През февруари тази година Държавната агенция за закрила на децата (ДАЗД) направи проучване върху състоянието на интернатите и домовете за младежи в риск. Тогава Ева Жечева, председател на ДАЗД, констатира "системна липса на грижи и злоупотреби с настанени в интернати деца". Няколко дни по-късно Георги Богданов, изпълнителен директор на Националната мрежа за деца, излезе с отворено писмо до българските политици и прокурори. В писмото Богданов говори от името на 122 неправителствени организации от цялата страна и коментира състоянието на институциите, които би трябвало да се грижат за младежите в неравностойно положение: "В тези институции още веднъж се демонстрира, че българското училище не е в състояние да гарантира правото на образование на децата в риск. По този начин те са обречени да бъдат въвлечени в проституция, просия, скитничество, поведение в конфликт със закона". Богданов говори и за многобройните случаи на регистрирано физическо и психическо насилие от страна на служителите в домовете върху децата. Показателен е случаят в интерната в гр. Стралджа, където миналата година четирима служители бяха отстранени, а директорът - сменен. Поводът бе упражнявано системно насилие от страна на хора от персонала, които са прилагали "изключително жестоки форми на физически наказания". Четири месеца по-късно, въпреки десетките свидетелства и доказателства на ДАЗД, директорът се връща на своята позиция заедно с двама от отстранените служители. Тоест още от най-ранна възраст децата в рисково положение са поставяни в среда, където не само "закрилниците им" не осигуряват нужните грижи за тях, но



и ги подлагат на системен тормоз,



който често остава абсолютно безнаказан.

Скандалът в Стралджа стана известен благодарение на френски доброволци и предизвика реакцията на държавните органи.

Тази седмица ДАЗД започва серия от проверки в центровете за настаняване от семеен тип - в Перник, Ямбол, Силистра, Червен бряг, Пловдив и Русе. В България има общо 149 подобни центъра в 80 общини, но тепърва ще бъде правен мониторинг на добрите практики. Шефката на ДАЗД Ева Жечева напоследък говори с охота за операция "Да не изоставяме нито едно дете".



Положението, разбира се, не е чак толкова безнадеждно



В България има организации, които помагат на младежи в неравностойно положение в трудната задача да се преборят с институционалната и обществената дискриминация, която повечето от тях срещат в жизнения си път. Добри практики има в основаното през 2011 г. сдружение "Сияние на надежда" на Ина Чукурска, което работи с 18 младежи, предимно от ромски произход. Сдружението си партнира често с институции като кризисен център "Вяра, Надежда и Любов" и фондация "Защитено жилище Заедно". Популяризира идеите си дори по нестандартни начини, като подготвения късометражен филм, който ще разказва за живота на младежите в риск. Без редакция ще бъде представен пътят им от изолацията на дома през специализираната помощ до продължаването на образованието, намирането на работа и интеграцията им в обществото.

Mладите хора, които са израснали в български сиропиталища и приемни домове, често биват социално изолирани, което оказва негативен ефект на отношението на работодателите спрямо тях. Независимо дали има документирана история с употреба на психоактивни вещества, проституция, или пък е представител на малцинствена група, всеки младеж в риск се сблъсква с голям процент на обществено недоверие, което, от своя страна, се отразява върху опитите му за намиране на работа. Така се създава един порочен кръг, в който социалната маргинализация на въпросните младежи е толкова силна, че ги отказва от това да търсят професионална реализация, без значение дали притежават, или не нужните качества за определена позиция. Резултатът е един -



самочувствието на проблемните юноши страда,



както и мотивацията им за нормално функциониране в обществото. Именно преодоляването на дискриминационното самосъзнание при младежите в риск е едно от нещата, към които сдруженията и кризисните центрове се стремят. Това е един от най-тежките проблеми, които те срещат при работата с юноши в затруднено положение. Фактът, че в тази история става дума предимно за роми, също е показателен. България е една от най-расистки настроените държави в Европа според проучване на шведски учени от 2013 г., цитирано от вестник "Вашингтон пост".

Има общини, където имаше протестни действия срещу създаването на домове за деца в риск. Ева Жечева говори за безразличието на обществото. Хората казват: "Не ме интересува какво се случва зад стените на този дом", питат: "Защо се строят тези къщички, наречени "малки домове", след като в квартала или в селището няма изградени детски градини, няма изградена инфраструктура?"

Сдруженията безспорно съществуват благодарение на европейските оперативни програми като "Развитие на човешките ресурси". Проекти като "Иновативна практика за интеграция и социално включване на младежи в риск" се финансират от Европа и съфинансират от Европейския социален фонд на Европейския съюз.

Основната дейност по тези проекти е да се вдъхне на младежите, с които се работи, вътрешна сигурност и увереност в собствените им способности. С две думи - младежите в риск да намерят своя път в съвременното общество. За да постигнат това, сдружения като "Сияние на надежда" си сътрудничат с изявени специалисти като психолозите Нейчо Карпачев и Димитър Цветков - хора със значителен опит в работата с неравнопоставени юноши. Няма как подобен контакт да мине без психолози, тъй като липсата на постоянна и задълбочена комуникация трайно потиска младежите, кара ги да се срамуват, да се притесняват от статуса си.



По-добрите сдружения успяват да направят по-доброто за младежите -



максимално доближаване до семейна среда. По този начин се създава усещане за принадлежност, което обучава младежите да работят с други хора и да гледат на себе си като на част от колектив, а не като изолирани или отритнати индивиди.

Как стоят нещата с институциите в Англия и Германия? Немските и британските служби са далеч по-внимателни и организирани. Обучението там е със силна практическа насоченост и е съсредоточено в изграждането на младежите като индивиди, полезни за обществото, в което живеят. За разлика от България, там надзорът върху проблемните юноши продължава и след като те напуснат интернатите и приемните домове. Добре е, че социални структури от България поддържат контакт с колегите си от Англия и Германия и дори готвят съвместни инициативи. На семинар през септември, например, ще бъдат представени различни практики и механизми в посока социално включване и интеграция на изолираните юноши.