В покрайнините на "Касъмпаша", работнически квартал в Истанбул, точно срещу старо гробище, се намира кафенето на Яшар Ходжа. Тук е роден най-известният жител на квартала Реджеп Тайип Ердоган. "Той идваше често", казва Хасан Джамурлуаяк, докато се наслаждава в кафенето на вечерния си чай с приятели. Около тях висят портрети на създателя на съвременна Турция Мустафа Ататюрк, на настоящия лидер на страната Ердоган и на султаните на Османската империя. Някои от портретите са поставени в рамки, а други са залепени върху белите плочки, с които са облепени стените на кафенето. "Той беше сериозен и смел, не пропускаше молитва", разказва пенсионерът Джамурлуаяк за младия Ердоган. "Ние с момчетата също сме религиозни, но понякога играем на карти. Той никога не играеше с нас. Ние пиехме кафе. Той никога не пиеше кафе с нас."

На 28 август Ердоган, който е министър-председател на Турция от 2003 г., ще отиде в столицата Анкара, за да се настани в президентския дворец. Когато приключи първият му президентски мандат, той ще е управлявал страната в продължение на почти 17 години, по-дълго от Ататюрк, и със сигурност ще е променил страната като уважавания лидер. При Ататюрк Турция се възраждаше от останките на Османската империя, прегърна принципите на светската държава, поне на думи, и се опита да си създаде нова, напълно западна идентичност, като изостави всички претенции да бъде мюсюлманска сила. По времето на Ердоган политическият ислям, заедно с икономическия либерализъм, триумфално се завърнаха.

Новоизбраният държавен глава, който тази година стана на 60, е 43-годишен, когато турските генерали, самообявили се за пазители на заветите на Ататюрк, принудиха неговия ислямски ментор Неджметин Ербакан да подаде оставка от премиерския пост - нещо, което се случваше за четвърти път от 1960 г. Ердоган е на 45 г., когато е осъден на четири месеца затвор заради подбуждане към религиозна омраза. Неговото престъпление бе, че е прочел националистически стих на политически митинг през 1999 г.

Когато три години по-късно застава начело на Партията на справедливостта и развитието, бившият кмет на Истанбул се отказа от откритата ислямска риторика, възползва се от връзките със Запада и успешно ухажва турските либерали. По време на третия му и последен премиерски мандат много от тези съюзи се разпаднаха. Хвалените в миналото усилия на Ердоган да изолира армията от политиката все повече започнаха да приличат на вендета. Спирането на демократичните реформи накараха либералните съюзници да се оттеглят. Когато икономиката отслабна и Европа започна да изпитва затруднения, мечтата за членство на Турция в ЕС, която преди беше стратегическа цел, стана неуместна.

Започвайки с външната политика и завършвайки със сериалите, в центъра на които е живота на султаните, Турция прегърна османското си минало, макар и със смесени резултати. След като оказа почти безусловна помощ на бунтовниците, борещи се срещу режима на Башар Асад в Сирия, правителството на Ердоган се оказа граничещо с не една, а с две провалени държави. В Египет, където Ердоган подкрепи сваления президент Мохамед Морси, Турция остана с малко ценни приятели. Отношенията с Израел са на дъното.

Турция става все по-консервативна. След въвеждането на нови акцизи цените на алкохола са сред най-високите в Европа. Забраната на ислямските забрадки на публични места, сред които и в държавните университети, беше отменена. Завършилите религиозни училища вече могат да работят в бюрократичния апарат на страната. Светските турци, но и не само те, приеха със смесица от насмешка и тревога изявления като това на вицепремиера Бюлент Арънч, че жените трябва да избягват да се смеят на публични места,

В "Касъмпаша" всеки ден се използват все повече и повече суперлативи, с които се описва Ердоган. "Някои обичат да казват, че той е бил скандалджия като млад", казва Еюп Гюзел, бивш печатар. "Това не е вярно. Той винаги беше учтив."

"Сега вече е станал по-любезен, дори по-толерантен", добавя Джамурлуаяк.

Самият Ердоган обаче даде много доказателства за противното. През 2009 г. той напусна демонстративно среща в Давос, след като модераторът журналист отказа да му даде повече време от разрешеното, за да порицае осъществяваната израелска офанзива в ивицата Газа. "Когато става въпрос за убийство, добре знаете как да убивате", каза той на израелския президент Шимон Перес, който седеше до него, секунди преди да напусне сцената и да заяви, че никога повече няма да дойде в Давос.

Случка, с която Ердоган си спечели аплодисменти у дома и в арабския свят, защитавайки внимателно градената си репутация на защитник на потиснатите мюсюлмански народи. По време на кампанията за президентския вот Ердоган използваше риторика с многобройни препратки към тежкото положение на палестинците в Газа и на "Мюсюлманско братство" в Египет.

Ердоган е роден в "Касъмпаша", но е прекарал детството си в разположения на турското черноморско крайбрежие град Ризе, откъдето е баща му. "Той е като хората тук", казва Хюсейн Акьол, който е местен лидер на Партията на справедливостта и развитието в Орду, друг град в този район. "Когато сте с него на четири очи, той е приятелски настроен и сърдечен, но когато е необходимо става агресивен."

Критиците на Ердоган се страхуват, че точно агресията може да вземе връх. През миналата седмица той пак обеща да продължи репресиите си срещу хората от влиятелното ислямистко движение "Гюлен", което Ердоган обвинява, че се е опитало да свали правителството му през декември чрез създаването на огромен корупционен скандал. Той направи изключение, като позволи да бъде наречен арменец - нещо, което смята за обида. Накрая Ердоган остро разкритикува кореспондентката на сп. "Икономист", последният от множеството журналисти, които той взе на мушка, като я нарече "безсрамна" и "войнствено настроена".

Сред опонентите му в Турция и в чужбина расте безпокойството от управлението на Ердоган като президент. Особено след като миналото лято брутално бяха смазани антиправителствените протести, при които загинаха осем души и страната бе разделена. Наскоро бе пусната карикатура на Ердоган, на която той се обръща към електората с думите: "Ще дискриминирам и обиждам всеки до изборите, но след това ще бъда президент на всички турци."

В кафенето на Яшар, сред знамена с лика на Ердоган и надписи "Човек от народа", почти няма подобни опасения. "Той беше перфектен министър-председател, ще бъде и перфектен президент", казва Джамурлуаяк. Друг от присъстващи в кафенето казва, че Ердоган може да стане за Турция на ХХI век това, което бе Ататюрк през ХХ век. Никой не реагира на този коментар. "Той е като Сюлейман - казва Шеньол Юрас, който сравнява новия президент със султана от ХVI век, чиито портрети висят в кафенето. - Великолепни."