Как да се пенсионират работещите първа и втора категория труд и кой да плаща пенсиите им? Да продължи ли увеличаването с по 4 месеца на стажа и възрастта от 1 януари 2015 г., или да има още едно отлагане? Как да се затягат условията - рязко или по-плавно? Да се увеличава ли автоматично възрастта за пенсия заедно с нарастването на продължителността на живота и дали/кога да се изравнят годините за пенсия за мъжете и жените?

Това са въпросите, които редовният кабинет, когато и да се състави след изборите наесен, ще трябва да е решил, както се казва, вчера. Стъпките в пенсионноосигурителната система трябва да са ясни при обсъждането на бюджета за догодина, и то с дългосрочен хоризонт. Дори в закона е записано, че концепцията за реформата трябва да е готова до ноември. Затова и първите законодателни текстове на следващото Народно събрание трябва да са промените в Кодекса за социално осигуряване (не че ГЕРБ не въведе принцип да приема подобни "земетръсни" реформи в последния момент преди Нова година).

В тази сложна тема може би най-после ще се постигне чакана отдавна последователност - неофициално се говори, че служебният министър на социалната политика ще запази поста си и в редовното правителство. Би било повече от резонно - Йордан Христосков е участвал в разработването на всички пенсионни реформи у нас, познава проблемите на системата и отвътре и отвън. Разбира се, беше и в консултативния съвет по реформата към предния министър Хасан Адемов. Сега вероятно ще продължи работата си, просто на ново ниво. Христосков вече каза, че ще подготви няколко варианта с финансови разчети в различна времева перспектива - да е ясно кое колко струва и как ще се отрази на държавното обществено осигуряване. Оттам нататък думата ще имат депутатите.

Партията, която се готви да управлява, обяви, че



пише своя програма за реформи



в най-важните сектори. "Нашата програма е със силен реформаторски уклон. Пишем по няколко варианта, спорим, когато стигнем до някакво решение ще го обявим", коментира пред "Сега" евродепутатът от ГЕРБ Томислав Дончев. Едва ли ще има скоро новини, защото няма партия, която да влезе в предизборната кампания с мотото "Обещаваме ви да работите по-дълго". А и ГЕРБ направиха най-големите си грешки именно в социалната система, така че сега ще са много внимателни.

Ако нищо не се промени в системата, то от 1 януари отново би трябвало да започне нарастването на възрастта и стажа за всички работещи с по 4 месеца. А новите пенсионери от първа и втора категория би трябвало да получават пенсиите си от професионалните фондове, а не от НОИ, докато навършат общата пенсионна възраст. Това ранно пенсиониране също е сред спешните задачи за разрешаване. От следващата година НОИ трябва да спре да плаща тези пенсии и да ги прехвърли на професионалните фондове. По една или друга причина обаче, според фондовете в тях няма достатъчно пари, за да се изпълни законовото изискване. От там настояват осигурителният институт да продължи да плаща пенсиите на хората, които са работили само преди 2000-та година, когато не съществуваше втори стълб на реформата. За хората със стаж отпреди и след реформата те искат да се плащат две пенсии на базата на осигуровките във фонда и в НОИ. А от професионалните фондове да останат само пенсиите за хората със стаж от 2000 г. нататък.

В последните си дни в управлението БСП опита на пожар да приеме половинчати мерки, само за да изпълни



предизборен ангажимент на Мая Манолова



към група миньори. Дисциплината на предишния парламент, разбира се, не стигна за окончателното им приемане, но те, така или иначе, бяха безсмислени. БСП предлагаше само възрастта да продължи да расте плавно за първа и втора категория, без въобще да коментира проблема с изплащането на пенсиите. 3 години в повече обаче няма да направят партидите по-адекватни. Това беше и становището на финансовото министерство: "Период от 3 години за осигуряване на адекватност на този вид пенсии, е минимален, което след изтичането му отново ще провокира предложение за по-нататъшното му удължаване".

За най-масовата трета категория хора, които според експертите понасят тежестта на пенсионната реформа в последните 14 години, възрастта най-вероятно също ще расте. Защото ранното пенсиониране, инвалидните пенсии и все по-малкото работещи у нас, с чиито осигуровки и данъци се издържа осигурителната система, ще задълбочават дефицита в НОИ. Най-чистият вариант, който се прилага успешно в редица европейски страни, е да има автоматичен механизъм за обвързване на увеличението на продължителността на живота с увеличение на годините за пенсия. Този подход ще изчисти системата от популистките вмешателства на политиците в нея, ще даде стабилност и предвидимост, смятат експертите. И тук има варианти как точно да се въведе този механизъм. Би могло възрастта за пенсиониране да се обвърже със средната продължителност на предстоящия живот на хората в пенсия. Или възрастта да се обвърже с прогнозната продължителност на живота на хората в пенсионна възраст. Това също трябва да се реши с разчети, лишени от политически нюанси.

Според данните на националната статистика за три години - между 2011 г. и 2013 г. българите



живеем с половин година повече



спрямо предишния тригодишен период (от 2010 г. до 2012 г.) Средната продължителност у нас е 74.5 години към края на миналата година, с което България записва поредното си последно място в ЕС.

Каквито и да са предложенията за реформа обаче, те ще се сблъскат с искането на синдикатите да се замрази всякаква възраст за пенсиониране до началото на 2019 г. Причината - продължителността на живота расте с твърди бавни темпове, за да настигне увеличението на годините за пенсия. "Искаме да видим на масата вариантите, разчетите и тогава да коментираме. Нашата позиция обаче е известна и тя не е променена", коментира пред "Сега" вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов. Синдикатите отдавна твърдят, че основен проблем на системата е укриването на осигуровки, което вдига много дефицитът в НОИ, а не толкова ниската възраст за пенсиониране. Затова искат и криминализиране на укриването им. И още - увеличаване на вноската за пенсии. Мерки, които работодателите категорично не приемат.

Все пак между синдикати, бизнес и експерти съществува крехък консенсус, че обвързването на продължителността на живота и на годините за пенсия трябва да се направи. Основният въпрос ще е от кога да стане това и до каква възраст. За нарастването на стажа има по-голям консенсус, защото все пак от него зависи осигурителният принос на всеки. Другите спорни въпроси ще са за връщане на пенсионната възраст за полицаи и военни, която БСП отмени без аргументи, и ограничаването на инвалидните пенсии. Все теми, които политиците не обичат на прага на избори.