Какво ще стане, ако всеки внезапно започне да получава по 1000 евро месечно, без да му се иска нещо в замяна? "Нека да опитаме", казва Михаел Бомайер, който е събрал пари чрез кампания за финансиране чрез множество малки частни дарения (crowdfunding) и сега ще експериментира с идеята за базов доход в рамките на една година.

29-годишният германец живее в апартамент под наем в Берлин със съпругата си и дъщеря им, храни се в благотворителна кухня.



Да имаш време, е по-важно от това да имаш пари,



казва той. Стигнал е до този извод, след като е живял половин година по собствено желание с базовия доход от 1000 евро на месец. Като уебразработчик, помогнал за създаването на 2 компании, сега той получава пари, без да работи, затова е спрял да се труди.

"От този момент нататък преживявам вълнуваща и възхитителна част от живота си", твърди той. Здравето му се е подобрило, отделя повече време за четене и в момента е ангажиран в няколко проекта с нестопанска цел, сред които и независима радиостанция.

Заради такива проекти Германия се нуждае от безусловен базов доход, твърдят привържениците на идеята. Вместо настоящата джунгла от социални услуги и помощи, всеки трябва да получава месечно по 1000 евро от държавата, без значение дали работи, или не.

Повечето от поддръжниците на идеята са на мнение, че 1000 евро е разумна сума. Тя бе предложена от Гьоц Вернер, най-отявленият привърженик на идеята за базов доход в Германия. Вернер е основател на dm - най-голямата верига дрогерии в Европа, и прокарва идеята за базов доход в речи и статии в цялата страна. "Тези, които искат по-висок жизнен стандарт, ще продължат да работят. А всеки ще допринася в полза на обществото, следвайки интересите и истинските си страсти", казва Вернер. Дори критиците на идеята признават, че това ще направи живота много по-пълноценен.

Хора като Хилмар Шнайдер, бивш директор по трудова политика в Института за изследване на труда в Бон, обаче предупреждава, че



концепцията не е икономически издържана



"Базов доход от 1000 евро за всеки ще повиши държавните разходи до астрономически нива. Тези, които го предлагат, очевидно си мислят, че парите извират от земята", заяви Шнайдер пред "Франкфуртер Алгемайне" през 2010 г. Един икономист изчисли, че въвеждането на базов доход в Германия ще струва повече от 100 млрд. евро.

Идеята тепърва ще навлезе в политическия мейнстрийм, въпреки че вече има частична подкрепа от някои медии и някои ляво ориентирани партии. Един от двамата лидери на Лявата партия Катя Кипинг подкрепя базовия доход, но досега не е успяла да убеди партията си официално да подкрепи и приеме идеята.

Идеологически разнородната Пиратска партия използва идеята за базов доход в кампанията си преди последните избори, но не успя да набере достатъчно гласове, за да влезе в парламента.

Разочарован от липсата на политически шанс, Бомайер започва собствена инициатива. С "Моят базов доход" той цели да покаже, че



концепцията работи в реалния живот



"Безусловният базов доход предлага една от най-сериозните възможности за обществото ни да направи крачка напред", казва той.

8 седмици преди кампанията му за набиране на средства да приключи Бомайер стига до момента, в който е набрал първоначално обявената цел - сумата от 12 000 евро. Парите идват от 430 поддръжници, някои от които са дали по 1000 евро. Сега Бомайер ще бъде администратор на онлайн общност, в която ще се дискутира идеите какво да се направи с парите. Победителят не трябва да отговаря на специални критерии. Той ще бъде избран на случаен принцип.

Някои от поддръжниците вече споделят идеи



какво ще направят с парите



"Ще изплатя дълговете си по-бързо, ще продължа да работя, ще купувам по-здравословна храна и ще правя всичко, което отиваше на заден план по финансови причини", казва един. Друг пише: "Ще работя по-малко и ще прекарвам повече време с децата си." "Мога да чета Карл Маркс, да помагам на бежанци и да ходя на йога всеки ден", споделя трети.

"Вярвам, че всеки от вас има голям потенциал, независимо дали имате специална идея или проект", казва на последователите си Бомайер във видеообръщение. "Може да сте като мен и да имате нужда от почивка от вечното мислене за пари, за да се отдадете на изцяло нови мисли и идеи", добавя той.

Това не е чак толкова невероятно, колкото може би звучи, твърдят някои икономисти. Един от тях е Александер Сперман, наследникът на Шнайдер в Института за изследване на труда. Експертът по трудова политика е изучавал през последните години базовия доход и дава примери с пилотни проекти, в които участниците в никакъв случай не са били обхванати от летаргия. "Тъкмо обратното - те внезапно се заемат с неща, за които никой не ги е смятал за способни да се справят", казва Сперман. "Проектът с набирането на средства на Бомайер обаче няма да даде много материал за изследователите. Един човек не е представителна извадка и за научно изследване ще е нужно наблюдение на по-голяма група за по-дълъг период от време", обяснява той.

Бомайер обаче не се отказва. След като набра първите 12 000 евро, на сайта си обявява, че скоро ще се избере първия победител, който да получи базовия годишен доход. И добавя, че вече се набират средства за втори участник.