Невероятно, но факт - прокуратурата се оказа изумително повратлива структура. Обвиненията й траят около два дни, после се преформулират по такъв невероятен начин, че всякаква нормална житейска и законова логика губи смисъл. Повдигат се тежки обвинения без нито едно доказателство, които по-късно тихомълком се оттеглят. Адвокатите на обвиняемите пък са толкова изумени от скалъпените разследвания, че
се чудят един и същи наказателен кодекс ли четат с прокурорите
Това особено ясно пролича през последния месец около разследванията, засягащи депутата от ДПС Делян Пеевски и сложните му политико-икономическо-финансови връзки. Спомнете си историята с неговите "убийци". Трима български граждани бяха арестувани и обвинени в опит за физическо отстраняване на политика. Делото бе толкова важно, че мерките за неотклонение се гледаха в болницата, докато единият от обвиняемите лежеше на системи заради криза, предизвикана от шока от повдигнатите обвинения. Прокурорите яростно защитаваха абсурдна теза, в която не бяха си направили труда да уточнят ключови неща за подобно тежко обвинение - защо, как и къде някой ще иска да убива Пеевски. Съдът този път не се хвана на играта и освободи арестуваните, а мотивите му трябва да влязат в учебниците по право за нагледен пример как не се пише обвинителен акт. Малко по-късно главният прокурор Сотир Цацаров призна, че прокуратурата е допуснала грешка и че няма абсолютно никакви доказателства за опит за убийство.
Постъпката му заслужава адмирации само доколкото никога преди това прокуратурата не е признавала публично грешка. Но
нито някой бе наказан, нито са извадени поуки
И ситуацията отново се повтаря - този път с разследването около евентуалното източване на Корпоративна търговска банка.
Само за два дни прокуратурата трябваше отново да пренаписва шумно обявено обвинение, по което бяха направени арести. Първо, в петък бяха задържани и обвинени в длъжностно присвояване в особено големи размери Маргарита Петрова - главен касиер на КТБ, и Орлин Русев - изпълнителен директор на банката. Двамата помогнали на някакви трети лица да изнесат от трезора 205 млн. лв. кеш. Русев наредил, а Петрова напълнила в чували парите и ги предала на получателите срещу разписка. Крайният получател на "пратката" бил собственикът на банката Цветан Василев, който от началото на юни пребивава във Виена. В съобщението на прокуратурата дори бе направена разбивка на "неправомерно" теглените от трезора на банката "необичайно големи суми": 93 139 500 евро, 23 657 575 лева, 45 000 щатски долара. В събота заради аферата бяха арестувани още две лица от КТБ - главната счетоводителка Мария Димова и зам. главната счетоводителка Борислава Тренева-Кючукова.
48 часа по-късно стана ясно, че нищо от съобщението на прокуратурата от петък
вече не е актуално - няма чували с пари,
изнесени за един ден и предадени чрез посредник на Цветан Василев. Според прокуратурата Русев и Петрова постепенно присвоявали парите, и то за себе си, а не за трето лице, а пък като техни помагачи са действали Димова и Тренева. Освен това присвояването не е станало за ден, а за близо три години - от края на 2011 г. до 19 юни 2014 г. Парите не са изнасяни в чували, а са оформяни като кредити на фирми, свързани с Цветан Василев. Така само между Коледа и Нова година през 2011 г. прикритите липси в КТБ били 157 млн. лева. До средата на тази година липсата на главната каса набъбнала и Цветан Василев разпоредил тя да бъде замаскирана с преводи към фирмата му "Бромак", която се задължава до 36 дни да възстанови сумата.
Двете схеми са не просто различни, те взаимно се опровергават, като може сериозно да се спори дали изобщо може да бъде открито престъпление в така описаните събития. Откога даването на кредити от банка например е престъпление само по себе си? Кое не е наред в тези кредити, че говорим за неправомерно присвояване - обезпечението ли е недостатъчно, има твърде голям гратисен период за връщане, абсурдно ниски лихви... Как стана така, че в един ден има неопровержими доказателства как една жена е тъпкала цял ден и изнасяла в чували стотици милиони левове и евро, а само часове по-късно - че парите са присвоявани цели три години, и то не кеш? Защо изобщо са арестувани хора, преди да е изяснена фактическата ситуация? И защо крайният получател на парите и в двете прокурорски схеми Цветан Василев засега изобщо не се споменава като обвиняем?
Нещо повече - оказа се, че
прокуратурата не разполага с никакви обективни доказателства,
върху които да гради обвиненията си. Тя просто се доверява на сигнала на БНБ, в който е описан сценарият с чувалите с пари. Докладът на одиторите на КТБ например не е пратен в прокуратурата. Документът е изготвен от три от най-реномираните одиторски фирми, но по признанието на гуверньора на централната банка Иван Искров там подобно изнасяне на пари няма. За чувалите донасят квесторите в КТБ, пратени от БНБ. Как е възможно одиторите да не забележат подобно кешово изтичане, не е ясно. Разпитвани ли са квесторите, за да се разбере откъде те имат подобна информация, също не е ясно. Иззети ли са записите от камерите в банката, проверени ли са сървърите, за да се види дали наистина някой се е опитвал със задна дата да променя нещо? Защо не бяха назначени някакви експертизи, включително и счетоводни, за да се види какво е истинското състояние?
В опит да обясни абсурдното си поведение прокуратурата обяви, че касиерката сама е излъгала за чувалите с парите, за да прикрие източването с кредити?! Какво печели тя от това? Каква е гаранцията, че останалите прокурорски свидетели - бившият съдружник на Цветан Василев Бисер Лазов и Теодора Танева, която е изпълнителен директор на фирма, свързана с КТБ, също казват истината? Някой виждал ли е техните показания? Има ли някакви документи или други доказателства, които да подкрепят техните твърдения? Защото и при "убийците" на Пеевски също имаше свидетелски показания от негови бодигардове, но прокуратурата не намери никакви доказателства, с които да ги подкрепи.
Няма спор, че
някой трябва да понесе отговорност за случващото се в КТБ,
ако оттам са присвоявани пари или ако банката е управлявана безхаберно. Това обаче със сигурност няма как да стане със съшити и недостатъчно аргументирани обвинения и арести. Защото тази история е зловеща не само заради конкретния случай. Тя компрометира изначално усещането за справедливост. И се поднася в момент, когато обществото е особено подозрително към ставащото в банковата система. Така че дори ако някой прокурор вземе, че наистина съвестно си свърши работата и събере солидни доказателства, за да изобличи тази държавно-политическа мафия, никой няма да му повярва. Всички ще решат, че той просто обслужва поредния сценарий в полза на някой властимащ. От недоверието по-страшно няма.
|
|