Прокуратурата си има много проблеми. Най-забележимите, разбира се, са свързани с прекомерната й роля на бухалка при изпълнение на поръчки. Също и със сериозните й политически зависимости. Има обаче и една друга категория проблеми, които не са чак толкова видими и сложни, но са важни колкото изброените, а именно (както обичат да се изразяват в съдебните палати) - прокурорите не познават закона. Няма шега, това не е констатация на страничен наблюдател, а извод от доклада за дейността на държавното обвинение през миналата година. Година по-рано картинката бе същата.

Още по-страшното е, че не става дума за изолирани събития, а очевидно за трайно установена практика, макар тонът в точно тази част от доклада да е смекчен и да се говори за "отделни случаи". Отделни, но май се повтарят всяка година. Говори се за лошо познаване на делата, по които се явява прокурорът, опорочаване на самото разследване заради неправомерни действия на разследващи и дори повдигане на обвинения за действия, които според Наказателния кодекс не са престъпления. Смешно, тъжно - това е истината. Добре е, че в крайната фаза се намира по някой съдия да прекрати подобно безумие. Но и това е слаба утеха, защото, за да се докарат нещата до съд, очевидно са изхабени време, пари, а и ресурс на юристи, за които поне се предполага, че са високо квалифицирани специалисти. Да не говорим какво впечатление остава у всички, които наблюдават работата на прокуратурата и най-вече у пряко засегнатите. "Има и отделни случаи, когато причина за постановяване на оправдателни присъди



е недоброто познаване от страна на прокурорите на закона



и на съдебната практика, което води до неправилна правна квалификация на деянията и несъставомерни обвинения", пише в доклада. Това не е единственото "непознаване", демонстрирано от държавното обвинение. Сериозен е проблемът при митническите разследвания. По принцип те се водят от митнически инспектори, на които бяха дадени разследващи функции. Така или иначе, прокурорът е този, който внася делото в съда и трябва да е запознат със закона. В противен случай се стига до нов проблем. "Сериозен проблем в работата са експертните заключения по назначените експертизи, в голяма част от които се повтарят констатациите от ревизионните актове, без да се извършат задълбочени експертни изследвания", отбелязва се в доклада. Причината за последното пък е "схематичното поставяне на въпросите към вещите лица от страна на наблюдаващия прокурор или разследващия орган, без необходимата според спецификата на случая конкретика и съответно изследване на фактическата обстановка в пълнота. Причина за това е недостатъчно познаване на данъчните закони от страна на прокурорите и разследващите органи, което изисква непрекъснато повишаване на квалификацията им в това отношение".

За всички грешки обаче може да се намери оправдание. Например, за това, че прокурорите не познават делата си достатъчно добре, причината е, че са много натоварени. Според сега действащите правила един обвинител има 15 дни, за да се запознае с делото. Това обаче не стига. Проблемът стои особено силно в спецпрокуратурата, която бе създадена с идеята да се бори с тежката организирана престъпност. На практика това значи, че почти всяко престъпление, извършено от трима души и повече (каквото е изискването, за да има налице организирана престъпна група), отива в спецпрокуратурата. В същото време, въпреки двете си години стаж, тази структура все още не може да заработи като хората. Спецпрокуратурата бе създадена от правителството на ГЕРБ и предназначена да работи в по-различни условия от сегашните - в тясно сътрудничество с несъществуващата вече главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) в МВР. Това призна и ръководителят й Светлозар Костов. Липсата на ГДБОП обаче не е най-сериозният проблем. Атмосферата в спецпрокуратурата не е добра отдавна, а през последните месеци съвсем - срещу Костов има две дисциплинарни производства. Той пък се опита да отстрани заместника си Андрей Андреев, твърдейки, че не притежавал моралните качества, за да заема тази позиция. Самият Костов очевидно не се ползва с подкрепата на главния прокурор Сотир Цацаров, така че развръзката в това звено предстои. Има обаче и друг проблем - оказва се, че на спецпрокуратурата по закон са дадени широки правомощия и тя трябва да се занимава с множество престъпления, голяма част от които не са тежки. Така че ще има нужда и от законови промени.

Но не всичко може да бъде обяснено с липсата на време или поне не би трябвало да може. В два поредни годишни доклада се сочи и друг сериозен проблем - прокурорите не оказват достатъчно контрол върху действията на полицаите и останалите разследващи, както би трябвало да правят. Резултатът е множество върнати дела от съда заради съществени процесуални нарушения. "Високият процент върнати дела от разпоредително заседание изисква прокуратурите да осъществяват по-ефективен контрол върху работата на разследващите полицаи в досъдебното производство, да се запознават задълбочено с извършените процесуални действия, да дават своевременни указания за отстраняване на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения. Преди изготвяне на обвинителните актове събраният доказателствен материал да се проучва и анализира задълбочено, за да се изготвят обвинителни актове, които отговарят на изискванията", препоръчва се още в анализа на работата през 2012 г.

За решението на тези проблеми от прокуратурата посочват стандартни решения - например, да се удължи чрез законови промени 15-дневният срок за запознаване с делото или да се организират семинари и обучения за самите обвинители по специфични теми. Извън това обаче има и едни други искания, които ще улеснят работата им. То обаче звучи доста странно на фона на признанията за непознаване на закона: "Наложително е също така да се преодолее излишният формализъм на досъдебното производство, като се позволи събиране на електронни доказателства до неговото образуване,



разкриване на банкова и данъчна тайна, без да се иска разрешение от съда",



пише в искането. В момента данъчната тайна се сваля само с разрешение на съда. Подобен контрол обаче очевидно не се харесва на разследващите. "Съществуващият формализъм препятства неоправдано същинската работа на органите на досъдебното производство по доказване на извършените престъпления и обосноваване на справедливи наказания за участниците в тях", пишат те. Една такава възможност обаче може да се окаже доста опасна. Ако това се случи, прокуратурата няма да има нужда да се мотивира пред съд за сваляне на банкова тайна, няма дори да се налага образуването на разследване. Подобно искане може да има логика, ако става дума за лица с имунитет, където разследване не може да се започне без съответното разрешение. Един вид - смятаме, че депутатът X участва в схеми, но при сегашната система не можем да ровим около него, ако парламентът не ни позволи. Така че искаме поне сметките му да видим, без да ни се пречи. Но подобно оръжие може да бъде насочено и срещу всеки друг. Затова трябва да бъде сериозно обсъдено, а не разрешено просто защото прокуратурата го иска.