Току преди разсъмване понякога пада такава гъста мъгла, че не виждаш ни плувка, ни въдица, ни вода. Ако продължи по-дълго, мътният памук наоколо така те оглушава, че не знаеш вече нито къде е дълбокото, нито къде е гората, нито има ли цивилизация... От време на време тук-там някои от вълмата поизбледнеят; тогава сред тях ненадейно щръкне пред взора ти внезапен и причудлив клон - като силует на смръзнат в колебание воин...

Мъглата... Тя е и нещо като националноисторическа субстанция. Само в учебника по история и в правилния политически коментар няма мъгла. Там често няма и истина. В националните версии всичко е така оплетено, че ако решиш да го ползваш за национално надъхване, нямаш проблем да си относително успешен. И гарантирано смешен.

Дали е българин Джими Пейдж от "Лед Цепелин"? Наше момче бе Димитър Пейчев, от випуск "Господ е българин". Дали е българин Марк Зукърбърг, кръстен на дядо си Марко? Е, не знам - "Фейсбук"-ът е, слава богу, наднационално дело. То ми е достатъчно. Дали е македонец Никола Вапцаров? Това знам. Но влагам друг смисъл в понятието, нежели любезните комшии, които го "препеа на майчин език". Макар родната му майка да пише в "Пиринско дело": "Родината на Вапцаров е България, в която той работи и умря... в почуда бех как такъв поет да е писал своите стихове на чужд език и после чуждите хора да ги превеждат на родния му език. Това пиша аз, майката на поета, с немощната си ръка. Елена Вапцарова."



Понекога ќе идам в твојот сон

Ко нечекан и далек гост...

Ти не ме оставај на патот, вон,

Од порти истај го лостот!



Ќе влезам тивко, кротко ќе си седам

Крај тебе, в мракот втренчен, да те гледам сам!

И кога наситен ќе запрам да те гледам,

Ќе ми те бакнам и - ќе заминам.

(Проштално)

На мен ми харесва "Од порти истај го лостот!" - има хумор. Е, Вапцаров не би го рекъл - че кой в Банско говори така. И не би се посмял, не му е било до смях.

Националната мъгла е такова нещо, че се изясняват, гледани отстрани, малко неща. Примерно: колкото е някой по-голям, толкова повече иска останалите да са по-малки. И ги похлупва като квачка пиленца. Другите големи пък гледа непременно да отслаби. Най-често това става като ръчка похлупените му пиленца да се накокошинат и да клъцкат квачката, а той - явно или тайно - помага.

На нас ни помогна много генерал Гурко - мразена в Полша особа, и прославена у нас. Благодарение на неговото военно майсторство до голяма степен България получи свободата си - Гурко разби на няколко пъти турците, чак превзе Одрин. Той е руски генерал-фелдмаршал, белорусин по произход. Османците пък ги разби при Виена през 1683 г. полският крал Ян Собиески. В турската армия тогава има сърби, власи, дори българи. Има и кримски татари. За Собиески пък се бият и казаци.

Сега Русия не ще полски ябълки, Полша взе да си ги яде сама, но й се видя прекалено, иска да ги продава на САЩ, като ги кръсти "ябълки на свободата".

Когато мразиш силно някого поради национални страсти, гледаш да го увредиш всячески. В романа си "Мостът на Дрина" Иво Андрич пише как страшно мразели шепа местни работници, мобилизирани от Мехмед паша да строят мост през 1571-ва. Мразели турците и в червата. Затова денем зидали моста, а нощем го бутали. Докато ги хванат. Побили ги на кол. Ужасно нещо. А Мехмед паша е сърбин по кръв. Дослужил до велик везир на империята.

Мостът още стои. Също мост, при това велик, е писателят Николай Гогол. Украинец е, писал на руски. Сега украинците го "преведоха" на "майчин език". В една от най-ярките му книги, "Тарас Булба", Гогол пише:

" - Прощайте, товарищи! - кричал он им сверху. - Вспоминайте меня и будущей же весной прибывайте сюда вновь да хорошенько погуляйте! Что, взяли, чертовы ляхи? Думаете, есть что-нибудь на свете, чего бы побоялся козак? Постойте же, придет время, будет время, узнаете вы, что такое православная русская вера! Уже и теперь чуют дальние и близкие народы: подымается из Русской земли свой царь, и не будет в мире силы, которая бы не покорилась ему!

А уже огонь подымался над костром, захватывал его ноги и разостлался пламенем по дереву... Да разве найдутся на свете такие огни, муки и такая сила, которая бы пересилила русскую силу!"*

Днешните украинци не харесват тези редове, превеждат ги преиначено:

"- Прощайте, товариство! - гукав він їм згори. - Згадуйте мене і на ту весну знову сюди прибувайте та гарненько погуляйте!... А що, взяли, чортові ляхи? Думаєте, є що-небудь на світі, чого б злякався козак!...

А вже вогонь піднявся вгору і лизав його ноги, обіймаючи потроху все дерево... Та хіба знайдуться у світі такі вогні й муки, така сила, що перемогла б козацьку силу?..."

Да редактираш Гогол е фалшификат, недопустимост. Знак, че мъглата расте.

Умно куче в мъгла не лае, имаме поговорка. А ако си пуснал кучето по високите етажи? Ако то не е умно?

-----

"- Прощавайте, другари! - викаше той отгоре. - Спомняйте си за мене и идната пролет отново елате тук и хубавичко се поразходете! Какво, успяхте ли, дяволски ляхи? Мислите ли, че има нещо на света, от което казакът би се уплашил? Почакайте, ще дойде време, ще настане време, ще научите вие какво значи православна руска вяра. И сега вече далечните и близките народи усещат; ще си създаде Руската земя свой цар и няма да има в света сила, която да не му се покори!...

А огънят се вдигаше вече над кладата, обхващаше краката му и лазеше пламъкът по дървото... А нима има в света такива огньове, мъчение и такава сила, които биха надделели руската сила". "Тарас Булба", Николай Гогол