Европейският съюз, САЩ и Русия влизат в търговска война, но това изглежда не притеснява особено България. Първите реакции у нас, след като Москва обяви едногодишно засега ембарго върху вноса на почти всички основни групи храни от страните, наложили й санкции заради политиката към Украйна, бяха на облекчение и на успокоение. Защото страната ни, някога един от големите износители на храни за бившия Съветски съюз, сега на практика липсва на този пазар и родните земеделски стоки там са по-скоро екзотика. Но вторичният ефект от това ембарго може да се окаже много по-дълбок и дори опустошителен за някои отрасли от селското ни стопанство. Този вторичен ефект ще дойде на фона на данните за продължаващо пропадане на българския износ към така наречените трети страни, сред които попада и Русия, както и на опасността да последват нови санкции и контрасанкции, които да обхванат не само храните.

Още в първите часове след обявяването на руските мерки в няколко страни от ЕС



бяха свикани спешни заседания



или на външните министерства, или на специално сформирани щабове. Особено активна е Полша, която по данни на Европейската комисия (ЕК) през миналата година е изнесла за Русия селскостопанска продукция за 926 милиона евро. Експортът на Литва е за 912 милиона евро, на Холандия - за 623 милиона евро, Германия - 556 милиона евро, Испания - 440 милиона евро. Най-гласовита засега е реакцията на Гърция, макар че руският пазар заема едва 1.5% от целия й износ. Но в него голям дял заемат плодове, като например праскови. Сега тировете с тях се връщат обратно. Гърция е изнесла през миналата година около 160 000 тона плодове за Русия на стойност 180 милиона евро, според гръцката асоциация на износителите на плодове. Впрочем праскови, череши, ягоди, малини и къпини са основна част и на оцелелия български износ на плодове към Русия. Според българското Министерство на икономиката през 2013 г. сме пласирали в Русия плодове за 5.5 милиона евро. По данни на Българо-руската търговско промишлена палата обаче става дума за износ на плодове за около 15 милиона евро. Откъде идва тази разлика, дали не става дума за реекспорт през трети страни, които имат митнически споразумения с Русия, няма как да се установи.

Българската реакция досега се изразява в искане на новия земеделски министър Васил Грудев да се свика извънредно заседание на Европейския съвет по земеделие и рибарство. Вярно,



новото правителство е на броени дни



и вероятно още е в хаоса на уволненията и назначенията, но все пак ЕК насрочи заседание по повод на руското ембарго за 14 август и това се знае още от миналата седмица. А посочените от икономическото министерство данни за попадащите под забрана български стоки послужиха за основа на успокояващи коментари. Общият ни износ за Русия миналата година е бил за 573.5 милиона евро - 2.6% от общия български износ, в който най-голям дял имат страните от ЕС. От тях селскостопанските и хранителните стоки са за 53.4 милиона евро, но под ембаргото попадат стоки за десетина милиона евро. Просто най-голям дял в експорта ни заемат вина и спиртни напитки, тютюни, консерви.

Според някои анализи, включително и от земеделски асоциации, страната ни изобщо не бива да се притеснява в сегашната ситуация, просто защото меса не се изнасят под никаква форма, а в Русия през миналата година сме продали домати и краставици общо за около 360 хиляди евро. За сравнение - по данни на икономическото министерство през 2013 г. у нас официално от Македония са влезли домати за 1.63 милиона евро, други зеленчуци за 2.1 милиона евро, плодове за 3 милиона евро... От Турция вносът на домати е за 6.7 милиона евро, други пресни или охладени зеленчуци за 3.8 милиона евро, зеленчукови заготовки или консервирани зеленчуци за 6.9 милиона евро...

Но успокоението, че сътресенията на световните пазари няма да ни засегнат, е измамно. Така реагираха българските управляващи и когато през 2007-2008 се разрази финансовата криза в САЩ и Европа -



с уверението, че при нас всичко е наред



и отражение няма как да има. Ударът дойде със закъснение - през 2010-2011 г. Впрочем едва ли някой скоро ще забрави, че след всичките приказки колко е стабилна финансовата ни система през юни бяхме изправени пред банкова криза. За промените в климата, очакваното им отражение у нас и за готовността ни да реагираме - не си струва дори да се говори. Пълно безхаберие.

