Хората обичат да казват, че политиката е като игра на шах. Ако това е вярно, тогава в българския й вариант шахматната дъска наподобява повече игралното поле на "Монополи", където играчите трупат пари и собственост, докато взаимно се заплашват с влизане в затвора. И напук на очакванията на страничния наблюдател ясно различими противникови страни няма, нито фиксирани правила на играта. Фигурките се движат по линията на най-тесния интерес, а "принципност" остава непозната дума, макар и удивително често употребявана.

Никъде не е това по-видно, отколкото в поведението на малките партии. Нагледали сме се на какви ли не



странни съюзи от политически дребосъци,



които оставят хората в нямо изумление при вида на събралата се в тях компания. Да си спомним само появилата се за кратко коалиция на парламентарните избори през 2013 г. със смайващото име "ВМРО-Орлов мост". Тя събра националистите на Красимир Каракачанов, странната партия с бургаски корени "Средна европейска класа" и аморфното движение "Орлов мост", по-известно като "студентите на Христо Стоичков". Въобще шарено и неуместно като хавайска риза на официално събитие. По несъвсем ясни причини съюзът се разтури буквално дни след като беше обявен, лишавайки ни от интригуващата възможност да разберем колко хора биха се подвели да гласуват за подобно шантаво обединение.

Но спокойно - тепърва ще имаме доста подобни шансове, ако се съди по начина, по който пешките на шахматната дъска се разшаваха в последно време, тикани насам-натам от невидимите ръце на скритите играчи. Признак за това е скоропостижната смърт на коалицията около партията на Николай Бареков "България без цензура", която удивително бързо се разпадна на съставните си части след кратък и бурен политически промискуитет. И тя ще намери достойно място в енциклопедията на най-екзотичните български политически животни - в нея се наредиха споменатата вече ВМРО, водена от бивш червен депутат земеделска партийка, както и неподлежащото на никаква класификация движение "Гергьовден". Достойна компания за формацията на Николай Бареков, и без това скърпена като от ръката на д-р Франкенщайн от откъснати телесни части на какви ли не други партии. То така се и прави - вземеш областна партийна организация оттук, общинска организация на друга партия оттам, пришиваш ги една към друга и структурата е готова.

Винаги жадната за нови коалиционни предизвикателства



ВМРО успешно се присламчи



към набиращия скорост Национален фронт за спасение на България (НФСБ) на Валери Симеонов - бивш партньор и настоящ отявлен враг на Волен Сидеров и горд собственик на коалиция от "патриотични" формации, толкова малки, че никой не си прави труда да им запомни имената, а вместо това ги представят като "партията на еди-кой си". Характерен пример е Слави Бинев, който стана евродепутат благодарение на Сидеров, после го изостави, направи си собствена партия, която никой не запомни, и накрая намери пристан в НФСБ. По същия начин ВМРО подличко натири партньора, осигурил й място в Европейския парламент. Но и те си търсят място под слънцето, а над Бареков напоследък облаците се сгъстиха, освен всичко друго и заради собственото му неадекватно публично поведение, след като си въобрази, че от пешка е станал царица. Новите парламентарни избори вече чукат на вратата, а на вота миналата година Валери Симеонов беше на косъм от минаването на 4-процентната бариера . Сигурно този впечатляващ като за регионална партия резултат накара дори Реформаторския блок да се обърне към НФСБ за разговори за възможно бъдещо сътрудничество, каквито информации вече се появиха. Някой ще каже - нерде реформаторите, нерде фронтоваците. Е, идеите са си идеи, а интересите са си интереси. Затова и воеводите, бидейки прагматици, не изгориха всички мостове към Бареков, а предвидливо оставиха отворен кода за пред избирателя, най-внушителния, обозначен като "общи действия за изваждане на ДПС от властта". Няма друг лайтмотив, който да служи така добре като основание за какви ли не безобразни политически инициативи и маневри, като съпротивата срещу партията на Ахмед Доган. Самият Каракачанов каза миналата седмица в интервю: "Не съжалявам (за коалицията ББЦ). Във всеки исторически момент има обстоятелства, които са актуални тогава. Да съжалявам за подобно нещо е все едно да съжалявам, че Левски не е бил с ботуши или Ботев с каска."

Пешките на българската шахматна дъска са гъвкави и определят всеки момент като исторически. При необходимост са способни да прекосят цялото игрално поле с един скок, което ги прави полезни за всякаква употреба. Съпътстващите щети от тези прегрупирания са, че остават най-слаби сред всички на дъската и най-често падат жертва, независимо от комбинациите, в които се строяват.