Казаха ми, че е по-добре да си издам нотариален акт, за да е сигурно, че съм собственик на един имот. Как се прави това, каква е процедурата?

А.А., София



Правилата за изготвянето на един нотариален акт са строго разписани в действащият Граждански процесуален кодекс (ГПК). Неща, свързани с него, може да бъдат открити донякъде в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и в специалната тарифа за нотариалните такси.

Основополагащите принципи, процедурата по изготвянето и издаването обаче са основно в ГПК. Така кодексът се занимава специално с формата на нотариалния акт. В чл. 578 от ГПК е записано, че за неговото издаване е задължително да се изготви "проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра". Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, пък се определят по образец, утвърден от министъра на правосъдието. Всички екземпляри на проекта трябва се изготвят чисто и четливо, написани на ръка с черно или синьо мастило или напечатани. Цифрите в документа пък е необходимо да се пишат и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места се зачертават. Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица, пише в законът. Ако има непознати за нотариуса лица, то самоличността им трябва да се установява с документ за самоличност. Нотариусите вече имат данни до базата данни на МВР, чрез които се издават лични карти и се установяват хора. По същия начин нотариусът установява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност.

Самото издаване на нотариалния акт също се подчинява на специални правила. Така нотариусът е длъжен да прочете на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи, постановява ГПК. (2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, то се прилагат още по-специални правила. Така частен документ, издаден от неграмотен, трябва да носи вместо подпис отпечатък на десния му палец. Ако отпечатъкът на десния палец не може да бъде сложен, в документа трябва да се отбележи причината за това, както и с кой друг пръст е сложен отпечатъкът. Единствената разлика от общите правила в такива случаи е, че тук актът не се преподписва от свидетели. Когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат за нотариуса, той назначава преводач. Не могат да бъдат свидетели, тълковници и преводачи недееспособните, неграмотните на български език, лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта, слепите, глухите и немите, работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията.

Когато и ако се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва, както самият акт.

Законът определя дори минималното съдържание, което трябва да има в един нотариален акт. Според чл. 580 от ГПК той трябва да съдържа:

- годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му;

- името на нотариуса, който го издава;

- пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност;

- съдържанието на акта;

- кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1;

- подпис и изписано пълното име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.

След издаване на акта и вписването му единият екземпляр от него се подрежда в специална книга, а другите екземпляри, таксувани като преписи, се предават на участващите лица.

Ако се издава нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, то има и специфични правила. Така например тогава нотариусът проверява дали съответното лице е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания. Когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не бъде вписан.

Може да се издаде и т.нар. констативен нотариален акт. Според ГПК, когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Ако не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. Въз основа на доказателствата, ако те бъдат събрани, нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.