За сетен път се убеждавам какъв непостижим чар крие националистическата обсесия за човеците. Пореден повод ми даде случаят с украинските и руските деца на нашия Свети Влас, който почти стана световна новина. Аташета и медии го разтръбиха като "война на символите", при това в украинските форуми то стана повод и за немалко ругатни по адрес на България - какви сме били продажници, как сме служили били на Путин и т.н... Четох с интерес.* Истина е, че гласът на разума става трудно доловим, след като зачаткат мечове, но кажи-речи съвсем отскоро в световната история имаме възможност да четем директни и напоителни дискусии в интернет между хора, чиито племена воюват наистина. Хем е неприятно, хем поучително.

Писал съм сигурно десетки пъти, като толкова пъти съм и разсърдвал нашите родни националисти, на тема "национализъм". Не ми се ще да се повтарям, но до голяма степен споделям крайната максима на Самюел Джонсън - "Патриотизмът е последното убежище на негодника". Тя станала любим афоризъм и на великия Лев Толстой. Патриотизмът има удивителното свойство бързо да прераства в национализъм, в ксенофобия, в шовинизъм и нацизъм, като всичко това, забележете, се храни от простичкото чувство омраза. Нищо че го маскират и представят като любов към татковината. Омразата е бързоизбуяваща страст, направо лумва като фойерверк - тя е към другия, към различния, към чуждия, към врага. Врагът ни дава жизненост и упование,



дава ни алиби за стойностно лично съществувание -



"Аз не съм вече неприятният тип с лош нрав, безброй пороци и оскъдни добродетели, а воин на идеята, герой на племето, стожер на рода. Аз не съм вече дребнавият егоист, загрижен само за себе си; аз съм част от Великото общо цяло, смел рицар в служба на Отечеството. Ерго - аз съм вече значим и важен. Както пред другите, така и пред самия себе си. Всъщност вече съм нещо като ходещ паметник." Горе-долу така си превеждам хипердискусионната теза на Джонсън.

Наскоро прекрасният израелски писател Едгар Керет се ожали, че сърбал попарата на остракизма, задето той самият писал срещу военната операция на Израел в Газа, а жена му си позволила в интернет да пожали палестинските деца, станали жертва на оръдията.

Зачетох се в украински форуми, в постинги, коментиращи новината, че доброволци от Сърбия пристигнали в подкрепа на сепаратистите в Донецк и Луганск. Имаше и снимка на едного четника от Сърбия, преди това воювал в Косово. Между другото, идеологическият колапс на вярата, че има световна консенсусна политическа воля за изграждане на всеобща планетарна хармония, се състоя и поради казуса "Косово". Няма логика, освен за промити мозъци, която да е убедителна днес защо Украйна, защитаваща териториалната си цялост с тежка артилерия и фосфорни бомби, е права, а Сърбия, защитаваща териториалната си цялост с жандармерия и армия, беше крива. Твърдя, че без прецедента Косово и разрухата в Ирак, Либия, Сирия нямаше да има ни Северна Осетия, ни Крим, ни Донецк... Ни свален самолет.

Казусът "Косово" направи много, за да се изпълни политическото значение на термините "свобода" и "демокрация" с куха риторика, и тези думи да станат нищо повече от стилистични пропагандистки фигури. Зад фразите с тях, уви, вече прозира само геополитическа конфронтация с националистическа и икономическа мотивация.

Та за лагера на българското море за украинчета и русначета разказах, а под дописката за сръбски четници в Луганск прочетох подобни коментари в украински сайт: "Имам познат в Киев, жена му е югославянка/сръбкиня, а той е голям льохман, направо на главата му се е качила, тя се казва Милица, какво работи не знам, само говори по телефона, сто на сто снася за КГБ, тя тая Милица е пета колона, не ни стигат козломутрестите като 5 колона, па сега и тая кучка. Дявол ги знае какво дремят службите в Киев, та не я подхванат какво прави тая в Киев и защо само се мота по чужбините?" (Украинският е доста експресивен, б. а.)**.

А някой по-долу отвръща на писалата: "За това не трябва по блогове да се пише, а да се съобщи в ОБСЕ заедно с доказателства..." Впрочем по националната тема



интересни мисли има Умберто Еко:



"Националната идентичност е последното убежище на обидените от живота. И така чувството за идентичност се основава на омразата, на омразата към онези, които не са същите като теб. Трябва да възпитаваме омразата като гражданска страст. Врагът е приятел на народите. Винаги имаш нужда да мразиш някого, за да оправдаваш собствената си нищета. Истинската първична страст е омразата. А любовта е ненормално състояние. Затова именно е бил убит Христос: говорел е срещу природата. Не можеш да обичаш някого през целия си живот, от тази невъзможна идея се раждат изневярата, майцеубийството, предателството на приятеля... Обаче можеш да мразиш някого цял живот... Омразата стопля сърцето."***

------

* Примерно - на едного, който се съмнява дали е било точно така или пък дали "прегрешилият" възпитател е българин, има по десетина, които пишат - "да се вземат мерки, посланикът какво дреме", "българите са слуги на Москва", "българите се продават заради Южен поток", "бий кацапите" и т.н.

** "....в нас вистачає козломордих з 5 колони, а тепер ще ця сука..."

*** Умберто Еко, "Пражкото гробище".