Решението на Върховния касационен съд от юни 2012 г. по казуса "Кричим", с което имотът беше обявен за държавен, е сред аргументите на Софийския окръжен съд (СОС) да признае иска на държавата и за "Царска Бистрица". Това става ясно от решението на Катя Щерева от Окръжния съд, за което се разбра в края на миналата седмица. Решението не е окончателно и може да се атакува пред още две инстанции. Но ако се направи анализ на съдебните решения на различните инстанции по т.нар. "царски дела", се вижда, че резултатът е в полза на държавата, а бившият премиер и наследник на последните български царе Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок губят съдебната битка.

Очаква се скоро друг съдебен състав на СОС да се произнесе и по процеса за имението "Саръгьол". С голяма доза сигурност може да се предположи, че и там решението ще е в полза на държавната претенция. Централната сграда на това имение има 14 стаи, кухня и столова - общо 454 кв.м. Има и още една сграда от 142 кв.м, конюшня и караулно помещение. В исковата молба на държавата се твърди, че сградите са изградени, стопанисвани и поддържани със средства на държавния бюджет от Интендантството на цивилната листа - държавно учреждение, чиито функции били да управлява имуществото, предоставено за издръжка на българския монарх и царския двор.

В "Царска Бистрица" пък се включват 210 дка земи, както и няколко постройки - стар и нов дворец, електрическа централа, гараж, жилище за персонала, конюшня и караулно помещение. И тук основният спор беше кой е притежавал имота - дали цар Фердинанд в лично качество, след като е купил с лични средства, или става дума за държавно имение, само ползвано от монарсите.

Държавата твърдеше, че е придобила "Бистрица" по силата на Закона за горите от 1897 г. Предлагаше и алтернатива - Интендантството като държавна институция е придобило имота по давност. "Дворците "Царска Бистрица" и "Кричим" са две различни теми. Проблемът се преекспонира", коментира Сакскобургготски преди време след заседанието по делото за "Бистрица". Той припомни, че съдът решава въз основа на доказателства, а не на прецеденти. "По доказателствата се решава, а не някак си верижно", каза той. А сега коментира, че решението за "Бистрица" ще бъде обжалвано пред апелативния съд.

За да докажат, че монархът е имал достатъчно лични средства, за да го купи, адвокатите на внуците му, депозираха пред магистратите и писмо от майката на Фердинанд княгиня Клементина.



От него става ясно, че князът е получил 1 млн. франка заем от майка си



Съдия Катя Щерева отхвърля тезата, че държавата е придобила имота по право по силата на Закона за горите. "От събраните по делото доказателства не се установява, предвидената в този закон процедура да е спазена, поради което не може да се приеме, че държавата е придобила собствеността на процесния имот на това основание", пише в съдебното решение.

Според нотариален акт от 1930 г. Интендантството на цивилната листа на царя е признато за собственик върху имот в Рила, който частично съвпада с този, за който сега се спори. Съдът приема, че Интендантството е собственик на спорния имот. А то е гражданският институт, който представлява интересите на двора - съставя бюджета и следи за изпълнението му, извършва сделки, управлява и стопанисва имотите, назначава и уволнява персонала, изплаща заплати. От нотариални актове, приложени по делото, се установява, че на името на Интендантството са издавани документи за собственост и че е било страна по сделки, което е доказателство, че то е юридическо лице.

За статута му има и постановена от ВКС практика, "която е задължителна за настоящата инстанция", пише съдия Щерева и цитира делото за собствеността на двореца "Кричим". Магистратът прави уговорката, че има разлика във фактите, но за статута на Интендантството решението на Върховния съд по другото дело е задължително. По делото за "Кричим" беше прието, че "Интендантството е държавно юридическо лице - учреждение, създадено по разпоредителната система, което придобива собственост и извършва дейност със средства от държавния бюджет и осигурява с дейността си издръжката и грижите за царя като държавен глава, а не е частна структура, призвана да управлява единствено средствата, отпуснати от бюджета на царя".

Освен това според съда от доказателствата "не може да се направи изводът, че постройките в имота са изградени с лични средства на бившите български царе, не се установява, че сумите по т.нар. "руски заем" и писмото на княгиня Клементина, ако такива са усвоени, са използвани за построяването на сградите в имота".

