Наследяват ли се както съпрузите мъж и жена, ако са при условията само на фактическо съжителство?

И. И., София





Фактическо съпружеско съжителство между мъж и жена има правно значение в предвидените в закона случаи. То може да се регистрира по реда на Закона за гражданската регистрация чрез заявление, което да се подава лично от двамата партньори, а вписването да се извършва при адресната регистрация.

Това са разпоредби, които бяха предложени да бъдат включени в сега действащия Семеен кодекс, който бе приет през 2009 г. Имаше идея да се изключи възможността да се регистрира ново фактическо съжителство, ако не е прекратено предишното или ако има непрекратен брак. Предвидено бе и че при регистрирано фактическо съжителство и до 300 дни от прекратяването му за баща на роденото дете се смята партньорът на майката. Освен това той щеше да е длъжен подобно на съпруг да се грижи за децата в семейството, а ако двойката се разбере, може да плаща и издръжка при прекратяване на съжителството. Или иначе казано, тази уредба донякъде щеше да изчисти нещата - поне по отношение на децата. Накрая обаче депутатите изненадващо махнаха текста от окончателния вариант за СК и на практика не приеха нищо за фактическото съжителство. Последното пък е важно за всички правни последици от едно такова съжителство, както и след неговото прекратяване. На практика такива, произтичащи от закона, просто няма.

Затова и необходимо да се знае, че при липса на брак и на завещание жената, респективно мъжът, живели при условията на съпружески начала, не се наследяват по никакъв начин по закон. Защото по Закона за наследството (ЗН) децата наследяват родителите си поравно. Пак по същия закон съпругът наследява поравно с децата. Но и дума няма за това, че човек, с когото се живее във фактическо съжителство, може да наследява другия.

Трябва да се направи уговорката, че тук става дума за класическия случай на наследяване т.нар. наследяване по закон. В тази хипотеза Законът за наследството (ЗН) е категоричен - право да наследяват имат само роднини по права линия без ограничение в степените и без значение дали са възходящи, или низходящи - деца, внуци, правнуци, родители, баби и дядовци, плюс роднините по съребрена линия до шеста степен - братя, братовчеди, чичо, леля, племенник и т.н. Единственото изключение от роднинството, което прави законът, е съпругът. Така, ако наследодател е оставил деца и съпруг, то последният наследява част, равна на всяко едно от децата.

И когато няма роднинска връзка, няма и сключен граждански брак, който единствен по ЗН и Семейния кодекс може да породи правни последици, наследяване по закон няма как да има. Затова и е без значение колко години една жена е живяла с един мъж, или съответно колко един мъж е живял с една жена. Те може да са били и примерно 30 години заедно - няма ли брак, няма наследяване по закон.

Съществува все пак вариантът завещание - мъжът може да завещае част наследството си на жената, с която е живял. Но това може да е единствено неговата разполагаема част. Според чл.28, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. В случая с фактическото съжителство няма съпруг, но примерно има деца (низходящо). Тогава влиза в сила правилото, че запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя. Именно нея съответният човек може да остави със завещание на лице, с което е във фактическо съжителство.

При всички положения обаче в тази област определено има проблеми, нуждаещи се от разрешаване със законов подход. Защото през последните години много хора предпочитат да живеят на съпружески начала, без да сключват валиден граждански брак. По време на съжителството се придобиват недвижими имоти, скъпи движими вещи. Когато няма брак, при смърт на единия не може да става дума за наследяване и преживелият е в губеща позиция. Проблем в тази посока възниква не само за наследяването, но и при отношенията с децата, с общите имущества и съдбата им при евентуална раздяла и заради невъзможността за искане и присъждане на издръжки.

В момента в няколко закона е признато по един или друг начин извънбрачното съжителство. Законът за чужденците например говори и признава фактическото извънбрачно съжителство. Законът за дискриминацията поставя наравно с лицата, живеещи с брак, тези, живеещи на съпружески начала, в сборното "свързани лица". В закона за Защита на класифицираната информация пък е определено, че лицата, които се проверяват за надеждност, преди да получат достъп до държавни тайни, трябва да дадат за проверка и името на лицето, с което живеят на съпружески начала. Но за важните неща - наследяване, деца, издръжки, за съжаление уредба липсва.