Ако си мислите, че първата работа на служебното правителство е да подготви изборите, много се лъжете. Първата му работа е онова, което свърши най-напред още в деня на встъпването си в длъжност - обеща, че няма да тормози досегашните министри. Няколко пъти служебният премиер Георги Близнашки изтъкна, че няма да прибягва към чистки и реваншизъм, като дори увери и успокои досегашните министри, че репресии към тях няма да има. Да си вървят по живо, по здраво. Ако някой пострада заради съсипията в държавата, ще бъдат по-дребни членове на администрацията, показали политически пристрастия или замесили се в корупционни схеми. Те щели да се разделят с постовете си и толкоз.

Само ден изтрая обещанието на президента Росен Плевнелиев, че служебното правителство, макар и да не действа реваншистки, ще каже истината и няма да скрие от българските граждани състоянието, в което се намира държавата. Сигурно досегашният премиер Пламен Орешарски и свитата му са треперили цяла нощ какво предстои, знаейки колко гняв са натрупали за една година в обществото. Но добродушният проф. Близнашки ги успокои на другата сутрин: Не се плашете, бре,



това е само за шоуто "Скрита камера" по телевизията



Едва ли някой ще се изненада от милосърдието му, след като от 25 години ротациите на властта стават по един и същ сценарий, писан очевидно от едни и същи сценаристи. Никое правителство досега не е стигало по-далеч в разобличаването на предшествениците си от хвърляне на най-общи обвинения, несъпроводени с имената на конкретни извършители. Целта винаги е била да се предизвика чувство на вина у обществото, че само си е докарало бедите с предишно неправилно гласуване. Никога вината за грабежите и корупцията не е била поименна, въпреки че държавата се прочу като европейски лидер в позорните класации по крадливост.

Бившият и вече загряващ за бъдещ премиер Бойко Борисов се възмущаваше преди две години, че българите много злословят срещу държавата си в Брюксел и затова от там й пращат критични доклади. След излизането на такъв междинен доклад през февруари 2012 г. той го коментира чрез любимата си поговорка: "В ада, на казана на българите няма дявол, който да пази, защото никой не може да изплува от него". Сиреч, българите сами се топят.

Да допуснем, че е така. Но защо никой от натопените не се е удавил на дъното на казана? Всички изплуват по някакъв начин и остават недосегаеми от закона. Дори когато се заведат съдебни дела срещу някого, почти сигурно е, че ще се намерят надеждни хора, които да го избутат или издърпат на повърхността. Колкото и да се говори за корупция на високо равнище, все не може да се каже кой е корумпиран.



Въпросът "Кой?" виси смазващо над авторитета на България



Борисов трябва да си избере друга любима поговорка, защото "българският казан" е символ не на взаимна омраза, а на солидарност. Липсата на дяволи около него може да се обясни само с тяхната безпомощност да натикат когото и да било в дълбокото. Брюкселските гяволъци с критичните доклади видимо не вършат работа и затова всички правителства от тройната коалиция насам периодично приканват Европейската комисия да се откаже от своя Механизъм за сътрудничество и проверка, който държи България под наблюдение като непълноценен член на ЕС. Посланието на България към Брюксел е ясно: всуе се морите. И сякаш е разбрано. Еврокомисията разреди докладите и вместо да ги пише два пъти в годината, започна да ги прави веднъж годишно, че и по-рядко. Последният доклад от януари 2014 г. дори не определи точен срок за публикуване на следващия доклад, а очерта мъглив хоризонт от "около една година". Ето как българският казан остана без дяволи задълго.

Отдавна се усещаше, че проблеми има не само в казана, но и около него. Отиващата си Еврокомисия на Жозе Барозу, който изкара два последователни мандата, усвои много добре



изкуството да замита следи,



за да не се помрачава дългата му кариера в Брюксел. Едва когато еврократите се увериха, че той наистина си отива, започнаха плахо да подават глави от канцелариите и да си спомнят какви нарушения е правил. Базираното в белгийската столица електронно издание "Юрактив" пусна във вторник, 5 август, разобличение под заглавие "Как Комисията "блокира" ключови планове за защита на околната среда". В него поименно са посочени главните виновници: "Само седмици преди председателят на Еврокомисията да слезе от поста си започват да се развързват езиците в изпълнителния орган на ЕС. Отиващият си председател Жозе Мануел Барозу и неговата генерална секретарка Катрин Дей (същата, която координираше съставянето на докладите за България и Румъния - бел. ред.) често бяха сочени от еколози като повлияни от бизнес интереси в зеленото законодателство - обвинение, което техни говорители енергично отричаха. Но сега излиза, че ключови законодателни предложения, внесени от дирекцията по екология на самата Еврокомисия, са били отхвърляни от Барозу и неговата генерална секретарка, под предлог че са маловажни".

