На прощъпулника си то се казваше "Родно Радио". Сега е на 80 лазарника. Поздравления!

Можеш да слушаш радио, докато шофираш, докато се бръснеш, докато си под душа. Радиото е най-удобната медия.



"На душата ми

беше удобно, докато слушах

как расте бамбукът"



Преведох това хайку криво-ляво. По-скоро ляво, отколкото криво, понеже с подстрочник. За мой срам не научих японски, когато живях в Япония, а и не мога да превеждам поезия, трябва да си поет, за да можеш. Ала не преведох хайкуто криво, не изкривих смисъла.

Хайкуто е буквално. Понякога, в слънчев и безветрен ден след дъжд наистина можеш да чуеш бамбукът как расте, понеже тогава той расте бързо. Както по нашенско гъбите след дъжд и захарната тръстика, но за нея и гъбите ние не пишем хайку.

Литератите знаят, че хайку е 5-7-5 она и един он е като една сричка в индоевропейските езици, с тази разлика, че е съвсем различно. Хайкуто е чисто откъм метафори, преносни значения и алегории. Колкото по на Запад от Япония отиваш, толкова по набъбва от метафори поезията, Данте казва на читателя да търси в думите му "скрит смисъл и значение". Метафорите са патериците на поетите и поетесите, които не са Данте. Една поетка от Русе написа стихотворение за Б. Борисов.

Армия нямаме, но шапкари с генералски фуражки имаме. И те са преводачи; те преведоха "запасняци" като "резервисти", понеже резервисти е НАТО-спийк, а "Тримата от запаса" е комунистически филм. Умна поетка, умни фуражки - конграчулейшънс!

Илитератите политици, и те като нашите поети говорят метафорично. "Пътят на България към Европа минава през Босфора". "Бяхме на ръба на пропастта, но направихме крачка напред". "Няма опасност да паднем. В урвата сме. Тя шуми и препраща от медия в медия как гербера хвалипръцко повтаря." "С мен всичко цъфти и връзва, други са виновни за другото."

"Ако пуйките гласуваха, нямаше да има Коледа", каза US колумнистът Арт Бъкуалд тъй хубаво преведен от Тошока, приятеля ми Тодор Вълчев. Аз казвам "шофьорите са като ято, българите са стадо пуйки - гласуващи, за да имат шепа хора вери мъч большой келепир от "Южен поток" или от "Уестингхауз". Ние, телевизионните пуйки, допуснахме телевизионния фонд да е "куче влачи, диря няма". Всеки документалист режеше ленти, крадеше кадри. Цигани набарали кутиите с лентите в склада в квартал "Захарна фабрика", изхвърлили лентите, взели металните кутии за скрап.

Радиото запази златния си фонд, съкровищница от стари записи. Национална памет е това. По радиото можеш да чуеш хубави предавания за култура и музика с вплетени записи от златния фонд. Преди 80 години, когато радиото беше в детска възраст, имаше шега по стихотворение от детския писател Ран Босилек: "Бяла спретната къщурка, две липи отпред, тука всяка мижитурка мисли се поет." Години по-късно Радой Ралин преправи шегата в епиграма: Бяла спретната къщурка, Ангел Кънчев номер пет, тука всяка мижитурка чувства се велик поет.

Сега от радиотелевизионни метафори ми е байгън; оригвам се на метафори: "гаучосите, петлите, лалетата, ацтеките" чувах от Мондиала в Бразилия. Извинимо е. На футболните коментатори не им трябва поетичен дар, а бърз изговор да казват какво става на терена. Бързоговорът стана радиоепидемия. Не са всички като Силвия Великова, която може да говори бързо и отчетливо. По замазания си изговор радиожурналистите настигнаха младите български киноактьори. Гледам английски филм, гледам френски филм и разбирам всяка думичка. Гледам български филм и не разбирам, пък на мен българският ми е майчин език повече, отколкото на турците, дето майките им не знаят турски. Поредицата "Филми на прехода" е да ти се доплаче не само заради замазаната артикулация.

Сега радиожурналистите са по-добри, отколкото бяхме ние. Те разговарят на живо със слушателите. Първа беше Божана Димитрова с нейния "Разговор с вас". Нашето беше по-лесно. Разказах ви как Джоко Росич, Петко Кожухаров и аз не разговаряхме със слушателите на живо, просто получавахме писма от цял свят, пишехме отговори и лепяхме пликовете, плюнчейки ги с език, защото все забравяхме да си купим гъбичка. Но уважението към този, който иска да каже нещо, или да те пита за нещо, или иска да му разкажеш нещо, е непроменено. Да мълчиш е нехристиянска надменност. Един читател от форума на в-к "Сега" поиска да разкажа за Чудомир. Какво да разкажа, като нямам какво. Но ще си разчовъркам паметта. Ето:

