Американската разузнавателна общност, парализирана от критики заради драконовските мерки за следене на собствените си служители и от появата на нов информатор, се опитва да въведе нова система за наблюдение на своите хора, без да прилича на Биг Брадър и без да уплаши и разгони работната си сила.

Официални представители на разузнаването споделиха пред "Дейли бийст", че ще е нужна поне още година, преди да са в състояние да следят публичните бази данни за сигнали, че служители нарушават закона и крадат тайни. Според тях разузнаването е на месеци, ако не и на години от времето, в което ще е в състояние да наблюдава индивидуалната компютърна активност на работещите в 70-те правителствени агенции, които имат достъп до класифицирана информация заради многообразието на компютърните системи и мрежи, използвани от правителството на САЩ. Разузнаването все още даже не е осигурило наблюдение върху всички разузнавателни агенции по отношение на строго секретните програми.

Това забавяне вероятно е причината да се появи "втори Сноудън", който разкри пред сайта "Интерсепт" секретни файлове от Националния център по контратероризъм от август 2013 г., след като Сноудън бе вече в Русия.

Обемът на промените, които се планират под



названието "продължаваща оценка",



показват широкия обхват на вътрешната заплаха. Сред тях са чувствителните дипломатически грами, пуснати от Уикилийкс, разкритията на бившия служител на Агенцията за национална сигурност (АНС) на класифицирани документи, което доведе до огромна обществена критика и принуди властите дори да променят някои от програмите на АНС, както и смъртоносния инцидент във флота с Арън Алексис, при който проверките по линия на сигурността показаха, че са били пропуснати явни признаци на подозрително поведение.

Разузнавателната общност вече предприе мерки да запуши пробойните за изтичане на информация - от въвеждането на изискването двама служители да присъстват при ползване на секретни файлове или папки в някои агенции до напомняне на служителите да бъдат бдителни и да докладват за всяка подозрителна дейност на своите колеги. Директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър също обяви нова политика за взаимодействие с медиите, която забранява да се обсъжда дори некласифицирани разузнавателни теми с журналисти без специално предварително разрешение.

В разговор през пролетта представителите на разузнаването казаха, че Службата на директора на националното разузнаване ще започне проверка на имената на 1.5 млн. служители с достъп до информация "строго секретно" и ще ги засича с информация от публични бази данни, като например такива за скорошни арести, кредитни досиета, преводи на суми над 10 000 долара и др. Това са част от предстоящите промени в Политиката срещу вътрешните заплахи, разработена от Службата на директора на националното разузнаване.

Оттам ще следят в тези бази данни действията на всичките над 5 млн. души, които имат право да четат секретни документи на американското правителство.

Ако при този процес се установи нещо подозрително, ще се докладва в агенцията, за която работи съответният човек за бъдещо разследване или за уволнение.

"До голяма степен това не е само правилно, а и трябваше отдавна да се случи", казва Стивън Афтъргуд, който управлява Проекта за правителствени тайни на Федерацията на американските учени. "Сега системата работи така, че се прави наблюдение на всеки 5 или 10 години и после забравят за теб за следващите 5-10 години."

Афтъргуд и други критици на Конгреса казват, че нещата ще станат ясни, когато се разбере как ще действа системата и как ще се чувстват служителите, особено ако наблюдението се разпростре и върху онлайн активността им извън работа.

"Трябва да се покаже на практика, че системата няма да създаде параноя на работното място", казва той. "Не бива да се прекалява, за да няма обратен ефект".

Представителите на разузнаването казват, че точно затова проверяват само в публични бази данни, които регистрират престъпления или банкрут. Те описват планираната система за проследяване работата на компютърните терминали като следене основно за "източване" на големи бази данни или файлове с информация, да речем, за Сирия от анализатор, който е на работа в съвсем друга част на света.

По отношение на социалните медии събеседниците ни поясниха, че тестват дали е рентабилно да се проследяват постингите в откритите форуми от служители или подизпълнители, които имат разрешителни за достъп до класифицирана информация, и да се търсят знаци и сигнали, че те се готвят за "ударят" по работодателя си.



Сноудън например поствал коментари,



които показват неудовлетворението от шефовете му, дълго преди да копира повече от 1 млн. документа според твърденията на разузнаването.

Един от ключовите шефове, наблюдаващи програмата, казва, че се съмнява да стигнат толкова далеч, защото не е ясно дали ще има смисъл да се следи какво казва някой служител в публичен и лесен за наблюдение форум.

Това хипотетично следене на социалните медии няма да засече какво казва някой на личната си страница във Фейсбук, ако страницата има висока степен на защита и ограничен достъп само до членове на семейството или най-близки приятели.

Представителите на разузнаването обясниха, че вече е отхвърлена практиката, прилагана от някои чужди разузнавания, при която служителите сами докладват за личните си контакти по имейл и в социалните мрежи и предават паролите си, за да бъдат проверявани. "Ние не следим личните имейли, нито домашните компютри на служителите си", категоричен бе високопоставен представител на американското разузнаване.

Законодателите искат гаранции, че правителствените служители ще могат да се радват на правото на дискретност на личния живот в разумна степен и въпреки това да имат възможност да докладват за проблеми в работата си пред съответните власти.

Сенаторите Чък Грасли (републиканец от Айова) и Рон Уайдън (демократ от Орегон) изразиха загриженост, че новата система за наблюдение ще има смразяващ ефект върху хората, които решат да разкрият порочни практики пред Конгреса или главните инспектори.

В писмо до директора на разузнаването Джеймс Клапър през юни те писаха, че ако комуникацията на информатор с главните инспектори или с Конгреса се наблюдава рутинно и за нея бъде съобщено пред ръководството на информатора, това ще навреди на конфиденциалността на комуникацията.

От разузнаването контрират, че се опитват да обучат служителите как да изразяват тревогите си по класифицирани канали, включително ги обучават как е най-добре да подходят, за да се свържат с главния инспектор на съответната служба.