Откакто украинската криза предизвика санкции и контрасанкции между Запада и Русия, не минава и ден без съобщения за нови пресметнати загуби за руската икономика и изчисления колко ще струват тези мерки на различните страни в Европа. Според последното изявление на министъра на земеделието на Русия Николай Фьодоров за успешното заместване на попадналите под забрана продукти Москва трябва да отделят около 100 млрд. рубли (2.1 млрд. евро). Руският сектор земеделие пък се нуждае от 636 млрд. рубли (около 13.2 млрд. евро) инвестиции, за да може да замени продуктите, забранени за внос в отговор на санкциите на Запада, каза Фьодоров. "Ние сме подготвили разумен оптимистичен сценарий за развитието на сектора, предвиждащ допълнително финансиране от само 636 млрд. рубли от 2015 до 2020 г.", каза министърът. Посочената от Фьодоров цифра е три пъти по-висока от неотдавнашните изчисления на вицепремиера Аркадий Дворкович. Русия разчита много на чуждестранни плодове и зеленчуци, защото дългите й зими и неблагоприятен климат не позволяват на земеделците да задоволяват нуждите на разрастващата се средна класа в страната. Освен това Русия разчита до голяма степен на чуждестранни семена за храните, които произвежда сама. Официални представители изразиха увереност, че Русия ще успее да компенсира недостига с внос от Латинска Америка, Турция и от други съюзни страни и с допълнителни инвестиции в собствения си земеделски сектор. Освен това редица азиатски страни, особено гигантите Китай и Индия, също вече се готвят да заемат освободените ниши и да доставят селскостопанска продукция в Русия.

Именно за това е съвсем логично много обикновени руснаци да обсъждат в момента не само сраженията в Източна Украйна и бежанския поток към Русия, но и последствията от ембаргото на Запада. Според данни на руската статистика внесените продукти в местните магазини заемат около 43% от пазара. За това не е чудно, че по-заможните руснаци вече възобновиха своите разходки до съседна Финландия, за да си набавят някои изчезнали деликатеси, като месни и млечни продукти, както и скъпи сирена. Но в много руски региони и преди не се внасяха големи количества западни продукти и храни, които застояваха както заради големите разстояния, така и защото бяха скъпи за обикновените руснаци. Такъв е случаят с населените места край Урал и в Сибир, където местните предприемачи вече се стягат да залеят пазара със свои храни и дори деликатеси. В един от цеховете на местна фабрика специална машина произвежда сирене по стар италиански метод, сочи репортаж на руската обществена телевизия канал 1. Около 100 грама от това сирене се разтяга до един метър, като по този начин се проверява неговата плътност. В Сибир се произвежда истински деликатес, като италианското сирене моцарела, за чието приготвяне отиват минимум 12 часа. За едно денонощие тази фабрика може да приготвя до два тона моцарела, от която има няколко разновидности - класическа, пушена, за пица, както и други видове сирена. Суровината е местна, а оборудването е от Италия.

Санкциите се оказаха много благотворни за компании като "Милком" от Ижевск, която доскоро произвеждаше между 10-13 тона месечно от това сирене и вече планира да вдигне производството до 50 тона, съобщи нейният представител Павел Матвеев. Други фирми в бранша вече се подготвят за производството на други деликатеси, като синьо сирене, камамбер, бри и пармиджано.



Освен това редица фермери в Сибир вече отглеждат домати,



краставици, патладжани, чери домати и дори вече не български, а по-скоро сибирски пипер, хвали се един от производителите. "Ние вече може да се похвалим с цяла колекция пипер, както европейски, така и наши разновидности", заяви директорът на една от агротехнологичните ферми Николай Потапов. Те се отглеждат в специални оранжерии. Технологията работи независимо от климата на този специфичен руски регион. В момента там се увеличават площите, засети с различни видове картофи, зеле и моркови. Във птицеферма в Красноярск вече се отглеждат хиляди пуйки. Тя също така се специализира в производството на меса, салами и полуфабрикати. "Нашата фабрика засега работи 50% и ако наистина има недостиг на храни заради санкциите, ние сме готови да работим и 100% и да обезпечим нашите региони с подобна продукция", уверена е директорката на предприятието Жана Кашкина. В Кемерево пък не само преработват рапично масло, но и го произвеждат. Там има специален цех за производство на този вид олио, което се запазва в специални неръждаеми контейнери. "Така маслото може да се съхранява до една година и не губи своите полезни свойства", уточнява директорът на компанията по производство на хранителни стоки Александър Сухин.

В момента Русия е най-зависима от вноса на плодове, ядки, сухо мляко, отделни видове зеленчуци, сирена и говеждо месо. Делът на Русия в износа на плодове от страните от ЕС е 30%, а на зеленчуци - над 20%, съобщи наскоро Европейската комисия. ЕС е най-големият търговски партньор на Русия и през 2013 г. е изнесъл за тази страна хранителни продукти за 7.4 милиарда долара. През август правителството въведе пълна забрана на вноса на плодове, зеленчуци, месо, риба, мляко и млечни продукти от САЩ, ЕС, Австралия, Канада и Норвегия. Забраната ще е в сила една година. Извън обхвата й остава засега Япония, която също не желае да налага продоволствени санкции на Русия. Наскоро Медведев подписа постановление за отмяна на забраната за внос на някои стоки от списъка с руските контрасанкции, между които са безлактозното мляко, сьомгата, пъстървата, картофите за садене, лукът, хибридните сладка царевица и грах и хранителните добавки.



