Попадането в черния списък на терористите е събитие, което може да промени живота ви. Вашите пътувания са наблюдавани и в много случаи дори ограничени. Ако са презокеански, може да се окажете изоставен, което да струва работното ви място или дори възможността отново да се съберете със семейството си. Можете да бъдете арестуван, да ви бъде заведено дело, дори да бъдете измъчван от властите в чужда държава.

Лекотата, с която човек може да бъде поставен в списъка на САЩ за наблюдение и в базата данни за терористи, рязко контрастира с последствията, произтичащи от това. Дълго пазен документ, публикуван от онлайн изданието "Интерсепт" преди дни, разкрива подробности за критериите за включването в черния списък, които са доста по-занижени от предполагаемата цел, както и че не съществува възможност попадналите в него да оспорват решението за това. През 2013 г. американското правителство е предложило 468 749 души да бъдат включени в "база данни за наблюдение на терористи", което е с 227 932 повече в сравнение с 2009 г.; много малко от предложенията са отхвърлени.

Увеличаването (и ниските критерии, документирани от "Интерсепт") до известна степен се дължи на неуспешния опит за бомбен взрив в самолет на Коледа през 2009 г. от мъж, свързан с йеменския клон на "Ал Кайда". Тази тенденция отчасти се обяснява и с голямата тайнственост, при която се осъществява целият процес: главният прокурор на САЩ и министър на правосъдието Ерик Холдър нарича това държавна тайна (въпреки че документът не е засекретен), предотвратяваща сериозни външни предизвикателства, които биха променили баланса между разумните очаквания за сигурност и свобода. Тази тайнственост, както става ясно от публикацията на "Интерсепт", започва бавно да пада. Наскоро гледани дела в съдилищата в САЩ поставят началото на подробен поглед върху това как на практика действа базата данни за терористи и списъците за наблюдение, изготвяни от американското правителство. Ето какво пише в "Ръководство за включване в списъка с терористи":



Наблюдават постовете в "Туитър"



В ръководството се казва, че "само дейността, защитена от първата поправка на конституцията, не трябва да бъде основание" някой да бъде предложен за включване в списъците. Важната дума тук е "само". Това, което кажеш, напишеш или публикуваш, може и ще бъде използвано срещу теб. Особено ако го пуснеш в "Туитър", или пък го споделиш.

Според ръководството наблюдението на "публикации в социалните медии" е проблематично от гледна точка на конституцията. Тези постове "не трябва автоматично да бъдат игнорирани". Агенцията, която иска да включи някой в черния списък, трябва да оцени "достоверността на източника, както естеството и спецификата на информацията". Когато служителите й са обезпокоени от даден пост в "Туитър", те най-вероятно ще проследят историята на публикациите на съответния потребител.



Може да попаднете в списъка заради мястото, до което пътувате



Съдържанието на ръководството е потенциална причина, заради която много американски мюсюлмани неочаквано не могат да се върнат от пътуване в чужбина, без да има обяснение за това. Сред "потенциалните поведенчески индикатори" на тероризъм е "пътуване до място, където е известно, че се провежда терористична дейност, без законна или основателна причина". Ръководството не съдържа конкретни определения на термините "законен", "основателен" и "място".

В ръководството е отправено предупреждение, че някои поведенчески индикатори могат да са свързани с "дейност, която няма нищо общо с тероризъм". Затова експертите не трябва да анализират фактите "поотделно".

Съдържанието на списъка с лицата, на които е забранено да пътуват, се разпространява. През юни федерален съдия написа, че Центърът за наблюдение на терористи към ФБР предоставя информация за включените в списъка лица на 22 чуждестранни правителства, а също и на "капитани на кораби", което може "да им попречи да пътуват с транспорт, различен от търговски полети".

Много хора са осъдили американското правителство, след като заради включването си в черния списък не са успели да се върнат в страната си след пътуване в чужбина. През 2012 г. американският гражданин от Сан Диего Али Ахмед опитал да лети до Кения, за да сключи брак с годеницата си. Той обаче решил първо да отиде в Саудитска Арабия, за да направи поклонение до светите места в Мека; в Бахрейн се оказал "изоставен" и не успял да влезе в Кения. Американският морски пехотинец с физически увреждания Айман Латиф от Маями, който в момента живее в Египет, пък не получил разрешение да пътува до САЩ за медицински преглед. Това, че съд ви намира за невинен, не важи за черния списък.

В ръководството изрично е посочено, че човек, "който е оправдан или от когото са свалени обвинения за престъпления, свързани с тероризъм" може да фигурира в списъка за наблюдение. Федерален служител, предлагащ такова лице да бъде включено в списъка, се нуждае само от "основателно съмнение" за опасност.



