Проф. Лазар Груев е роден през 1956 г. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски", където преподава от 1983 г. От 1986 г. до 1990 г. е прокурор в Софийската районна прокуратура. Бил е член на Консултативния съвет по законодателство към 39-ото Народно събрание и на Правния съвет на президента. Преди да оглави ВКС, беше конституционен съдия. През март 2010 г. е избран за член на борда на Мрежата на председателите на върховни съдилища на страните от ЕС. Груев ще е председател на Върховния касационен съд до средата на ноември т.г., когато изтича 7-годишният му мандат на поста. Неотдавна Висшият съдебен съвет откри процедурата за избор на негов приемник, а две групи от по петима членове на съвета номинираха двама от тримата му заместници - Павлина Панова и Таня Райковска.



- Проф. Груев, как оценявате процедурата за избор на следващия председател на ВКС? Има ли предварителен сценарий кой да спечели?

- Въпросът видимо ме тласка към лексиката на кинематографията, а невидимо - към теорията на конспирацията. Ако обаче се плъзнем по тази плоскост, ще изникнат още въпроси - по идея на кого, кой е режисьорът, кой е продуцентът, кой е осветителят и т.н.? Не съм специалист нито по кинематография, нито по конспирация. Като съдия предлагам да погледнем фактите. ВСС откри процедурата в последния възможен момент. Защо - нямам отговор. Но от това следва, че в голямата си част тя ще се развие през август, когато по закон магистратите са в отпуск и поначало държавата е на по-бавни обороти. Представях си, че е по-добре да се открие в средата на май, когато беше началото на законовия срок. Много пъти подсещах членовете на съвета. Това би дало възможност в по-голяма степен да се изпълни замисълът на закона - да има спокойно обсъждане, организациите, които имат право и възможност за становища, да ги дадат в активното време. Но това са реалностите. Да се надяваме, че въпреки относително съкратения срок процедурата ще се изпълни със съдържание. Иначе подобен избор, изискващ квалифицирано мнозинство от поне 17 от 24-те гласа във ВСС, е сложен, защото предпоставя не разединение, а обединение. Въпросът е на каква основа е то. Трябва да е на основата на качествата и достойнствата на кандидата. Казано иначе - изборът да не бъде направен от мнозинство на бутоните, а ВСС да убеди и магистратите, и обществото, че това е кандидатът, който отговаря в най-голяма степен на изискванията.

- Бяхте ли питан и за двете кандидатки за вашия пост, преди да бъдат номинирани.

- Не, не бях питан за двете. А и никой не е длъжен да ме пита.

- Съдия, преминал през всички нива на кариерата, да оглави ВКС. Това ли е най-доброто, което може да се случи на съда?

- Няма готова рецепта. Както историческият преглед, така и сравнението в европейски план посочват, че е имало добри и недотам добри председатели съдии и добри и недотам добри председатели, които идват отвън. Тази позиция изисква не само и единствено съдия, който може да решава конкретни дела, но човек, който, управлявайки тази сложна структура, да задава политики, насока за развитие, да осъществява контакти с другите съдилища в Европа. Радостно е, че част от моите колеги във ВКС проявиха инициатива и дадоха своето виждане за профила на председателя. За себе си бих могъл да сведа профила до две думи - почтен човек.

- Лесно ли ви беше като външен за съда човек?

- Не ми е било лесно нито в началото, нито сега, в края на мандата. Стремях се да съм последователен в действията и разбиранията си, да следвам програмата, с която дойдох като председател. Отчитах се и пред медиите, т.е. пред обществото. Това трябва да се превърне в практика - обещанията да не се дават само преди избора и после да се забравят, а да имаш лице да се отчетеш, когато си отиваш. В този смисъл не само на мен, на никого не му е лесно. Но който се бои от мечки, да не влиза в гората.

- Как оценявате работата на настоящия ВСС. Това ли е правилният модел за съдебната власт. С всеки ВСС отстрани изглежда, че по-лошо не може да стане, а се оказва друго.

