"Ер Франс", "Бритиш Еъруейс", "Сингапур Еърлайнс" и няколко други големи авиокомпании от доста време заобикалят въздушното пространство над Източна Украйна. Други, като например германската "Луфтханза", се решиха на тази стъпка едва след катастрофата с малайзийския "Боинг", който по всяка вероятност е бил свален с ракета. Тези авиокомпании промениха маршрутите си, защото им се наложи - въздушното пространство над Източна Украйна бе изцяло затворено за полети. В такава ситуация е логично да се запитаме: разумно ли е пътнически самолети да прелитат над кризисни региони само защото не е забранено? За авиокомпаниите въпросът опира до баланса между сигурност и рентабилност. Тим ван Беверен, журналист и експерт по въздухоплаването, твърди, че за да пестят пари, много авиокомпании са готови да поемат известни рискове: "За съжаление факторът пари играе решаваща роля във въздухоплаването".



Кой има последната дума?



За да намалят колкото е възможно повече разходите си, авиокомпаниите винаги търсят най-краткия път от точка А до точка Б. Но как стоят нещата с екипажа - има ли той право да промени зададения маршрут? Според Беверен пилотът винаги може да каже, че не е съгласен да лети над даден кризисен регион. Кен Томас от службата за сигурност на полетите "Евроконтрол" също потвърждава, че пилотът има последната дума. При лошо време или друга опасност отклоняването от зададения маршрут не представлява никакъв проблем.

Каква би била обаче реакцията на авиокомпанията, ако още преди полета пилотът е заявил категоричното си несъгласие да лети над даден регион? "В такъв случай пилотът трябва да има железни аргументи, с които да се опита да убеди прекия си началник. Особено пък ако други пилоти и авиокомпании използват въпросния маршрут", казва пилотът от "Луфтханза" Йорг Хандверг.

Дали въздушното пространство е сигурно, или не, това решават властите на съответната държава. Ако е изпитвала съмнения относно сигурността на самолетите, Украйна е трябвало да забрани прелитанията над източните райони на страната.

И преди катастрофата с малайзийския "Боинг" пътнически самолети можеха да летят над Украйна само на над 10 хиляди метра височина. "Досега се смяташе, че на тази височина самолетите не са застрашени. Още повече че машините на гражданската авиация обикновено не са на прицел при такива конфликти", обяснява пилотът Йорг Хандверг. Синдикатът на пилотите "Кокпит" настоява пътнически самолети да не прелитат над кризисни региони.



А полетите над Израел?



Все още не е доказано с абсолютна сигурност, че малайзийският самолет е бил свален с ракета. Макар това да е най-вероятният сценарий. На фона на тази трагедия експертът по въздухоплаването Тим ван Беверен припомня, че има и друг кризисен регион, където е налице същата опасност за пътническите самолети - Израел. "Въздушният трафик там е много натоварен. В този регион също се води война, а воюващите страни разполагат с оръжия, които могат да поразяват самолети при излитане или кацане. Това превръща пътническите самолети в лесна мишена", предупреждава експертът.

Малайзийският пътнически самолет е летял на 10 хиляди метра височина, която е обичайна за самолет от гражданската авиация. Необичайното е това, че на подобна височина могат да бъдат поразявани самолети от земята, коментира за "Дойче веле" експертът по въздухоплаването от хамбургската фирма Expairtise Communications Хайнрих Гросбонгард. Обикновено бунтовническите групировки разполагат с ръчни дребнокалибрени противоракетни установки, като например ракети "Стингър", които обаче могат да поразяват цели най-много до 4 хиляди метра височина. За да свалиш самолет, летящ на 10 хиляди метра височина, трябва много по-мощно оръжие. Гросбонгард припомня, че всички украински бойни самолети, свалени от проруските сепаратисти, са летели много по-ниско от малайзийския пътнически самолет. Досега само военни са успявали да поразят самолети на подобна височина - като например корейския "Боинг 747" през 1983 г. над съветското въздушно пространство или иранския "Ербъс А 300", свален с ракета от американска фрегата в Персийския залив. С подобни оръжия разполагат професионалните армии, но не и бунтовнически групировки.



Откъде е дошло оръжието?



Големите доставчици на оръжие, като САЩ или Русия, винаги досега са внимавали да не продават на съпротивителни движения и групировки ракети, които биха могли да застрашат сигурността на транспортни и пътнически самолети. И ако се докаже, че въпреки това проруските сепаратисти са отговорни за трагедията с полет МН17 на малайзийските авиолинии, ще трябва да бъде установено как те са се сдобили с подобно оръжие. Пилотите на пътнически самолет, който е бил атакуван с ракета, не са в състояние да регистрират нападението. Със системи за ранно предупреждение са оборудвани само военните самолети или тези на някои държавни глави. Пътническите и транспортните самолети не разполагат с такава техника на борда. Освен това, дори и да установят, че към тях е изстреляна ракета, пилотите в гражданската авиация не могат да предотвратят удара, тъй като подобни самолети са относително бавни и тромави.