Тютюневата индустрия дълбоко пое въздух преди дни, когато съд нареди на втората по големина американска цигарена компания, да плати обезщетение на вдовица от Флорида. Тя завежда дело, след като съпругът й умира, а смъртта му е свързана с пушенето. Едва ли обаче компанията ще плати цялата цена за нехайството си.

Въпреки че присъдата най-вероятно няма да бъде отменена, осъдената тютюнева компания R.J. Reynolds обяви намерението си да обжалва наказанието от 23.6 милиарда долара - сума, която съдебните заседатели присъдиха на вдовицата Синтия Робинсън. Ако погледнем в историята на тютюневата индустрия, ще разберем, че най-вероятно ищцата ще получи доста по-малко от обезщетението.

Съпругът на Робинсън - Майкъл Джонсън, започва да пуши едва 13-годишен и умира през 1996 г., когато е на 36. Десетилетие след преждевременната смърт на съпруга си Робинсън завежда дело срещу производителите на цигари с мотива, че те не предупреждават за изключително вредните ефекти на продуктите си. Тя внася съдебния иск, тъй като е убедена, че фирмите не информират обществеността, че пушенето води до пристрастяване. И почти десетилетие, след като е завела делото, жената доказва, че е права.

Очаквано, R.J. Reynolds, чийто холдинг Reynolds American Inc. наскоро обяви сделка за 27 млрд. долара за придобиването на конкурента Lorillard, оспорва присъдата. "Независимо от реториката, която се води по този случай, присъденото обезщетение е изключително голямо и недопустимо според щатското законодателство и конституцията", заяви Джеф Рабърн, вицепрезидент на R.J. Reynolds и помощник на главния адвокат по делото. "Ще предприемем бързо следсъдебни действия, като поискаме присъдата да бъде отменена. Уверени сме, че законът ще бъде спазен и строгата присъда няма да остане в действие."



Рабърн вероятно е прав



"Много е възможно, дори е почти сигурно, че размерът на присъденото обезщетение ще бъде намален, въпреки че не е ясно с колко", казва Джон Банзхаф, който е преподавател по право в университета "Джордж Вашингтон", известен с успешните си жалби срещу тютюневата индустрия. Експертите по право в САЩ почти не обсъждат въпроса дали присъдата ще бъде намалена - а и най-вероятно размерът на компенсацията ще бъде значително по-малък от присъдения. Предишни присъди срещу тютюневите гиганти, от които в съдебна зала бяха искани милиарди долари, бяха намалявани на милиони - нещо, което индустрията, харчеща около 23 млн. долара всеки ден за реклама и маркетинг на цигарите, може да плати с голяма лекота. През 2009 г. "Филип Морис" не спечели обжалването пред Върховния съд на САЩ на присъда, по която трябваше да плати 79.5 млн. долара обезщетение, а бизнесът продължи както обикновено.

"Това не е правен прецедент, но заради тази присъда хората ще се запитат колко пари ще са необходими, за да бъдат спрени тютюневите компании? Присъдите срещу цигарени компании доскоро се приемаха като цената, която те плащат, за да правят бизнес", казва Ричард Дейнар, който е преподавател по право в Нортийстърн Юнивърсити. Засега нито една присъда не е променила икономическите основи на индустрията. Този път обаче тютюневият бизнес може да не се чувства толкова уверен.

"Мисля, че за първи път от много години тютюневите компании ще трябва да започнат да се замислят наистина да променят нещо", казва Дейнар. Вероятно ще станем свидетели на много други присъди, подобни на тази на Робинсън във Флорида, възможно е също подобни дела да бъдат завеждани и в цялата страна.

Делото, заведено от Синтия Робинсън, е едно от хилядите, известни като



"наследници на Енгъл",



които започват, след като по колективен съдебен иск, в който главен ищец е педиатърът от Маями д-р Хауард А. Енгъл, е присъдено обезщетение от 145 млрд. долара. Компенсацията обаче е отменена от апелативен съд, след като е решено, че индивидуалните пушачи не могат да се обединят в колективен иск. Въпреки че тютюневата индустрия не трябваше да плаща обезщетението, което беше най-голямото, произнесено от съдебно жури, присъдата откри възможност за завеждането на индивидуални дела в съдилищата във Флорида, позовавайки се на казуса "Енгъл". От делото стана ясно, че тютюневата индустрия е наясно, че цигарите създават зависимост, но не е предупредила обществото за това.

"Делото на Робинсън показва, че когато казусът е представен по подходящ начин, съдебните заседатели са готови да ударят тютюневите компании - казва Банзхаф. - Те са много ядосани на цигарените компании, и когато адвокат представи убедително даден случай, заседателите са готови да ги ударят, при това силно."

Джон Банзхаф смята, че казусът вероятно ще мотивира адвокати в другите щати, които досега не са били толкова амбицирани да се заемат с тютюневите гиганти. Защитниците в щати като Ню Йорк, Калифорния и Вашингтон, който има добър опит върху контрола на тютюна, вероятно "се облизват" за бъдещи възможности.

Банзхаф вярва, че



обществото накрая е разбрало последиците,



които пушенето нанася върху човешкото здраве и сега има желание да накаже тези, които печелят от това. Числата изглежда са в подкрепа на това твърдение: пушенето е намаляло с 2.8% от 2005 г. насам според данни на американския Център за контрол и превенция за заболяванията. На пушачите могат да им бъдат начислявани до 50% повече разходи за здравни услуги според здравната реформа на президента на САЩ Барак Обама. "Очевидно обществото е ядосано. На съдилищата трябва да им бъде позволено да присъждат обезщетения, които са значително по-високи от традиционните - обяснява преподавателят по право Банзхаф. - Да ги осъдиш на 16 млн. долара - това за индустрията е джобна сума."

Няма да бъде изненада, ако крайната сума, която R.J. Reynolds трябва да плати, е доста по-ниска от тази, произнесена от съдебните заседатели във Флорида. Тя обаче е достатъчна, за да насърчи други хора с висящи дела, че има надежда за развитие на делото в техен интерес. "Около 70% от т.нар. казуси "Енгъл", които стигат до произнасянето на присъда, са в полза на ищеца. Все още обаче има хиляди висящи дела. По всяко от тях може да бъде произнесена от съдебните заседатели присъда, подобна на тази на R.J. Reynolds, защото става въпрос за същото неморално поведение на тютюневата индустрия".

За съжаление компаниите пак могат да използват стратегиите за обжалване на наказанията, които в миналото се оказаха успешни.