Внимавай за походката си



В съответствие с общия ентусиазъм, проявен от правоохранителните органи и военните за идентифициране на някого на базата на уникални на пръв поглед физически черти, биометричните данни са допустими като критерии за включване на дадено лице в черния списък. Сред критериите за добавяне в черния списък са и биометричните данни, сред които попадат добре познати идентификатори, като пръстови отпечатъци, но и далеч по-комплексни - като ДНК. Има и други, които могат да бъдат използвани - "дигитална снимка", сканиране на ирисите и дори походката.

Лиза Монако е бивш прокурор, тя заема един от постовете с най-много мощ и с най-малка отчетност в апарата за сигурност на САЩ - тя е помощник на президента на САЩ по вътрешната сигурност и контратероризма. Тя има огромно влияние върху системата за наблюдение.

Ръководството овластява Монако, както и нейният наследник на поста, да прави "временно, основано на заплаха осъвременяване" на "категориите индивиди", които вече са под наблюдение. Изглежда намерението е създаване на конкретен държавен пост, чиято работа ще е в спешен порядък да спира полети, ако се появи информация за терористична заплаха, дори и тя да е фрагментарна и неспецифична. От ръководството не става ясно кой категоризира "категориите". От Белия дом твърдят, че Монако никога не е упражнявала тези свои правомощия.

Тя, както и който и да било друг на нейния пост, не се отчита пред Конгреса. Кандидатурата й не минава за одобрение в Сената. Всеки, който се опита да се сдобие с официалната й кореспонденция, ще получи отказ. Сравним с необичайната, макар и необоснована секретност около списъка за наблюдение (главният прокурор Ерик Холдър обясни, че процедурите са държавна тайна, макар че ръководството за прилагането им не е), е фактът, че именно Монако, а не например сенатска комисия вземат решение за осъвременяване на списъка.



Може да ви вербуват за информатор (или да ви накажат, ако откажете)



Проследяването на заподозрени в тероризъм може би не е единствената цел на системата за наблюдение. Някои дела, заведени напоследък, указват, че ФБР я използва, за да превръща хората в свои доносници.

30-годишният афганоамериканец Навид Шинвари установява, че след като агенти на ФБР са разпитвали за него по време на пътуването му до Афганистан през 2012 г., когато се женил, той не може да се сдобие със самолетен билет, за да се яви на интервю за работа. Скоро след това други агенти на ФБР го канят на разговор, при който искат от него да им съобщи дали има информация за някой, който би бил заплаха за хората в Омаха, Небраска, където живее.



Дотук с работата



Невъзможността да се пътува понякога може да е по-обидна и увреждаща от различните форми на следене. Освен ако приятелите ви не си губят времето да четат съдебни решения, те може никога да не разберат например, че сметките ви са замразени. С пътуването обаче е друго. Гюлет Мохамед е специалист по информационни технологии от Северна Вирджиния. "Да не му се позволява да се придвижва на големи разстояние за кратко време има изключително лоши последствия върху работата му", обяснява адвокатът му Абас.

Ърл Нейбъл IV, военен ветеран от Калифорния, твърди в съдебния си иск, че е загубил работа, която са му предлагали, тъй като не е могъл да се върне в САЩ за медицински преглед при работодателя, след като се оженил в Колумбия. Направил опит да се прибере с кола, но изпуснал срока.



Няма мърдане



Няма процедура по оспорване и промяна на статута ви в списъка на заподозрени в тероризъм и със забрана за полети. Оспорването по принцип би било трудно, тъй като не е ясно защо точно попадаш в списъка, пък и правителството официално не го одобрява. Пътуващите, които подозират защо опитите им да летят са били провалени, могат да потърсят отговор от Министерството на вътрешната сигурност, но от него по никакъв начин не зависи изключването от черния списък, нито пък е сигурно, че и занапред няма да ви спират, преди да се качите на самолета.

"Единственият начин да излезеш от федералния списък е чрез намесата на федерален агент плюс някаква форма на сътрудничество с ФБР", обяснява Абас.

Миналия месец федерален съдия в Орегон отсъди, че възможността на човек да се изключи от забранителния списък за полети е нарушение, като отхвърли аргумента на правителството, че никъде по конституция не е гарантирано правото да пътуваш със самолет.

"Този аргумент пренебрегва множеството причини, поради които човек би искал или би му се наложило да пътува в чужбина бързо - например раждане на дете, смърт на любим човек, бизнес или религиозен дълг", написа в решението си съдия Анна Браун.

Със сигурност съдебните битки срещу забранителния списък за полети ще продължат.