Забавно и многозначително е, че БСП избра за председател човек, който дори не може да произнесе коректно понятието "ляво". Смисълът му отдавна е загубен. Сега вече дори и звученето.

Но да започнем с прощалното Станишев-мегашоу. Струва си да се спрем на драматургията. Тя говори повече, отколкото думите. Политическият ни речник от години страда от хиперинфлация. Думите не значат почти нищо.

Във фаталните 13 години на Станишевото председателство БСП имаше утвърден конгресен церемониалмайстор: Стефан Данаилов. Актьорската харизма на уважавания



Ламбо генерираше доверието, което Станишев така и не събуди



Канализираше емоцията на делегатското войнство в предначертаното русло. В отсъствието на Мастъра обаче Станишев сам влезе в ролята на фронтмен. А не трябваше! За начало се похвали с три победи за 13 години. О, наглост! - приписа си дори тази на кръвния враг Георги Първанов през 2006 г. И другата, хептен злополучна полупобеда (2005 г.), която вкара БСП в покваряващата тройна коалиция. Междувременно по-младите делегати ровичкаха смартфоните си, а беловласите подпираха глави в очакване на паузата. Като внезапно излязъл от будна кома, Станишев изненада с нетипична, пресилена жестикулация, достойна за рапър, който ръкомаха в диахрон с музиката. В опит да разчувства съпартийците си симулира сълзи. Само дето настроенията му се меняха като маски на мим, който прокарва длан пред лицето си. Миг след пишман сълзите



банализмите потекоха с обичайния си дебит



"Най-скъпите подаръци съм получавал от вас: шалчета, чорапи ... терлици", редеше Станишев, а зрителите се опитвахме да си представим Хохегер с куки и кълбо прежда. На няколко пъти лидерът хващаше за свидетели хора от залата и махаше свойски в празното пространство. Дори удари по масата по повод разрива с ДПС, сега, когато вече нищо не зависи от него. Аудиторията бе дотолкова хипнотизирана, че мимоходом преглътна цитат от неолибералната икона Маргарет Тачър. Речта завърши със "завети" от Станишев, сред които този за "коренна промяна в кадровата политика". Истина е, че за 13 години той здравата я оплеска.

За финал: делегатското войнство като уморени антилопи по пладне зорлем се надигна и изпрати с умерени ръкопляскания



лидера, който доведе партията си до исторически фалит



Заради когото изтърпяха Делян Пеевски, Борисовите публични гаври и депесарския рекет. Чудно ли е тогава, че най-добрият технократ на БСП Корнелия Нинова остана трета? Че пазителят на лявата реторика Янаки Стоилов не дочака втора покана да оглави партията, след като преди четвърт век бе акламиран от делегатите да го стори? Че праволинейният Георги Кадиев има по-малко гласове от някой си Красимир Янков? Дори борбената Мая, която парламентьорстваше с протестърите, докато Станишев се спотайваше, не получи доверие.



Логично партията избра най-малкото общо партократно: Мишо Миков,



компромиса между лобитата, обтекаемия пустословец, партократа модел, способен да обговори тезата и антитезата. Да приветства плоския данък при въвеждането му и да го отхвърля при ревизията му. Да удави смисъла в удачен лаф. Синдик на фалиралата фирма, призван да я влее в ново ляво менте, предначертаният български ПАСОК, в който по-ловкият Първанов със сигурност ще аспирира за първата роля.

Забележителен е фактът, че измежду всички кандидати за лидерския пост бесепарите избраха този с най-смътен политически профил. Политическа платформа така и не показа. Никой не разбра ще завива ли наляво, откъде ще минава завоят, има ли позиция за плоския данък, покайва ли се за съюза със Сидеров, с кого ще се коалира. И той ли ратува за частни здравни фондове? Ще се извини ли на съпартийците, че ги юркаха да бранят "Белене", преди да им сервират "Уестингхаус"? И той ли като Вигенин подкрепя режима в Киев, който изтребва сънародниците си в Източна Украйна с артилерия и авиация? Ще продължава ли ИБ на БСП да взема решения без гласуване, при все разномислието?

Кампанията му преди конгреса премина изцяло в смях и закачки от парламентарната трибуна. Докато Драгомир Стойнев кълнеше ДПС, Мая Манолова обещаваше победи, а Нинова залагаше на пряката демокрация при вземане на вътрешнопартийни решения,



Миков мълчеше многозначително по всички съдбовни за БСП въпроси



И събираше овациите на ГЕРБ в пленарната зала за незлобливия си хумор. Делегатите го избраха, без да е ясно накъде ще ги води. Към ГЕРБ ли, към ДПС ли? Нищо чудно да се озоват под кривата круша. Навремето по същия командно-административен почин вдигнаха ръце за неизвестния Станишев, че като потече една скука ... цели 13 години! С Миков краят ще прилича повече на виц.