С решението за "Бистрица" на първа инстанция в Окръжния и Градския съд в София остават да висят още 4 "царски дела", а по едно - за "Саръгьол", вече се чака решение.



Съдиите трябва да решат въпроса чии са т.нар. царски имоти -



на Сакскобургготски и сестра му или на държавата. Дела вероятно нямаше да има, ако законодателят си беше свършил работата.

През декември 2009 г. парламентът прие мораториум върху правото на Сакскобургготски и сестра му да се разпореждат със земи и имоти, върнати им като наследници на бившите царе. Мораториумът би трябвало да действа временно - докато се приеме специален закон. Явно следвайки максимата, че временното е най-трайно, и досега депутатите не са приели специален закон. Сакскобургготски води дело срещу България в Страсбург заради мораториума, което по всяка вероятност ще спечели.

Задължението на парламента да реши въпроса с царските имоти датира още от 1998 г. Тогава с решение №12 Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционен Закона от 1947 г. за обявяване за държавна собственост на имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.



Конституционните решения обаче нямат реституционен ефект



Правните последици от обявените за противоконституционни актове трябва да се уредят от органа, който ги е постановил, т.е. от парламента. Но стъпвайки на това решение на КС, Сакскобургготски и сестра му настояват да получат именията "Кричим", "Царска Бистрица", "Врана", "Ситняково" и "Саръгьол", както гори в Рила и земи край софийското с. Лозен.

През юни 2012 г. приключи съдебната сага за двореца "Кричим", започнала 4 години по-рано. До това дело се стигна, след като тогавашният областен управител на Пловдив Тодор Петков отказа да им възстанови собствеността. Преди това Сакскобургготски получи "Царска Бистрица", "Ситняково" и "Саръгьол" с решение на правителството на НДСВ, а областният управител Олимпи Кътев, който по-късно стана депутат от НДСВ, ги деактува. Дворецът "Врана" му бе върнат от тогавашния столичен кмет Стефан Софиянски.

През 2011 г., след като спечели битката за "Кричим" и 370 дка ниви край него на две инстанции, държавата заведе още пет дела срещу бившия премиер. Четири от тях - за "Бистрица", "Ситняково", "Саръгьол" и за гори в Рила са в СОС, а петото - за имението "Врана", е в Софийския градски съд (СГС). Отделно Сакскобургготски и сестра му имат иск срещу държавата за 1414 дка в регулация, които граничат с "Врана". Искът е заведен в СГС в края на 2008 г. и оттогава делото се точи на първа инстанция. Поредното му заседание ще е през ноември.

А процесът за "Врана" продължава през декември. По него държавата опитва да си върне от царските наследници имението, в което влизат централна сграда от 2013 кв.м, горска къща, оранжерии и 992 дка поземлен имот в местността.

Другият имот, обект на правен спор, е дворецът "Ситняково". В него се включват централна сграда от 580 кв. м - дворец със здание за свита и за прислугата, караулно помещение от 199 кв. м и кухня от 81 кв. м, построени върху имот от 20 368 кв. м. И в тази искова молба държавата твърди, че е придобила имотите по давност и сградите са построени през 1904 г. с държавни средства от Интендантството. Тезата на Сакскобургготски пък е, че сградите са били построени върху общинска земя от цар Фердинанд и са били негова собственост до абдикацията му на 3 октомври 1918 г. След това са били владени от цар Борис III, а след смъртта му от царица Джованна Савойска - лично и като законен представител на Симеон и сестра му. Освен това имотите не били ползвани за нуждите на монархическата институция, а за лични и семейни цели на Фердинанд. СОС ще заседава за пореден път по този казус на 16 септември.

През 2011 г. държавата заведе и процес за 16 500 дка гори в Рила, които са в общо 66 имота. Някои от тях са продадени на три фирми - "Хастингс", "Агротуризъм" и "Бороспорт" и шансът да бъдат върнати на държавата, дори тя да спечели съдебната битка за останалите, е минимален. Горите бяха дадени на Сакскобургготски през 2002-2003 г. от поземлената комисия в Самоков, докато той беше министър-председател. Този процес продължава на 30 септември.