- Пиша оценки само на студентите си. ВСС направи някои неща добре, други по-зле. По-важен е въпросът дали това е правилният модел, дали може да бъде оптимизиран. Например сериозно да се обсъди идеята за по-различна структура - една част от ВСС да са постоянно действащи членове, а друга - да са работещи магистрати. Такъв модел гарантира извършването на огромен обем работа, но, от друга страна, много повече държи пръста си на пулса на магистратската общност. И още нещо - не ви ли се струва, че трябва да се променят правилата така, че съветът повече да се занимава с политики за управление на съдебната власт, отколкото да обсъжда дали точките при атестирането да са 95 или 97. Никъде орган, който е толкова високо в йерархията, не навлиза в такива подробности. ВСС дава разрешение за назначението на всеки хигиенист в съдилищата. В дневен ред от 80-100 точки има такива, които са достойни за по цяло заседание - например докладът за натовареността, конкурсите, проблемите на електронното правосъдие, състоянието на експертизата и вещите лица, съдебните заседатели...

- В този съвет сте част от доста крехко малцинство. По-често ви бламираха, отколкото ви подкрепяха.

- Такива са правилата на демокрацията. Решенията се вземат с мнозинство. Отстоявал съм такива позиции, каквито съм смятал за правилни. Едва ли е възможно винаги те да намират мнозинство. Дейността на ВСС е публична, нека магистратите и обществото да преценят кой каква позиция е заемал.

- Не бяхте ли твърде дипломатичен? Нямаше ли да е по-добре понякога да удряте по масата, за да се чува по-добре думата ви?

- Бях такъв, какъвто съм. Ако удрях по масата, рискувах шумът от ударите да заглуши думите и аргументите. По-важно е да има аргументи, а не удари по масата.

- Кои бяха най-трудните ситуации в мандата ви?

- Много са, но например трудно ми беше да разбера логиката на някои решения на ВСС, когато преди вземането им не бяха излагани никакви аргументи.

- Дайте пример.

- Ето. Имало е провалени избори за ръководни длъжности в системата, преди които няма нито едно изказване против кандидата, напротив - има изказвания в подкрепа. Но той не бива избран. Ако някой е имал нещо против него, честната позиция е това да се каже, за да потърси мнозинство. Но когато публично се говорят само добри неща, а резултатът от гласуването е отрицателен, това за мен е трудно обяснимо. Не виждам логиката.

- Явно мнозинството се събира извън заседателната маса. Но да се върнем на темата за политиките. Защо съдебната реформа не приключва толкова години?

- Нали не си мислите, че някога реформата ще свърши. Тя е процес. Тя не трябва да е само деклариране на желания, а непрекъснато усъвършенстване. България има стратегия за съдебната реформа, приета през 2010 г. при относителен обществен консенсус. Предстои осъвременяването й. Но е необходимо периодично и открито да се казва и анализира какво е направено, къде са грешките, къде са трудностите. В стратегията например беше записано да се проведе дискусия за необходимостта от специализиране на правораздаването. От това, без дискусия, се случи само възникването на Специализирания наказателен съд. Нито веднъж не се постави този въпрос, а той е принципно важен. Реформата е споделена отговорност на всички власти.

- Като стана дума за споделена отговорност - лошо ли харчи съдебната система, или бюджетът й е твърде малък? Този август не мина, без да се заговори, че стотина съдилища са пред фалит.

- Не харчи лошо, финансите са й публични. Държавната субсидия за съдебната власт не е променяна от години. В предишните години в бюджета й имаше резерви. Но те непрекъснато се топяха и вече ги няма. Позицията ни беше заявена още при обсъждането на бюджета в парламента, както и при посещението на премиера Пламен Орешарски в съвета в началото на годината. Тогава той публично заяви, че осъзнава недостига, но правителството през годината ще направи корекции, за да осигури необходимите средства. Това не се случи. Правителството намери пари в последния момент и коригира бюджетите на МВР, ДАНС и други структури. Учудвам се защо не взе отношение по предложението на ВСС да коригира и съдебния бюджет. Тук не става дума за лукс. А за ток, вода, експертизи, преводачи, обезщетения... Липсата на средства заплашва самото функциониране на правораздаването. Да се надяваме, че правителството, което и да е то, ще осъзнае проблема и ще го реши.

- Какво бихте посъветвали следващия председател.

- Да отстоява независимостта на съдиите. Защото в демократичната държава само независимият съд е гарант за правата на хората.

- Какви са плановете ви за след края на мандата?

- Преподавам в университета повече от 30 години. Много са творческите ми планове в този смисъл и когато продуктът от тяхната реализация започне да излиза, сама ще видите. Засега си ги запазвам в тайна.