През септември, предизборния месец, дни след лятната информационна суша ще ни удави пороят от "послания", предсрочно съшити за парламентарния вот. За жалост или за радост, на тези избори особен избор не предстои. На политическата софра предлагат само попритоплени гозби. (И) този път нищо ново, освен идеи втора ръка, лозунги втора употреба и рециклирани програми. Не много, нищо ярко, нещо постно, колкото за бог да прости и защото жадуващите власт все някаква програма да имат. Дали ще е наистина програма, сиреч план и чертеж за бъдещ градеж - това все по-малко хора се опитват да разберат. Знае се, че всяка писмена смес на благи думи с люти "биткаджийски" закани върши работа. Мнозина се кълнат, че главната им цел е промяната (реформата), но тъкмо идеи за промяна са дефицитни днес. Промяна (или реформа) е това изменение в законите и обществото, което води към "добро", т.е. по-ефективно функциониране. Не е промяна в този смисъл хрумване, което ни връща 30-40 г. и по-назад - или е невъзможно, или не води доникъде. За партиен цвят и стръв мнозина лидери ще украсят партийните програми с такива



псевдопромени



и ще ги представят като велики цели и дори миниреволюции. Най-популярни днес сред псевдопромените са "мажоритарни избори", "прогресивно облагане на доходите", "облекчен ДДС за ...". Да си спомним, че на предишните избори хит беше и утопията "гарантиран минимален доход" ("държавата" да "гарантира" на всеки жив гражданин - у нас и в странство, работещ или не, всеки месец достатъчен доход да осигури "издръжката" му. )Псевдопромените не са български патент. Навсякъде ги предлагат, дори на нации, които хвалим като максимално рационални. На миналите парламентарни избори в Германия най-одобряваната псевдопромяна беше "отказ от еврото и връщане към марката". За съжаление

илюзиите понякога печелят избори, затова псевдопромените са изключително опасни и трябва да се говори за вредата от тях. Пак Германия за пример. Не е нужно да се връщаме до видиотяващите заблуди, с които Фюрерът печели изборите през 1933 г., стига да се спрем на безумието "Харц IV" (гарантирани "социални помощи" за трайно безработни, които превърнаха над 10 млн. германци от безработни трудещи се в безнадежден прекариат. От 1.1.2005 г. е в сила "Регелзацът" (самотен неработещ взема месечна издръжка - от 2013 г. в брой 391 евро, плюс обзаведена квартира, плюс здравна осигуровка, плюс доплащане в брой за щяло и нещяло), но чак досега няма смислена идея как да поправят огромната грешка. Обаче



най-опасни са "малките" илюзии,



с които сме свикнали ("илюзии на статуквото"), или коварни идеи, които приемаме за "честни" без особен размисъл ("илюзии за справедливост"). Най-страшна за България е илюзията, че с минимални промени можем да запазим в днешния вид социалните системи (образователна, здравна, пенсионна, здравноосигурителна). Стига да вдигнем малко здравния данък, осигурителния доход, полека и пенсионната възраст и ще стане работата. С финансови кръпки не става. Могат да "изкарат годината", да "спасят" положението, но то ще е все по-трудно търпимо, защото бюджетът не може да запуши с данъчните приходи растящата социална бездна. За нашите социални системи не трябва финансова замазка. Взрив е нужен - до основи, и да се изградят отново върху траен и стабилен фундамент. Съпоставимо вредоносни са опасните илюзии за "справедливост".

В името на "справедливостта" са всички безчинства, за които съвременникът невярващо пита как е станало възможно да изригне толкова много зло - от преследването на еретиците, през лова на вещици, та чак до комунистическите революции и изтребването на "низшите раси". (Без крайностите на Фюрера, от същия тип бяха сегрегацията в САЩ, апартейдът в ЮАР, но и идеите за "ограничаване на движението" към богатия Запад на "непродуктивните чужденци"). Понякога е трудно зад някоя "справедлива идея" да прозрем тежките вреди, които ще причини. Като заблудите за "прогресивно облагане". Да оставим колко е "справедливо", държава, където всички са "равни пред закона" да облага равните не еднакво (пропорционално, с "плосък" данък), а да отнема по-голям дял от дохода на онези, които печелят повече (но: не от онези, които имат повече).



"Плоският данък" е от малкото въпроси,



по които нацията има консенсус. Пропорционалното, умерено ниско облагане на доходите е едно от много малкото конкурентни предимства на българското стопанство. Когато въпреки това една партия си поставя програмна цел да ни върне към прогресивното облагане - вече се говори и за прогресивно корпоративно облагане (30 г. назад, оттогава развитите страни една след друга, вече всички от Г24, въведоха пропорционален данък за печалбите на фирмите) - тя допуска стратегическа грешка да разбива трудно постигнатия консенсус. Илюзии, обявени до програмни цели за промяна, може да сплотят "партийните редици", но разделят нацията и застават против, напук на икономическия императив на ефективността. В крайна сметка дори никога да не получат подкрепа и да превърнат заблудата в закон - трайно вредят.