По този повод българите могат да се запитат и да си отговорят защо още не е стигнала доникъде наказателната процедура на Еврокомисията срещу България, започнала през 2011 г. заради заменките на голи чукари срещу курортни земи по морето. Ако Брюксел действаше принципно, досега щяха да бъдат разобличени поименно участниците в едни от най-големите далавери в страната, закриляни от няколко последователни правителства, които не посмяха да развалят порочните сделки, увреждащи и околната среда. Така въпросът "Кой?" (ограбва България) щеше да получи частично официален отговор, но дори Еврокомисията не посмя да го постави достатъчно настойчиво поради гузно озъртане да не се извърти и срещу нейните ръководители.



Подозрението, че има нещо гнило и в Брюксел,



се засили в края на юли. Европейският омбудсман Емили О'Райли (Ирландия) обяви на 27 юли, че започва проверка срещу девет институции на ЕС, включително Еврокомисията, Европарламента, Съвета и други, как изпълняват задължението си да приемат вътрешни правила за защита на разобличителите на нередности (whistleblowers, или "хората, които надуват свирката" - англ.). Тя им даде срок до 31 октомври 2014 г. да й отговорят. Те са длъжни да въведат защита на вътрешните разобличители, защото през януари Европарламентът прие нови Правила за персонала, които имат такова изискване. Емили О'Райли си позволява пряка атака, защото нейната служба единствена е изпълнила задължението си. Еврокомисията успя да изработи само най-общи насоки, но не и да въведе нов вътрешен правилник. Другите институции са още по-назад. Това обяснява защо чиновниците в Брюксел продължават да са толкова предпазливи да разкриват груби нарушения, които се вършат пред очите им от техните началници.

В писмо до Барозу от 24 юли О'Райли го притиска в ъгъла, като му напомня, че в първия си антикорупционен доклад от началото на февруари т.г. самата Еврокомисия е посочила, че разобличаването отвътре на нередностите може да намали корупцията. В доклада й пише: "Разобличаването се сблъсква с големи трудности поради общата неохота да се съобщават такива нарушения в различните организации от страх за възмездие. От тази гледна точка ключово значение има изграждането на култура на честност във всяка организация, повишаването на нетърпимостта и създаването на ефективни защитни механизми, които биха вдъхнали доверие у потенциалните разобличители". Като съпоставим думите и делата на Еврокомисията, откриваме класическото правило "Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти приказвам", което важи с пълна сила и в София.

Има обаче една съществена разлика. Докато смяната на комисиите в Брюксел отваря пролука за теч на информация от вътрешни източници, смяната на правителствата в България гарантира



мълчание като омертата в Сицилия



Колкото и да хулеше Сергей Станишев, наследникът му Бойко Борисов не стигна по-далеч в атаката си срещу него от разобличението, че е загубил небрежно няколко секретни документа. В държава, където поверителните материали текат като из попски ръкав, това не можеше да развълнува никого. Сетне Станишев му върна жеста, като чрез правителството на Орешарски заличи всички подозрения за предполагаемото му криминално минало. Колкото и да не може да се вярва на източници като безцензурния Николай Бареков, все пак подозрително бързо бившият министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев обяви показаните от него документи за фалшификат, без да им направи експертиза. Не бива да се съмняваме, че ако Борисов се върне на власт, няма да забрави този жест на Орешарски и неговия вътрешен министър. Сделките на тъмно в енергетиката и ударното увеличаване на външния дълг на България ще си останат за сметка на цялото общество, както ще остане за негова сметка и спасяването на КТБ. Просто такива са правилата, ако искаш да си във властта. Иначе знаеш ли какво може да излезе за теб самия, ако се правиш на много порядъчен? Все пак никой не иска да се окаже най-голям карък и пръв да влезе в затвора за нещо, което иначе може да му гарантира благоденствие до живот.