|
| Живко Георгиев |
- Г-н Георгиев, очертахте преди няколко дни профила на успешния нов лидер на БСП - лява личност, свободна от задкулисие, носеща нов морал и да умее да води диалог с хората. Отговаря ли на този профил новоизбраният председател на БСП Михаил Миков?
- Качествата на един политически лидер не са предзададени еднозначно от неговите чисто човешки качества или от неговата политическа биография. Има или няма един политически лидер тези качества, става ясно след известен период на неговата реализация като такъв. Ние сме наблюдавали нееднократно хора, които влизат в политиката с качества, които след това доста се променят. Лидерството, само по себе си, е покана за промяна в чисто човешки план. То има своите изкушения, то носи своите рискове, така че времето ще покаже. Един лидер става такъв, какъвто иска да стане съзнателно и дотолкова, доколкото се опази от изкушенията на лидерството. Михаил Миков е опитен човек, не е загубил способността си да общува с обикновените хора, не е роден по върховете, носи в себе си нещо, което е особено важно за ляв лидер - от гледна точка на произход не е от богопомазаните. Изглежда има и потенциал да е по-екипен играч, отколкото беше Сергей Станишев накрая.
- Извън тези човешки качества обаче той свободен ли е от задкулисие, предвид това, че беше председател на НС при едно управление, което се отъждествява именно със задкулисието?
- Ей богу, ако някой знае всичките измерения на задкулисието, заслужава Нобелова награда. Пожелавам му да се опази от този тип задкулисие, както и от другия тип - чисто партийното. Едно е задкулисието, което си позволява да трансферира непрозрачно политическа власт в икономическа и икономическата - в политическа, това е зоната на сивата икономика и сивата политика. Там опазване несъмнено е нужно, ако искаш да имаш дълъг политически живот - рано или късно този тип връзки дават на късо и се осветяват. В БСП има един друг вид задкулисие, сигурно го има и при други партии, но при нея е най-характерно заради богата история - непрозрачен механизъм за взимане на решения, при което представителите на политическия елит контактуват с определен тип регионални авторитети, бизнес авторитети в рамките на партията, връзки, лишени непременно от обичайния икономически подтекст, но пак е непрозрачно, пак е зад гърба на колективните органи, на членската маса, на обществото. От този тип задкулисие даже е по-трудно да се опазиш, защото това са представители на "нашите", но то ражда и нашизма, който е много негативен елемент, особено когато БСП получи шанса да упражнява власт.
- Досега в партията изобилстваше от такова задкулисие, възможна ли е промяна с Миков? Все пак той беше кандидатът или един от кандидатите на Станишев?
- Заинтересован е да го има. Само той може да гарантира, че не би го имало. Но поемайки отговорността за справяне с предизвикателствата, пред които БСП е изправена в момента, а те са много тежки, би трябвало инстинктът му за самосъхранение да го тласне към скъсване с тези практики, които доведоха дотам, че БСП беше бламирана от големи части от твърдия си електорат. Тя беше наказана, тя получи вот на недоверие не от свободни номадстващи електорални единици. Тя получи червен картон от собствения си електорат. От това по-голямо наказание не мога да си представя.
- Кои са тези предизвикателства и има ли шанс да бъдат преодолени до предсрочните избори през октомври?