Очертава се така да се случи и сега - България пак кротко да чака как ще се развият събитията около руското ембарго на хранителни стоки и едва след вторичния шок да започне да се чуди как да спасява неспасяемото. Съседките ни извън ЕС вече се готвят да увеличат значително износа си на храни към Русия. Както и държави от други региони на света. Какво ще се случи на българския пазар, ако голяма част от вноса на турски и македонски плодове и зеленчуци например отпадне? Малко е вероятно, но анализ на последиците няма.

На пръв поглед това би било добре за родните производители, но в по-дългосрочен план. В краткосрочен би трябвало цените или да се увеличат, или да се държат на сегашните си и без това високи нива - с 50% над тези от миналия август. Но едновременно с това трябва да се има предвид, че по различни оценки страните от ЕС изнасят за Русия попадащи под ембарго стоки за 10-12 милиарда евро. Като цяло, като се включат и останалите страни, на които са наложени санкции, руснаците миналата година са купили храни за 43 милиарда долара, от които под ембарго попадат 25 милиарда. Логично е тази продукция да се насочи към други пазари. В ЕС безмитно вече влизат и украинските стоки, а Украйна бе един от големите износители на храни за Русия.

Един от първите видими резултати е, че колкото и малко да изнасяме, родните производители, обвързани с руския пазар, ще имат огромни затруднения. А ако оцелеят, едва ли някога ще се върнат на него. Очертаващото се свръхпредлагане на храни в ЕС ще изостри конкуренцията и ще окаже натиск върху цените надолу. Този натиск, впрочем, вече започна. В България субсидиите за производителите на храни, извън плащанията за площ, са доста по-ниски от тези в по-развитите европейски страни. Макар още да не са одобрени от Брюксел, и параметрите на прилагането на Общата селскостопанска политика у нас не предполагат масирана подкрепа за животновъдите и за производителите на плодове и зеленчуци. В основната си част те са по-дребни производители, не са сдружени, и подложени на остър конкурентен натиск,



просто няма да издържат



Така, колкото и сега да съжаляваме за слабото българско селско стопанство, може да видим как родните продукти направо изчезват от магазините.

Най-неприятното е, че заради политическата нестабилност и предстоящите избори у нас е малко вероятно да се изработи единна позиция, да се намерят пътища за подкрепа на земеделието. Показателно например е, че в иначе свръхамбициозната програма на служебното правителство да промени едва ли не с един замах страната, няма и дума за селско стопанство. Да не говорим за дългосрочно виждане, за преструктуриране, за разработване на нови пазари, колкото и да са ограничени възможностите. От ЕС обещаха компенсации на засегнатите производители. С фонд от 400 милиона евро. Само поляците искат поне 500 милиона. Ние засега нищо не искаме. Поне нищо конкретно.

Това е среда, в която избуява политическото говорене. И то вече започна. Оставете декларациите на Николай Бареков. Но в неделя бившият икономически министър Драгомир Стойнев се изцепи, че в министерството му имало предварително разработени анализи и сценарии за различни ситуации. И че поне 20 перспективни пазара чакали нашата продукция - трябвало само да пратим там търговски аташета. Той спомена пазарите на Обединените арабски емирства, Оман, Саудитска Арабия, Катар, Иран, Ирак, Алжир, Тунис, Пакистан, Армения, Туркменистан, Монголия... И забрави да добави колко български държавни делегации минаха оттам, колко съвместни предприятия бяха обявени, колко растящ интерес към инвестиции в селското ни стопанство има и как конкретен резултат засега няма. С думите на самия Стойнев от времето, когато беше министър и ходеше по чужбина за износа на български храни, могат да се изпишат томове. Както впрочем и с хвалбите на няколко правителства назад.

Политическото говорене няма да помогне, докато държавата не промени политиката си към селското стопанство и докато фермерите и преработвателите не усетят подкрепа и перспектива за развитието си. Дали ще стане това някога - на фона на пустеещите земи и пасища и замиращите селища - не знаем. Засега се вижда, че България отново кротко и с наведена глава чака вторичния шок от руското ембарго. А какво ще стане, ако то се разшири и засегне например автомобилната промишленост? 5% от износа ни за Русия са части за автомобили. Има ли кой да ни каже?