Наркоманията е психична болест, твърдят от Американската медицинска асоциация. Наркоманията променя фундаментално мозъчните функции, размества обичайната йерархия на нуждите и поставя употребата на наркотика на първо място. Произхождащите от това действия не могат да бъдат контролирани от болния, изрично отбелязват медиците.

Въпреки това щатът Тенеси практически криминализира бременността на наркозависимите майки. Местните власти приеха закон, според който, ако заради незаконна употреба на дрога по време на бременността майката роди пристрастено или увредено дете, ще бъде съдена за физическо насилие. Ако тя обаче се включи в програма за наркозависими, остане в нея след раждането и я приключи успешно, срещу нея няма да се повдигат обвинения. Приетият през март закон ще остане в сила поне до юни 2016 г. 26-годишната Малъри Лайола бе първата жена, арестувана по новия закон. Тя призна пред властите, че е употребявала метадон дни преди раждането на детето си.



Как обаче ще се установи, че новороденото е увредено именно и само от наркотика,



не е ясно. Нито пък защо болестно състояние се третира като престъпление. Ефектът от него обаче е предвидим: все по-малко наркозависими майки ще търсят медицинската помощ, от която се нуждаят. "Фокусирайки се върху наказанията вместо върху промотирането на здравословната бременност, щатът само ще откаже жените, които се борят със зависимости, да потърсят медицинската помощ, от която се нуждаят преди раждането.", категоричен е правният директор на Американския съюз за граждански свободи (АСГС) Томас Кастели. През пролетта АСГС призова губернатора на Тенеси Бил Хаслъм да не подписва закона, а след влизането му в сила обяви, че набира ищци, за да започне дело срещу щата.

Американската медицинска асоциация също по традиция се противопоставя на подобни инициативи. А такива не липсват. През 2013 г. съд в Алабама намира две жени за виновни в застрашаване на децата им, след като бебетата се раждат с нелегални субстанции в кръвта. В случая терминът "дете" се отнася и до плода в утробата на бременната жена, решава съдът. През същата година Върховният съд на Мисисипи оправдава осъдена за убийство жена, чието дете се е родило мъртво, след като тя е взимала наркотици. И в двата случая асоциацията поддържа мнението, че криминализирането на действията, застрашаващи плода и извършени заради зависимост, може само да навреди на болните.

Подобни обвинения срещу майки се повдигат от съдилищата от края на осемдесетте години, когато в болниците в Южна Каролина започват масови тестове за наркотици на бременните и родилките, без те да бъдат предупредени. Причината е тревогата на властите и медиците от опасността да се родят множество т.нар. "бебета на крека" - това се случва в години, когато употребата на кокаина за пушене скача рязко в САЩ. Заловените с наркотик в кръвта бременни преди 28-ата седмица са обвинявани в притежание на дрога, а тези след 28-ата седмица - в притежание и снабдяване с наркотик на лице под 18 години - тоест на нероденото им дете.

Самата наркомания е призната за болест и състояние, което не може да бъде наказуемо само по себе си през 1962 г. от Върховния съд на САЩ. Това става в делото "Робинсън срещу Калифорния", в което става въпрос за мъж, арестуван, след като полицаи са видели белези от употреба на хероин по ръцете му, и осъден на 90 дни затвор заради зависимостта си. Върховният съд обаче постановява, че законът, криминализиращ това състояние, е нарушение на Осмата поправка и че по конституция човек не може да бъде наказван заради болестно състояние. Когато съдът обявява определението си, Лорънс Робинсън е мъртъв от десет месеца. Решението обаче остава в сила и се превръща в прецедент за по-нататъшни дела срещу наркозависими.

Независимо от вземаните мерки обаче,



статистиката за зависимите майки е ужасяваща



Данните от националното проучване за употребата на наркотици на Националния институт по здравето показват, че най-младите бременни се друсат най-много, а процентът на употребяващите дрога бременни момичета между 15 и 17 години е близък до този на взимащите дрога небременни момичета на същата възраст - 15.8% в сравнение с 13%. С нарастването на възрастта процентът намалява, ставайки 7.4% от бременните между 18 и 25 и 1.9% от бременните между 26 и 44 години. От институцията предупреждават, че ако бременната е взимала хероин или други опиоиди, тя не бива да ги спира изведнъж и без лекарска намеса. Рязкото спиране може да причини тежки проблеми, включително смърт на плода.

Последиците обикновено са комбинирани с други фактори - храненето на майката и детето, грижите по време на бременността, евентуално насилие, условията в семейната среда. Обикновено децата на майки наркоманки се раждат по-слаби, имат проблеми с физическото развитие, обучението и поведението. Всичко това прави почти невъзможно да се установи точният ефект на наркотиците върху плода, макар че той несъмнено е тежък и увреждащ. Това прави прилагането на закона в Тенеси още по-съмнително.

Черис Скот в коментар за "Гардиън" отбелязва, че той може да доведе до 15 години затвор, ако обвинената бъде призната за виновна. "Законодателната общност не трябва да узурпира отговорността за взимането на медицински решения - независимо от чие име. Създателите на този закон трябваше да се консултират с хората, обучени да се грижат за зависими бременни и майки. Медиците подчертаха, че той ще продължи тревожната тенденция много жени да не търсят лекарска грижа по време на бременността си - 23% от жените в Тенеси изобщо не получават такава." 30% от жените в изследване на Националния институт по здравето не са посещавали лекари през бременността си заради проблеми със зависимост, добавя тя.