- Те са много. Проблемът със зависимостите, със загубеното доверие, явната липса на достатъчен управленски капацитет, липсата на политически морал. И това не са мои оценки, а думите, с които симпатизантите на БСП оценяват сегашната ситуация. Това са 4-5 от най-сериозните основания, които могат да те накарат да не гласуваш за партията, която по идея е най-адекватният твой представител. Магически решения няма. Много е трудно до изборите нещо да се промени радикално. Как се връща доверие? Без да правя непременно аналогия, но банковата криза е много близък модел за разсъждение. И партиите, и банките са силни преди всичко с доверието в тях. Представете си, че утре КТБ излезе от кризата и получи правото да работи. Веднага ли на другия ден ще си върне доверието? Много е трудно. Не че БСП е точно КТБ, но тя е най-очевидният пример в други сфери. Макар че доверие се и връща - ГЕРБ го беше загубило, но до голяма степен благодарение на усилията на БСП си върна известна част от изгубеното. Надежда има, само че е сложно да се случи това до изборите. Дотогава обаче можем да видим първи примери - нов стил политическо поведение, нови фигури в ръководството. Ще бъдат важни акцентите в предизборната програма на БСП, ще станат ясни много неща от водачите на листите. Именно тези водачи на листи ще бъдат индикатор дали ще има пълна приемственост с ерата Станишев. Много радикални промени в оставащите месеци не могат да се направят, но ще има достатъчно знаци. Ако тези знаци са убедителни, БСП няма да привлече нетрадиционни социални групи, сред които е непопулярна в този момент, но би имала потенциал да си върне онези, които е загубила през тази година.
- А има ли някакъв шанс да стопи разликата с ГЕРБ?
- Който ще да дойде, и Владимир Путин да дойде, като един от образците за съвременен политик за електората на БСП, няма да обърне ситуацията. Тези неща не стават така бързо. Още повече в лявото вече има и конкурент. Макар и нов и недостатъчно изкристализирал, но във всеки случай има конкуренция. БСП беше изпаднала в тежка леност от липсата на конкуренция вляво. Да изпревари ГЕРБ е малко вероятно. Тези избори ще бъдат допитване: "Вие "за" статуквото ли сте, или "за" промяна?".
- Тази конкуренция за БСП полезна ли е?
- Тя е полезна за лявото. В някаква степен е полезна и за субектите вляво. Именно конкуренцията овластява гражданите, дава им инструмента, чрез който те да отнемат от партиите онази власт, която имат, когато са монополни. Тоест начин гражданите да си върнат партиите - от моя глас зависи кому давам политическа сила.
- Една друга подобна конкуренция като че ли постига обратния ефект - многообразието при националистите е на път да ги лиши от представителство в НС.
- В този сектор никога не е имало единство. Може би най-консолидиран този електорален корпус беше в апогея на "Атака". Само че и тогава имаше немалко националистически формации, които оставаха извън нея. ВМРО винаги е бил относително основен фактор. Има леви националисти, които са част от "Коалиция за България". В момента няма такъв хегемон, пътищата на "Атака" и НФСБ се разделиха. Всеки си предлага свой различен продукт - "Атака" зави наляво и на изток, НФСБ - остана там, където си е - патриотична, умерено националистическа формация. Това, че ВМРО се придвижи към НФСБ, е по-скоро някакво движение, което повишава шансовете да прескочат бариерата от 4%. В България има толкова много демаркационни линии, че ако вкараме междучовешките отношения, те стават още повече. Но дори и чисто идейно е малко вероятно скоро националистите да се превърнат в обединена политическа сила, каквато тенденция има в някои западни страни. Няма такава ситуация - няма обща заплаха, която да помага да се формира "ние".
- А перспективата пред дясното?
- Вдясно има безспорен хегемон - ГЕРБ. Съвземането на ГЕРБ до голяма степен е резултат от неубедителната формула на управлението и реализацията й, която предложиха БСП и ДПС през тази година. Леко скептичен съм доколко ГЕРБ си взе поуки, но последните няколко политикоизбирателни цикъла показаха, че сякаш ГЕРБ и БСП си подаваха топката, връщаха си заемите и се възкресяваха един друг. Този път БСП си върна дълга към ГЕРБ, който получи от тях, за да се окаже управляваща след последните избори. Другият шанс на ГЕРБ е, че Реформаторският блок - основният конкурент вдясно, не стана достатъчно хомогенна и убедителна тяхна алтернатива. Там причините са много, но безспорно дясното в момента стои добре. Такава е политическата конюнктура, но няма ентусиазъм. ГЕРБ не е в състояние да вдъхне дори половината от тези надежди, които успяваше да вдъхне преди първия си мандат. Към момента нещата изглеждат така, но доста изненади могат да се случат до изборите - не всичко е предрешено.