Руската забрана за внос на храни от Запада може да струва годишно на ЕС 6.4 млрд. евро,



което се равнява на 9 млрд. долара в загубена продукция, сочи анализ на ING Group, цитирана от агенция Блумбърг. Най-големи ще бъдат загубите за Германия - около 1.3 млрд. евро. Сериозно засегната е и Полша. Балтийските държави също са сред големите губещи. Литва може да загуби 0.4% от БВП, Естония - 0.35% и 0.2% от Латвия. "Украинската криза влияе негативно на германската икономика", заяви германският канцлер Ангела Меркел по време на съвместна пресконференция с премиера на Испания Мариано Рахой. Санкциите, наложени от Запада срещу Русия, имат отрицателно въздействие върху германския износ. През първата половина на т.г. износът на Германия в Русия е намалял с 15.5%, или с 2.8 милиарда евро. Според експерти санкциите за Русия могат да костват на Германия 50 000 работни места. Други 300 000 работни места в Германия също зависят от икономическите отношения с Русия.

Еврокомисията се опитва да успокои нещата, като съобщи, че ще предостави от бюджета на ЕС 158 млн. евро за помощ на производителите на бързо развалящи се плодове и зеленчуци, пострадали от забранения достъп до руския пазар. Мярката засяга производителите на домати, моркови, чушки, цветно зеле, краставици, гъби, ябълки, круши, десертно грозде, киви, праскови и нектарини. Мерките ще действат до края на ноември. Малко по-късно Брюксел оповести мерки в подкрепа на селските стопани, и по-конкретно на производителите на мляко и млечни продукти, засегнати от руските контрасанкции. Подкрепата е за производителите на краве масло, мляко на прах и някои видове сирена. ЕК не уточни мащаба на тази нова помощ, но вероятно тя ще възлиза на 10-20 милиона евро в зависимост от вида на сирената, чиито производители ще бъдат подпомогнати, заяви източник, запознат с проблема. "Цените, наблюдавани на европейския пазар на млечни продукти, показват, че този сектор започва да чувства влиянието на ембаргото. В някои страни членки се наблюдава спад на приходите от износа и затова трябва да се намерят други места на пласмент", обясни в комюнике Дачиан Чолош, еврокомисар по селското стопанство и развитието на селските райони.



Тези финансови инжекции на Евросъюза са направо смешни,



коментираха повечето медии и експерти. Полша вече съобщи, че оценява като начало своите загуби в аграрния сектор на около 500 млн. евро. Независимо от патриотичните акции на поляците да похапват ябълки пред руското посолство във Варшава, техните производители вече спретнаха няколко протеста в Брюксел и започнаха да раздават своята продукция на социалнослабите в Полша, защото тя и без това ще изгние в препълнените складове. Френски фермери, включително производителите на свинско месо и на сирене, ще загубят стотици милиони евро заради контрасанкциите на Русия, пише в. "Ню Йорк таймс". Според изданието загубите на производителите на свинско месо ще достигнат най-малко 400 милиона евро. Съответно френските кланици и други компании, свързани с производството на месо, ще понесат загуби от 200 млн. евро. За загуби говорят и производителите на мляко, по-специално на сирене. Мениджърът по износа на компанията Fromi Rungis, произвеждаща сирена, като бри, камамбер и рокфор, заяви, че на 7 август тировете с продукцията са били спрени на руската граница, след което трябвало да се върнат обратно във Франция. "Особеността на това решение за контрасанкции бе в това, че то влезе в сила в същия ден, в който бе обявено. Чувстваме се безсилни", заяви той. През 2013 г. Франция изнесе в Русия млечна продукция за 109 млн. евро, което представлява 5% от общия млечен износ на страната.

Загубите от забраната за внос на хранителни продукти в Русия ще струва на Белгия около 500 млн. евро, изчисли водещият белгийски в. "Соар". По данни на изданието общият обем на изнасяните за Русия белгийски продукти, на първо място плодове, през м.г. възлиза на 490 милиона евро. До момента Австрия загуби 4.5 милиона евро в резултат от ответните руски мерки на западните санкции, съобщи министърът на селското стопанство Андре Рупрехтер. Той съобщи, че мерките на Русия за забрана на вноса на селскостопанска продукция от Европейския съюз и САЩ са ударили по онези стоки, които бяха произведени и опаковани специално за руския пазар и се намираха вече на половината път за Русия. Освен загуби на пазарите, икономиката на Австрия ще търпи щети и от срутването на цените в Европейския съюз.

Най-важното сега, според повечето медии в Русия, е да не се допусне поскъпване на храните в страната. Нещо, което руският президент Путин засяга на почти всяко заседание на правителството. С тази цел се предвижда оперативен мониторинг на стоковите пазари и комплекс от мерки с цел увеличаване на стоките родно производство. В страната има достатъчно мощности за целта и те може бързо да се задействат, уверяват чиновниците. Според повечето местни експерти това ще създаде и нови работни места в Русия, а руските производители получават дългоочаквания шанс да се развихрят на собствения си пазар, без да изразходват сили за конкуренция с онези, които пълнеха щандовете с вносна продукция. Далеч не винаги качествена. Решението ще обхване най-малко 10 на сто от руския внос на аграрна продукция - 4 милиарда долара. Трябва бързо да се вземат мерки за заместване на вносните стоки. Правителството впрочем е убедено, че по-късно Западът бездруго би ограничил износа на храни за руския пазар. Много руснаци пък са доволни, че ще има поне някаква бариера за западните полуфабрикати и производителите на ГМО продукция. Други пък казват, че те ще бъдат заместени от "родни боклуци". Ембаргото на Запада засега ще трае една година, което със сигурност ще доведе до фалити на търговците, които залагаха на бизнеса между Запада и Русия. Тази ниша обаче със сигурност ще бъде заета - въпросът е дали това наистина ще бъдат местните производители, или тези от нововъзникващите гиганти Китай и Индия.