от партията, които са подложени на самоналожената забрана за повече от три мандата и които понякога изразяват различни възгледи от тези на Ердоган, ще трябва да завършат политическата си кариера шест месеца по-рано.

Ще бъде сформиран нов кабинет с хора, които се подчиняват на възгледите на Ердоган. Според този план новото правителство ще насрочи предсрочни избори, преди да изгуби попътния вятър от президентските избори и без да предизвиква никакви дебати в рамките на партията. Този екип не подкрепя завръщането на Гюл в политиката. Неговите членове твърдят, че човек от партията, който не подлежи на забраната за три последователни мандата, трябва да стане премиер. Те също така твърдят, че ако тази система се окаже успешна, няма да има необходимост от свикването на предсрочни избори. Освен това, ако Ердоган номинира кандидат за премиер, който е засегнат от забраната за три мандата, това условие ще бъде отменено "само за този човек".