Сега казват: банкери, бандюги и Бойко Борисов започват с "б". Когато бях малък, казваха цар Борис, бранник и Бог започват с "б". Поисках да стана бранник, не защото бранниците носеха униформи като на Хитлерюгенд, само че в пясъчен цвят каки, а защото исках да карам мотоциклет "Ромел". Преди да станеш "бранник", трябваше да станеш "орле", както по-късно чавдарче, септемврийче, че чак тогава комсомолец. Като чу, че искам да стана орле, майка ми ме наби с дилафа. На машата й казвахме дилаф. После с баща ми ме заведоха в бирария "Хладна почивка"отсреща срещу паметника, който тогава се казваше Паметник на патриарх Евтимий, не "Попа", както му казват сега. Там и в другата кръчма отсреща правеха агнешки момици на скара и аз много ги обичах. Като седнахме, наш'те ми казаха: Този на масата вляво е Чудомир. Гледам - един човек седи с приятели, смеят се, ядат момици и пият червено вино. Аз лимонада. По стените картинки и скици, дето и аз мога да ги нарисувам, колко му е. После научих, че те били нарисувани от Божинов, Венев и Бешков, редовни посетители на кръчмата. Тя имаше на втория етаж стаи за наематели. Прозорците им гледаха към задния двор с вишните, които ние крадяхме, без да знаем, че някакъв наемател на име Димчо Дебелянов написал:



" Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни?"



После вкъщи ме загложди любопитство кой е тоя Чудомир и ми дадоха сборник с негови разкази. В разказа "Юряяя!" на един чобанин му казали: Ще оставиш овцете да ги пасе момчето, тизека ще слезнеш у село, оти има избори, требе да си пуснеш гласа. Той човекът влязъл в тъмната стаичка и с все сили си пуснал гласа: "Юряяя!" Буквално като хайку.

После вече момче, след първото ми изпъждане от СУ, си поставих непосилната за опитността ми цел да интервюирам академик Балан. Приближих се до стареца, когото честваха в аулата на СУ, и преди да си отворя устата, зад гърба ми един от ония келеши, дето се обаждат, без да ги питат, каза за мен: Тоя е репортер. "Рапортьор - каза Балан. - От rapporter, донасям по французки. Но не е доносник, а обадник, щото обажда какво видел. Една френкиня, тя беше баронка (наясен запис) на Пиера Ларуса в тълковний словник е rapporter, ала англичаните го направили рипортър, щото им е инакво звукословието. Фонетика му казвате. Но чуждиците трябва да ги правим своици. Калки. За френките трен иде от trainer - влача, нали пампорът влачи вагоните. Влак по нашему. И трен бива." Той млъкна, понеже му поднесоха букети, почнаха се речи, приветствия. Тръгнах да бия келеша, който ми провали интервюто, но той се шмугна в навалицата и не можех да го преследвам, понеже трябваше да пазя 18-килограмовия "Филипс" с магнитно око, който ми бяха поверили от радиото.

По-схватливите схванаха, че рецептата за моите писаници е по-проста от тюрлюгювеча, който изисква непостижим за мен майсторлък. Рецептата ми е на Fox Movietone News - кинопрегледите, които се прожектираха преди игралния филм във всички киносалони и летни кина по света. Като дете съм гледал много кинопрегледи. По радиото имах рубрика "Срещи с историята", в телевизията също и я онагледявах с кадри от 100-часовата поредица Time to Remember и от българския киноархив. Балан каза "Обадникът обажда какво станало. Старите камери на "Фоксмувитон световен преглед" регистрираха какво станало. Не е лошо и малко екшън да има и една-две верни краткосрочни прогнози, дългосрочните може и да не са верни.

Прогнозата ми за дехристиянизацията в Леванта и Две градушки едновременно (ивицата Газа и Украйна) се сбъдна. Прогнозата ми за 7 стъпки в завладяването на Русия досега се потвърди само до четвъртата стъпка. Дългосрочните ми прогнози не са нито потвърдени, нито опровергани. Те са:

Няма да узнаем кой гръмна малайзийския въздушен лайнер над Украйна, както не разбрахме кой застреля в Далас, Тексас, президента на САЩ Джон Кенеди през 1963 г. и кой събори Кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.

Ще продължи войната на нерви след затишието, когато Горбачов даваше нещо срещу нищо. Аз предпочитам хайвер и водка "Белуга" пред пуканки и кока, но САЩ са по-ефикасни, понеже е по-лесно да продаваш пуканки и кока.

Т.нар. "националноосвободителни войни" срещу колониалните империи бяха оглавени от високообразовани туземни момчета - възпитаници на елитните университети на колонизаторите. Те мислеха: "Защо чужденци да експлоатират нашите народи, а не ние." Това не може да се повтори в Украйна, където руските грабители олигарси са по-малко чужди от западните.

Може да случи нещо лошо и Бог да пази България, защото нито политиканите, нито шапкарите ще я опазят.



DI copyright